Мартин Иванов

Неблагоприятните климатични условия в началото на новата стопанска година продължават да оказват влияние върху прогнозните оценки особено за реколтата от пшеница. През юли от Международния съвет по зърното намалиха значително прогнозата си за производството на пшеница в света през 2018/19 година с 16 млн. тона до 721 млн. тона. В това число се очаква спад в производството на пшеница в ЕС със 7,4 млн. тона до 139,9 млн. тона. Прогнозата за руската реколта също е редуцирана с 4,9 млн. тона до 66 млн. тона. Оценката за международната търговия с пшеница е минимално намалена с 1 млн. тона до 176 млн. тона. Според мнението на експертите потреблението през 2018/19 година може да намалее с 4 млн. тона до 739 млн. тона. Запасите от пшеница в края на сезона според IGC ще достигнат до 247 млн. тона, което е с 18 млн. тона под нивото от предходната година.
С 8 МЛН. ТОНА ПО-ДОБРА РЕКОЛТА ОТ ЦАРЕВИЦА
Реколтата от царевица в света през 2018/19 стопанска година ще остане с около 8 млн. тона по-добра в сравнение с предходната година, след като експертите коригираха незначително оценката си за глобалното производство спрямо предходния месец с 200 хил. тона. Най-голямо увеличение на прогнозата през този месец е направено за САЩ + 4 млн. тона, докато оценката за ЕС е намалена с 0,7 млн. тона – до 62,1 млн. тона. Прогнозите за южноамериканските страни производителки са оставени без промяна. Потреблението на царевица в света през сезона се оценява на 1,098 млн. тона, а крайните запаси са намалени спрямо предходния месец с 3,2 млн. тона до 249,4 млн. тона. Експорта се оценява на 155 млн. т (+2,3 млн. тона).
С 20 МЛН. ТОНА ПОВЕЧЕ СОЯ
Реколтата от соя в света през 2018/19 година ще е с 20 млн. тона над миналогодишното ниво, като през юли от IGC повишиха прогнозата си с нови 0,4 млн. тона до 358,8 млн. тона. Тенденцията за по-голямо производство в Бразилия, за сметка на американското продължава, след като експертите отново преразгледаха и намалиха с 400 хил. тона прогнозата си за САЩ, където неблагоприятните климатични условия продължават да оказват негативно влияние върху посевите със соя. По информация на UkrAgroConsult към средата на юли заради високите температури, делът на посевите със соя в страната в добро и отлично състояние е паднал до 69%. Въпреки че този показател надвишава все още показателя за аналогичния период на миналата година, няколкоседмичнното му понижение води до напрежение на пазара. През юли от Международния съвет по зърното намалиха с 1 млн. тона оценката си за потреблението на соя в света до 356,5 млн. тона, с 1,9 млн. тона на експорта- до 154,5 млн. тона и на крайните запаси с 3 млн. тона до 41,4 млн. тона.
 

Рубрика: Анализ


Мартин Иванов

Как край Адриатика прилагат успешен модел на земеделие?
За да успееш в земеделието и да си печеливш, не е важно дали си голям или малък. Често когато говорим за успешно земеделие поне в българската му проекция, винаги го свързваме само и единствено с едрите земевладелци, които разполагат с нужния капитал, с най-съвременните машини и с изливания от Европа допълнителен ресурс, благина от която никой не иска да се откаже. Твърде често те са скъсали отдавна с основната функция на земята, да служи за изхранване на малките, а определение като „едри латифундисти” като че ли е най-точното за тях.

В Европа обаче все още има страни, в които въпреки облагите от субсидиите, въпреки големите лобита на аграрната индустрия, земеделието продължава да се развива ориентирано основно предимно към малките и семейни фермери, които остават основата за производството и реализацията на произведената продукция. Такава страна е Хърватия, с чието земеделие успяхме да се запознаем в рамките на посещение, иницирано от Европейската мрежа на селскостопанските журналисти (ENAJ) и Асоциацията на хървадските аграрни журналисти. По време на пребиваването си имахме възможност да посетим най-различни стопанства –семейни, малки, големи, които съвсем не си пречеха едно на друго, а намерили своите ниши на развитие, показаха, че за всекиго има място под слънцето.
МАЛКО ЦИФРИ КАТО ЗА НАЧАЛО....
За да е пълна картината не може да се мине без цифри, особено когато говорим за структурата на огромен сектор като земеделието, а в Хърватия той е разпределен така: над 90% са малки и семейни ферми, а останалото се пада на индустрията. Ако трябва да сме по-точни от регистрирани към 2017 година 164 458 стопанства, 159 151 са малки и семейни. Делът на сектора в БВП на страната е 3,2%, а в заетостта малко над 5%. Трите основни производствени региона на страната са Адриатическия, Панонския и Планинския, а разнообразния климат дава възможност за производството на богата палитра от селскостопанска продукция. Интензивното земеделие и животновъдство са съсредоточени в източната и северозападна част на страната, а екстензивното животновъдство – в планинската част. За маслините, гроздето и останалите плодове е запазен топлия климат на Адриатика. Преобладава продукцията от растениевъдството – 62,5%, пред 37,5% за животновъдството. От най-голямо значение са зърнените култури (30%), индустриалните култури (16,7%) и плодовете и зеленчуците (16,1%), следват – мляко, свинско и говеждо месо. Обработваемата земя в страната достига до 1,5 млн. хектара, като, както признаха и домакините ни, основният проблем е свързан с напояването, защото само 0,5% от обработваемите площи са включени в хидро-мелиоративната мрежа . Шест процента е делът на площите за биологично земеделие. Хърватия се явява нетен вносител на селскостопанска продукция, като след присъединяването на страната към ЕС, основните търговски партньори са останалите 27 страни членки на Общността. За плацдарм на хърватските стоки към общоевропейския пазар служи основно съседна Италия, но някои стоки от рибната промишленост достигат дори и до страни като Дубай и Египет. Приносът на експорта на аграрна продукция към общия експорт е+ 13%, като през 2017 година възлиза на 1,8 млрд. евро. Освен Италия, най-важни дестинации за експорта са Сърбия, Босна и Херцеговина и Германия. На ниво ЕС Хърватия може да се похвали със значителен брой защитени наименования на продукти – 19 на вино и 16 за произход или географски наименования на храни и 6 на спиртни напитки.

Рубрика: Западни Балкани


ПРОФ. ДСН ПЕТКО ИВАНОВ

Полягането на есенните посеви е важен фактор за величината на добивите от пшеница, специално при приложението на интензивни технологии за оптимална или максимална продуктивност. Прекомерно сгъстените посеви, резултат от ранна сеитба с повишени сеитбени норми на азотно торене, в съчетание с чести, продължителни и обилни валежи през пролетта, са основните фактори за полягането на есенните посеви.
ПРОГНОЗИ ЗА ПО-НИСКИ ДОБИВИ С ВЛОШЕНО КАЧЕСТВО
Първоначалните очаквания до началото на юни бяха за получаване на високи добиви от есените посеви през настоящата година., близки до максималните, близки на тези от 2017 г. Топлата продължителна есен и меката зима със значителни, валежи през пролетта и добри запаси на почвена влага бяха  предпоставка за такива очаквания. Обаче честите, продължителни и поройни дъждове през юни и юли, в съчетание с бури и градушки, причиниха полягане на значителни площи в различни райони на страната. Най-често те бяха съпроводени с нападения на гъбни болести по листа, стъбла и класове,  преджътвено покълване и в крайна сметка – загуба на добиви качество. Валежите забавиха и удължиха жътвата и очакваните загуби растяха с времето, на места до 30-50%. Достигна се до парадоксалното за нашите климатични ширини положение, земеделци да се молят за по-малко валежи в критични фази на пшеницата и ечемика.

Рубрика: Консултация


randomness