Новият брой - Ноември 2017

Тема на броя:Торене mgnifyingglass   

Съдържание на новия брой 

Акценти в броя

 

ТРАНСФЕР ОТ НАУЧНИ ЗНАНИЯ И ОПИТ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СТОКОВИТЕ ПАЗАРИ

IV Обзорен Форум, организиран от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство – САРА към Институт по аграрна икономика, проведен на 1 ноември 2017 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО И ПРЕРАБОТКАТА НА ХРАНИ У НАС В СЦЕНАРИИТЕ ЗА ОСП СЛЕД 2020 Г.

С дискусия, в която активно се включиха всички големи браншови организации от земеделието и преработвателната индустрия у нас, приключи Четвъртият Обзорен форум „Развитие на земеделието и тенденции на стоковите пазари“, организиран от Института по аграрна икономика и Фонд „Научни изследвания“ към просветното министерство. Провеждането й в Деня на Народните будители бе някак символично. Неслучайно мненията и новите идеи за евентуални подобрения в селското стопанство,хранително-вкусовата верига и развитието на селските райони от настоящат Обща селскостопанска политика (ОСП), изразени от представите-лите на браншовите организации от земеделието и преработвателната индустрия, се базираха на аналитичните данни на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA). С помощта на фундаменталните данни и обосновани анализи на учените от Института по аграрна икономика браншовици и експерти представиха своите виждания за пътя, по който трябва да вървят производството и преработката на храни в България. Във форума участваха и чуждестранни експерти от Великобритания, Чехия, САЩ, Ирландия,Холандия, Полша, Украйна и др.
 


КОИ СА И КАК ДЕЙСТВАТ ПОТЕНЦИАЛНО ВРЕДНИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ И БОЛЕСТИ ПО РАПИЦАТА

През месец октомври новозасетите рапични посеви се нападат от редица неприятели още от поникването, което е проблем и за по-нататъшното развитие на растенията. В края на октомври и началото на ноември трябва да се следи за появата и плътността на вредни насекоми - като например кръстоцветните бълхи, които първи заселват и атакуват новопоникналите растения на рапицата. Тук  попадат всички видове бълхи, едни от които вредят по котиледоните и листата, а други - по корените и стъблата.От кръстоцветните бълхи, които се хранят с котиледоните и листата през есента заслужават внимание обикновената вълнистоивичина бълха - Филотрета ундулате, кръстоцветна зелева бълха - Филотрета неморум и черна зелева бълха - Филотрета арта. Това са дребни  бръмбарчета с големина на тялото до 5 мм със зеленикав оттенък, с жълти надлъжни ивици. Срещат се през цялата година и презимуват като възрастни индивиди. Хранят се от котиледоните и същинските листа, като нагризват горния епидермис и разкъсват тъканта. Кореновата система на рапицата е все още недоразвита, надупчените листа изискват повече вода, поради което току-що поникналите  растения завяхват и умират. В момента климатичните условия са неблагоприятни поради настъпилото засушаване (над 20 градуса) и повишаване на температурите, което благоприятства за загиването на растенията. След поникването рапицата може да бъде нападната и от рапичната стъблена бълха или оса - блестящо черно бръмбарче, голямо около 4 мм. В началото на месец ноември, след падането на валежи, макар и не интензивни, се заселва в новопоникналите рапични посеви. То отлага яйцата си около коренчето на растението. Излюпените ларви се вгризват в тях презимуват и през пролетта минават в стъблото и по главния нерв на листа и нанасят вреда.

 


ШИПКАТА – ЗДРАВОСЛОВНИЯТ ДАР ОТ ПРИРОДАТА


Шипката съдържа много ценни вещества, необходими за развитието на човешкия организъм. От голямо значение е съдържанието на различни витамини и особено на витамин С. Добре е да я намерете преди да е паднал снегът. После тя губи изключително ценните си качества. Като естествен поливитаминен концентрат шипковите плодове намират широко приложение както в народната, така и в официалната медицина. Те имат фитонцидни свойства, а също диуретично, противовъзпалително и регулиращо стомашно-чревния тракт действие. Употребява се за лекуване на различни авитаминози, албумин, захарна болест, атеросклероза, за повишаване съпротивителната способност на организма за борба с местни и общи заразни процеси (коклюш, скарлатина, дифтерия, пневмония) и др. В хранително-вкусовата промишленост от шипките се приготвят различни мармалади, вина, сокове, брашна и чайове, които са предназначени главно за вътрешния пазар. Заради ценните си качества шипковите плодове са отличен износен артикул. Реализират се главно като дрога, шипкова люспа, шипкови брашна, файшнит, а напоследък и в прясно състояние. Шипката е вид диворастяща роза и я наричат още див гюл, дива роза, див трендафил, кучешка роза, шипок. Тя притежава изключително здравословно и лечебно действие. Дължи се на високото съдържание на витамин С, каротин (провитамин А), ликопен, пектин, витамините В1, В2, ВЗ, К. Шипковият плод няма равен в целия растителен цвят по съдържание на витамин С, а в семената му преобладава витамин Е. Шипката е богата и на минерални соли, калиеви, калциеви, фосфорни, магнезиеви и флавоноиди (хемпферол, кверцетин, рутин). Те правят шипката изключително полезна и ценна. Комбинацията си с витамин С и  останалите съставки в плодовете й стимулират образуването на червени кръвни клетки, повишава работоспособността и засилва съпротивителните сили на организма. Препоръчва се на болни от  диабет, анемия, умствена и физическа преумора, простудни заболявания, авитаминози. Предимно се използва за повишаване защитните сили на организма и е особено ценна да се приемав късна есен, през зимата и в ранна пролет. Шипката укрепва още сърцето и кръвоносните съдове, със съдържанието си на пектин и танини, а също така и при стомашно-чревни и бронхиални заболявания. Шипката притежава силно бактерицидно действие, а препарати, съдържащи в основата си екстракт от шипка се използват за лечение на кожни заболявания и язви, болести на отделителната и половата система. Шипките са идеалното средство за укрепване и пълноценно функциониране на имунната и кръвоносната система, на главния мозък и на щитовидната жлеза. Тя е добра профилактика в ускорено възстановяване на кожата, за укрепване на кръвоносните съдове и на клетъчните мембрани на всички клетки. Шипката влияе особено благотворно на черния дроб, понижава нивото на кръвната захар и я прави много ценна за диабетиците. Тя се препоръчва при лечение на грип, кашлица, маточни и носни кръвотечения.

 

 

 

Агроном, Ноември 2017