И тази година Фондация за биологично земеделие „Биоселена“ организира конференция за биологичното земеделие в България в рамките на специализираната изложба за биологично растениевъдство и животновъдство в Международен панаир – Пловдив.
На БИО АГРА 2018 форумът бе обявен под надслов “Биологичното земеделие в България: повече иновации за по-добри резултати“, но на практика се превърна в трезва равносметка на сектора. А тя бе за състоянието на биологичното земеделие в България, за предизвикателствата пред него след  обявените резултати от анализa, показващ огромни непълноти и силни съмнения дали европейските субсидии са дадени за реално произведена биопродукция. Лектори на конференцията бяха представители на Министерство на земеделието, храните и горите, експерти от Фондация „Биоселена“ и Българска асоциация Биопродукти и други специалисти. Реалистични се оказаха думите на управителя на „Биоселена“ д-р Стоилко Апостолов от предварителната електронна покана за събитието: „Биологичното земеделие в България се намира в тежък момент. Парите за подпомагане по Мярка 11 свършиха, за втора поредна  година няма да се приемат заявления по мярката. Всички нови биопроизводители и тези, на които договорите им по Мярка 214 от старата ПРСР изтекоха през 2017, няма да получават компенсаторни плащания. Увеличение на био площите и био животните на вече одобрените кандидати също няма да се  подпомага. Има обаче възможности и решения. Но секторът трябва да се обедини и да настоява за промяна.“ В този контекст д-р Апостолов призова „Елате на конференцията и чуйте какви промени в биозаконодателството в Европа и България предстоят, кажете си мнението, дайте идеи, споделете своя опит!“. Донякъде това се случи. Вярно е, че беше повече в посока артикулиране на горчиви истини за биопроизводството у нас. И ако това е ново начало с прозрения какво трябва да се промени в манталитета и практиката на биопроизводителите у нас, то на хората от институциите и контролните органи, призвани да бъдат коректив на тяхната земеделска дейност, вероятно това не е малко или поне е обещаващо.

Рубрика: Биоземеделие


Производството на тютюн има голямо икономическо и социално значение за България, тъй като е традиционен и основен поминък на населението в райони с ниско продуктивни почви. В дълги периоди от време България е била сред основните производители и износители на тютюн и тютюневи изделия и те са много важно приходно перо на държавния бюджет. На глава от населението България е била водещ производител и основен износител на цигари в света и специално в страните на СИВ. Така тютюнът става един от най-важните сектори на българското земеделие, с голямо икономическо социално и  политическо влияние. В България са налице всички условия за възхода на културата: подходящи климатични и почвени условия, производители с богат опит и традиции, както и голям асортимент от висококачествени дребнолистни ориенталски сортове, създадени от българската селекция. След 1960 г. в  производството се включват и сортове от американските типовете Вирджиния и Бърлей, с което тютюнът придобива по-широко географско разпространение. За целта на същото съществува научно обосновано райониране на типовете и сортове тютюн в страната. Кризата на българската икономика и земеделие след 1990 г. оказа силно отрицателно влияние върху производството и преработката на тютюн, освобождавайки големи маси от населението в специфичните тютюневи райони. Създаването на алтернативна заетост на освободените от сектора се оказа трудно решима задача. Тенденцията за  ограничаване на тютюневото производство по здравословни съображения на Световната здравна организация и наложените от ОСП на ЕС ограничения създадоха голямо социално и политическо напрежение. То се подхранва и засилва от корупционните сделки при приватизацията на тютюневите предприятия, контрабандната търговия с тютюн и цигари, конфликти с търговци, понижаване на изкупни цени, нестабилни пазари и неравностойно положение на бранша по отношение на европейските субсидии.

Рубрика: Анализ


Уроците на младия предприемач Велизар Недков за успех в един бранш с големи перспективи, какъвто е преработката на диворастящи гъби, в който за да успееш, трябва да умееш да се учиш от грешките си.
Той решава да се впусне в дълбокото и безбрежно море на частния бизнес, не по леки и утъпкани пътища, а по трудния начин, проправяйки сам своя път и учейки се от грешките си в област като земеделието, където всяка една грешка може да ти обезсмисли цяла година труд. Това е Велизар Недков, който  още докато следвал в университета, се занимавал с рекламна дейност. Щом завършил се насочил първо към рекламата. „В началото исках да се занимавам с рекламна дейност, дори фирмата ми беше основана като рекламна агенция, но се ориентирах постепенно към аграрната продукция”, казва Велизар.  Опитал се да търгува с най-различни агрoпродукти като пчелен мед , орехи и кориандър, преди да се спре на гъбите. „Дадох си сметка, че вместо да се опитвам да внасям продукция на малък пазар като нашия, бих могъл да изнасям. Така минусите, които имаме, можем да ги превърнем в  плюсове”,продължава младият предприемач. Замислил се какво имаме като производство, и се спрял на това, в което сме най-силни – селското стопанство. Допаднали му най-много гъбите. „Виждам най-голям потенциал именно при тях, защото при преработката на гъби все още има голяма перспектива на развитие”, продължава той и недоумява защо например в една от най-големите вериги магазини у нас се предлага основно белгийска, а не българска манатарка , при положение че произвеждаме годишно достатъчно количества манатарка . Това показва според него, че браншът не си е свършил работата,. така че в супермаркетите да има достатъчно гъби като количества и качества.

Рубрика: Добрия пример


randomness