Мариела Илиева

По данни на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) до средата на август тази година у нас са прибрани 5,344 млн. тона пшеница или с близо 7% по-малко в сравнение с миналата година. Информацията е при 98% реколтирани площи - 11 207 760 декара. Националният добив на пшеница ще е приблизително с 20% по-малко от миналогодишния или се очакват близо 5 млн. тона зърно заради проливните дъждове през юли, сочат разчетите на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Основният проблем е с качеството на зърното и пазарът вече реагира на ситуацията.  Пшеницата с добри хлебопекарни качества достигна 400 лв./тон, а в по-ниските категории цените се лутат между 300 и 350 лв./тон. Само 53 на сто от реколтата е с добри хлебопекарни показатели. За сравнение, през миналата година почти цялата реколта беше добра, като с хлебопекарни качества беше 83 процента от зърното, съобщи земеделският министър Румен Порожанов в телевизионно интервю за една от националните медии в края на август. Добра новина за фермерите е ръстът в изкупните цени, които се покачиха доста над миналогодишните. Основните сделки се сключваха за 300 лева на тон, като в момента  средните стойности се движат около 350 лв./ т. Поради спада в потреблението на хляб (с 20 на сто за последните 10 години) неговата цена няма толкова стресиращ ефект за българина като по-рано, каза Порожанов. За това как изкупните цени на житото ще се отразят върху крайните цени в магазините  земеделският министър обясни, че предвижда разговор с големите търговски вериги. Целта е увеличението в цената на хляба да става постепенно. Качественото жито се очаква да бъде между 15% и 25% от тазгодишната реколта от пшеница, заяви на 1 септември пред БТА зърнопроизводителят Радослав Христов. Прогнозният среден добив на пшеница преди прибирането на реколта`2018 е 590 кг/дка при пшеницата, според „Прогноза за добивите от пшеница и ечемик преди прибирането на Реколта‘2018“ от статистическото проучване в периода 13 юни-6 юли тази година. Реално отчетеният добив в средата на  август е с 19% по-нисък или 477 кг/декар. Очакванията не се оправдават и при ечемика. При прогноза за 493 кг/декар среден добив отчетеното количество е 438 кг/декар по данни за 99% от площите за реколтиране или 1,141 млн. декара. Прибраната продукция ечемик до средата на август е 499 256 тона или  с 19,5% по-малко от миналогодишната реколта. Прогнозата на МЗХГ е била за производство в рамките от 485 хил. тона до 546 хил. тона. „Около 29% от производството на пшеница ще бъде формирано от сорт „Авеню“ и 19% от производството на ечемик от сорт „Казанова“. Най-високи добиви от пшеница се  очакват в Северния централен район, а при ечемика – в Северозападния“, отбелязва документът на МЗХГ. По същото време вече са ожънати 98% от площите за реколтиране. Прибраната продукция е 5,344 млн. тона при прогноза в широки граници от 5,4 млн. тона до 6,1 млн. тона пшеница.

Рубрика: Анализ


ПРОФ. ДСН ПЕТКО ИВАНОВ

Понятието шафран има двойствен смисъл. От една страна това е наименованието на есенния син минзухар (Crocus sativus), доскоро неизвестен у нас. От друга - така се нарича получавания от него продукт. От няколко години интересът към производството на шафран у нас расте и бележи значителен успех. Продуктът шафран се получава от близалцата на цветовете (женските репродуктивни органи на растението). Големият интерес към шафрана у нас се обуславя от три фактора. Първо, той е най-скъпата подправка в света, често сравнявана по цена на килограм със златото. Второ, налага се мнението, че  култивирането на шафрановия минзухар може да бъде алтернатива на западащото тютюнево производство и да бъде изход за безработното население. Трето, шафранът притежава ценни кулинарни, лечебни и козметични свойства.
БИОЛОГИЯ И ЦИКЪЛ НА РАСТЕЖ
Шафрановият минзухар е непознат в естествено диво състояние. Той е стерилно многогодишно растение с мутантен произход, което . не образува семена, и се размножава вегетативно чрез луковици. От една луковица се образуват 1-3 цветове,  а от един цвят се раждат 2 до 6 нови луковички. Култивира се  широко в Югозападна Азия (Иран е най-големият производител), но за първи път е отглеждан в Гърция. Засаждането на луковиците е през лятото, когато те са спящи. Всяка луковица се дели с образуване на нови луковици, чрез които растението се размножава. Шафрановите минзухари цъфтят през есента и цветовете се берат заради трите червени близалца, които след изсушаване се превръщат в скъпоценната подправката. Цветовете трябва да се берат до обяд, защото бързо повяхват. Това е трудоемък процес, тегловно добивът е много малък и заради това шафранът е толкова скъпа подправка, наречена „червено злато”.
БИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ
Шафранът е многогодишно издръжливо растение, което цъфти през есента, а през пролетта е в покой, при което листата му пожълтяват и окапват. Цъфтежът настъпва около 40 дни след засаждането, но има вероятност част от луковиците да цъфтят през следващата есен. Всяка луковица може да даде до 6  цвята за около 15 дни.
Климатични изисквания.
Шафрановият минзухар се развива много добре в райони, където температурите през лятото варират в интервала 25-40 оС, до минус 15-20 оС през зимата. През зимата луковиците са в покой и не измръзват. При опасност от екстремни безснежни студове може да се прави мулчиране със слама между  редовете. В най-горещите и сухи райони на Испания и Гърция могат да бъдат необходими 1-2 поливки, но при умерения климат у нас това не е необходимо. Като максимална надморска височина за шафрана се приема 1500 м.
Почвени изисквания.
Шафрановият минзухар се адаптира към различни почвени условия. Развива се добре на почви с по-лек и по-тежък механичен състав. Оптималното рН е между 6 и 8. Важно е почвата да е добре дренирана, рохкава и с добра водопропускливост, за да се предотврати гниене на луковиците в дъждовна есен. Светлинни изисквания.
Шафрановият минзухар е светолюбиво растение и затова трябва да се засаждат на открити и слънчеви полета, по възможност с южно изложение.

Рубрика: Тема на броя


Мариела Илиева

Успеваемостта на страната ни е по-висока от средната за света
Двадесет медала спечели България от международния конкурс Spirits Selection by Concours Mondial de Bruxelles, който се проведе в Пловдив от 21 до 25 август 2018 г. На страната ни се присъждат 1 Голям златен (Grand Gold), 5 златни и 14 сребърни медала. Преобладават отличията за ракия. Следват ги тези за бренди. Наградени са и произведени тук ликьор, водка и мастика. Най-много медали печелят производителите от Тракийската низина и Черноморския регион. „България участва в Spirits Selection за първи път през 2015 г. Успеваемостта на страната ни (спечелени медали спрямо подадени мостри) e между  30% и 40%. Тази година обаче тя достига 42.5%! Това е по-висок резултат от средния за държавите, участвали в конкурса“, коментира Меглена Михова от „Пробежекс“, представител на Spirits Selection у нас. „За втори път българска напитка е с Голям златен медал. Това показва, че произвеждаме  напитки с едно и също качество, на световно ниво“, допълва тя. 1300 мостри от 50 държави участваха в пловдивското издание на Spirits Selection. Те бяха оценявани от над 70 експерти от цял свят. Spirits Selection by Concours Mondial е единственият пътуващ конкурс в света. Следващата страна- домакин е  Китай.

Рубрика: Лозарство и винарство


randomness