НЕПОТЪРСЕНИТЕ ЗЕМИ -
НОВ ОБЕКТ ЗА ЗАДКУЛИСНИ ИГРИ
И ОБОГАТЯВАНЕ

Ст.н.с. д-р Мария Рисина

Знае се, че след проведената поземлена реформа, в страната има около 10 млн. дка непотърсени земеделски земи, т.е. ничии. Първата постановка за тях в Закона за собствеността и използването на земеделска земя (ЗСПЗЗ) беше общините да ги стопанисват и управляват, а след изтичането на 10-годишен период от време те да станат общинска собственост (чл. 19 от ЗСПЗЗ).
Преди четири години, когато течеше оживен дебат за това как да се преодолява дребната поземлена собственост, как да се създават масиви за едроплощно земеделие стана ясно, че апетити към тези земи имат управляващи от високите етажи на властта. В проектозакона за Компания Земя внесен в НС от МЗГ се предвиждаше непотърсените земи заедно с 10-15% от земите в Държавния поземлен фонд (ДПФ) да бъдат предадени на държавното предприятие именувано Компания Земя. И друг път сме писали, че чрез Компания Земя беше изнамерена възможно най-удобната форма за печелене и източване на пари. НС елиминира този проект и прие Закон за дружествата със специална инвестиционна цел. Ролята на посредник при търговията със земя се отреди на частни финансови структури, работещи със собствен капитал и носещи цялата отговорност за бизнесначинанието си. Властимащите обаче не се отказаха от желанието си и системно демонстрират воля да се "облажат" от спекулативната търговия със земя. Лансират твърде неясни идеи за "Поземлено банкиране" (в Концепция за комасацията и поземлените отношения на МЗГ). На форуми по проблемите на земята говорят и за аграрни фондове. В този дух са и направените промени в ЗСПЗЗ. Ентусиазмът е оправдан. Той се подхранва от възможностите за реализиране на спекулативна печалба и от натрупания опит при бартера със земя.
Първоначалният замисъл на заменките може и да е бил приемлив - чрез тях да се "приближи" земята до собствениците, които желаят да я обработват. На практика обаче идеята беше изкористена. Чрез бартера общественият интерес беше по-скоро предаден, отколкото защитен. Замените се вършат основно с цел да спечелят отделни физически и юридически лица от промяната в местоположението на имота си и/или от промяната на предназначението му. Измененията в Наредбата за цени извършени от МЗГ през 2006 г. бяха опит да се покаже, че се милее за обществения интерес. Всъщност това не е така. В най-добрия случай с тях цената на земята от ДПФ се повишава 2-3 пъти, но не и стотици пъти, каквато е действителната разлика. Съгласно действащата нормативна уредба право да разрешава или не замените има само министъра на земеделието и горите. Тази негова дейност не се огласява и не подлежи на никакъв контрол. По този начин т.н. принципал е с правата на абсолютен собственик, но не и с неговите интереси. Ако беше с неговите интереси щеше да се стреми чрез публична продан и конкуренция да максимизира цената.
Въпреки откровените и остри дебати в обществото за вредността на бартера със земи и свръховластяването на министъра на МЗГ и с последните промени в ЗСПЗЗ не се разрешават, а задълбочават проблемите. Върви се в посока точно обратно на необходимата за обществото ни. Бартера се пренася и на общинско ниво и по отношение на непотърсените земи. Разширяват се и безконтролните правомощия на министъра. За да не бъдем обвинени в голословност ще приведем факти. Съгласно чл. 24 а ал. 3 министърът на земеделието и горите вече ще може по предложение на областните дирекции, да определя маломерни имоти от ДПФ, които ще се отдават под наем за една година, без търг и конкурс. Не е уточнен критерия за маломерност, година след година имотът може да се окаже наеман за много години, а що се отнася до предложението на директорите едва ли ще има проблеми с тях, защото последните се назначават, но и уволняват от министъра. Съгласно чл. 24 "б" ал. (1) министъра на земеделието и горите може да предостави земи от ДПФ на организации и ведомства по чл. 24 ал. 2 и 3, необходими за тяхната дейност. В организациите и ведомствата се включват и научните звена в НЦАН, а последният е към МЗГ, което създава удобство. Въпросът при тях е и много актуален като се има предвид, че до средата на годината се очаква производствената база на научните звена да бъде обособена в държавни предприятия регистрирани по Търговския закон. От практиката през последните 17 години е известно как държавните предприятия бяха отначало източени, а след това ликвидирани или приватизирани за жълти стотинки от РМД, подставени лица на властимащите и т.н. За да се гарантира спокойствието на принципала и демонстрира всевластието му в чл. 24 "г" ал. (1) е записано специално изречение: "Предложението за замяна не обвързва министъра на земеделието и горите за извършването на замяна". Той е длъжен да даде отговор в едномесечен срок, но това е пожелание, защото няма предвидени в Закона санкции, ако не го стори. Така че АДСИЦ, които кандидатстват за замяна, за да оформят масиви може и дълго да чакат, и да не се надяват на положителен отговор, въпреки силните им аргументи.
От изменението в ЗСПЗЗ от 09.02.2007 г. става ясно, че непотърсените земи вече са собственост на общината. В същото време незаявилите досега земите си могат да си ги потърсят, подавайки иск в районния съд срещу съответната общинска служба ‘‘земеделие и гори“ (ОСЗГ). (чл. 11 ал. 2). Новото е, че писмените декларации и/или свидетелските показания вече не са основание за доказване правото на собственост. Основание са само писмени доказателства (документи). След постановяване на съдебно решение ОСЗП определя земите, върху които ще се възстановява собствеността.
Съгласно последните промени в ЗСПЗЗ са регламентирани издирването, актуването и разпореждането с непотърсените земи. Предвижда се да бъдат назначавани комисии от директорите на областните дирекции ‘земеделие и гори“ (ОДЗГ). В състава на комисиите ще бъдат включвани представители на: 1. ОСЗГ; 2. Агенция по геодезия, картография и кадастър; 3. Общината; 4. Държавно лесничейство и/или Държавните дивечовъдни станции. Работата на комисиите ще завършва с протоколни решения, които ще послужат за издаване на актовете за новата общинска поземлена собственост за всеки парцел земя.
В ЗСПЗЗ се регламентира и как ще се използва новият общински поземлен фонд (НОПФ). Три са визираните случаи, при които само със заповед на общинският кмет, след мотивирано искане на ОСЗГ, ще бъдат предоставяни земи от НОПФ: 1. Решение на ОСЗГ за признато право на собственост; 2. В изпълнение на съдебно решение също за признато право на собственост; 3. При обезщетяване на собственици като за тази цел се допуска максимално да се ползва 50% от НОПФ (чл. 19 ал. 4, т. 1, т.2, т.3).
Два са случаите, при които задължително трябва да има решение на общинския съвет. Първият случай е когато се изпълняват проекти за уедряване на земеделските земи в землищата на територията на общината и вторият, когато се изграждат обекти а) от техническата инфраструктура, б) други обекти при извършено принудително отчуждаване съгласно закони на страната (чл. 19 ал. 4 т. 4 т. 5).
Разпоредителни сделки със земи от НОПФ се разрешават въз основа на план за поземлено управление, който план се приема от общинския съвет и одобрява от министъра на земеделието и горите (чл. 19 ал. 9). За да е пределно ясно в закона изрично се подчертава (чл. 19 ал. 10), че през следващите 5 години не може да има разпоредителни сделки извън проектите за уедряване и плана за поземлено управление. Смущаващо е, че в закона няма абсолютно никакви принципни постановки, "жалони" при тези два начина на разпореждане със земята от НОПФ. Или ръцете на съставителите на Правилника са напълно "развързани". Дали тази ситуация ще се използва за реализиране на обществения или някой друг интерес ще се разбере когато се публикува Правилника. Липсата на "жалони" не е случай без прецедент. Честа родна практика е в законите да има празноти и да се осигурява прекомерна свобода и комфорт за съставителите на подзаконови нормативни документи, които се превръщат в извор на корупционни практики.
С измененията в ЗСПЗЗ за общините са въведени много ограничителни мерки при управлението на НОПФ. В продължение на 5 години, т.е. до 09.02.2012 г. те няма да могат да сключват предварителни договори, да издават удостоверения във връзка с обстоятелствена проверка на чл. 483 от ГПК, да отдават земите под наем за повече от 3 години и под аренда за повече от 4 години. Поради това, а още и заради одобряването на плана за поземлено управление от министъра на МЗГ някои авторитетни юристи определят общините като "полусобственици" на земите от НОПФ. Вероятно причините за ограниченията и централизирана намеса са свързани със следното: 1. Промените в ЗСПЗЗ се правят при липса на ясна и практически проверена визия за това как те ще се отразят на проблемите при земевладението и земеползването и на тези при организационно-стопанското преструктуриране; 2. Не се знае каква ще е реакцията на собствениците непотърсили земята си до сега, а също и на Европейския съд, особено като се има предвид, че в Конституцията ни е съхранена постановката за неприкосновеността на частната поземлена собственост.
В заключение ще отбележим, че и в последната промяна на ЗСПЗЗ са съхранени традиционни недостатъци в нормативната ни уредба. 1. Най-важните изменения в Закона препращат към подзаконови нормативни документи, които са въпрос на бъдеще и ще се приемат не от НС, а от МС. 2. Твърде "неосветени", нерегламентирани от Закона остават двата най-важни момента - за уедряването на земеделските земи и за разпоредителните сделки чрез плана за поземлено управление. 3. Въпреки, че обществото свързва замените на частни физически и юридически лица със земи от ДПФ с корупционни практики те ще се разпрострат и върху новия общински поземлен фонд (непотърсените земи). 4. Вместо да се разширява контрола на гражданското общество, се разширяват правата на принципала. Всичко това дава основание да се смята, че се задава вълна на разграбване на безценица на непотърсената земя. В същото време общините имат огромна потребност от финансови средства, част от които биха могли да набавят от постъпления след публична продан, конкурентни цени и реализация в подходящ момент в т.ч. на уедрени масиви.

ОЗЕМЛЯВАНЕТО - НАЧИН ЗА ПОДОБРЯВАНЕ
НА ПАЗАРА НА ЗЕМЯ И РАБОТА ЗА ВСИЧКИ

Ст.н.с. д-р Енчо Мянушев
ИП"Н.Пушкаров"

Оземляването е добре позната практика в почти всички райони на нашата страна. Тя е характерна до средата на миналия век за българското земеделие. По своята същност обаче, оземляването винаги е било социално мероприятие за задоволяване на силно изразени потребности на безимотни, или малоимотни селяни от земеделска земя. Независимо от това, че то е задоволявало преди всичко личните потребности на новосъздаващи се млади семейства, или на емигрантски и преселили се от други райони на страната семейства, оземляването винаги е имало за резултат и повишаване на благосъстоянието на българското село, както и общото икономическо израстване на българското земеделие. Този факт, както и силно успокояващия социален ефект на оземляването, се е осъзнавал добре от управляващите и особено от представителите на властта на селата. Преди това за реализиране на оземляването много старателно са търсени земи от общинските фондове на територията на землището на всяко село. На общоселски събрания се обсъждаха по местности всички земи, годни за земеделие и се съпоставяха с тогавашните обществени потребности - главно за пасища, на селото. Възрастните селяни провеждаха грижовни спорове за задоволавоне на младите и бедни семейства със земя.
Но времената се промениха. Българският селянин се откъсна от земята и престана да я чувства като нещо, от което зависи съществуването му и още по-малко благосъстоянието му. Много от онези, които мигрираха в градовете, съвсем се отчуждиха от земята. Това бързо движение на хората от селата към градовете предизвика дълбоките негативни демографски проблеми в България, които изпълнителната власт днес трябва да решава. С така наречената "реформа в земеделието", свързана с възстановяването на собствеността на земеделските земи, България се срещна с един нов проблем, коренно различен от проблема на досоциалистическия период на българското село.
Днешният нов поземлен проблем се характеризира с много голям брой собственици на земеделски земи (вече близо 2 милиона), но е трагично малък броят на желаещите да се занимават със земеделие. Преобладаващата част от собствениците на земеделски земи живеят в градовете и нито те, нито техните наследници имат желание и перспективи да се връщат на село и да се занимават с земеделие. Земеделските земи на голяма част от тези собственици вече години на ред не се обработват и са се превърнали в разсадници на болести и неприятели, които се разпространяват върху площите, които все пак се обработват. Почти всички собственици на такива земи желаят да продават земите си, или да ги предложат на арендатори, но нито купувачи, нито арендатори има достатъчно, или въобще липсват в много райони в страната. Блокирано и замразено е най-мощното средство за производство на българската икономика, без което в България не може да има просперитет в благосъстоянието.
Една част от земята, която е хранила българите и България, сега пустее. Това повече държавата не бива да търпи и да бъде безучастен свидетел на тази тенденция. Крайно време е, тя да заеме активна позиция и да възвърне онова, което през друго време е било отнето с държавни декрети от душевността и благосъстоянието на българина. Държавата трябва да въведе всички възможни за пазарната икономика механизми и средства за изцяло включване в производството на българската земя. Без това включване, мечтаният от всички ни ръст в икономиката, даже и след приемането ни в ЕС ще остане празна илюзия.
Много навреме и ефективно средство в тази насока ще бъде поемането от държавата функцията на инициатор и активен посредник на пазара на земеделски и частни горски земи. Необходимо е преди всичко държавата да поеме функциите на солиден и уважаван покупко-продавач на земи. Държавата обаче няма пари. Освен това всеобщо признатата концепция е, че колкото по-малко е регулиращата роля на държавата в пазара, толкова е по-добре за пазара. В случая, обаче, се има предвид, че за инициирането и посредничеството на държавата в пазара на земи, не е необходимо тя да притежава средства (пари) за покупко-продажба на земя, а е необходимо съгласието и, като собственик на огромни и разнообразни материални активи, да обменя на взаимоизгодни (пазарни) начала собствеността си със собствеността на собствениците на земя, трайни насъждения, стопански сгради, хидромелиоративни съоръжения, с лека селскостопанска техтика и др. Както бе изтъкнато, а това се знае от всички, най-вероятните продавачи на такава собственост са , а и ще бъдат собствениците , които не живеят на село и нямат намерение да се занимават със земеделие. Много от тях биха предпочели бизнес в областта на промишлеността, търговията, туризма, строителството, или някакъв друг бизнес в близост до местоживеенено им. Тези собственици биха се съгласили срещу своята собственост да получат правата на собственост в дуруга желана от тях област, където сега собственик е държавата. Очевидно е, че това е напълно възможно с помоща на ценните ни книжа, чиито стойности са пазарно определени. На тази основа държавата може да акумулира огромна поземлена собственост, разположена върху цялата територия на страната, за сметка на своята сегашна неприватизирана собственост. По този начин държавата не само ще осигури приватизацията на досегашната си собственост, но и ще стане инициатор и ускорител на пазара на земя. Чрез закупените с ценни книжа земеделски земи, държавата може най-напред да започне веднага да търгува с общините, които имат възможност да осигурят свои, общински бази за оземляване и обещетяване при отчуждаване, или пък държавата директно да оземлява нуждаещите се по селата и да предлага договаряне с арендатори. Общините от друга страна и сами могат да генерират такава своя общинска поземлена база, ако имат възможност директно да закупуват земеделска земя срущу ценни книжа от подлежащи на приватизиране общински предприятия и други материални активи.
Много важно е да бъде максимално демократизирана и поощрявана свободната пазарна търговия с ценни книжа, свързана със земеделски земи. Притежателите на ценни книжа, получени за земеделски земи трябва да могат свободно да ги продават, или да участват с тях като акционери в предприятия, както и да участват свободно в приватизирането в избрани от тях обекти.
Тъй като основната цел на този начин на оземляване е бързото и активно включване на всички обработваеми земи в производство, целесъобразно е незабавно държавните органи по земеделие, да започнат инвентаризирането по населени места на потребностите от земя за земеделско производство за фамилна издръжка като главен източник на доходи, както и особено за арендно използване за по-дългосрочен период.
Много важно е условията за откупуване на оземлена земя и условията за арендуването да бъдат приемливи и да имат по своята същност стимулиращ характер. Печалбата за държавата да остане главно увеличеният ръст на икономиката и особено от намалените социални разходи, от бързо намаляващата безработица.
За планинските и полупланински райони от страната държавният горски фонд заема значителна част от територията на землищата на населените места и е целесъобразно оземляването да се извършва със земи от държавния горски фонд. Опитът, особено в напредналите страни, като Финландия например, показва, че частната собственост върху горските земи способства за ефективно запазване и развитие на горите и в същото време може да бъде източник на добри доходи за семействата на собствениците. Източниците на доходи от една горска площ могат да бъдат най-различни, като се започне от горско-плодни дървета и храсти (жълъд, дрян, лешници, орехи, круши, шипки, малини, ягоди, боровинки, глогинки и др.) и се стигне до екологично чиста земеделска продукция (картофи, сено и др.), различни видове гъби, билки, подправки, както и животинска продукция от пасищата и дивечовото стопанство.
От държавния горски фонд могат да бъдат оземлени не по-малко от сто хиляди семейства с 50-60 дка до 100 дка. За изплащането на оземляването със земи от държавния горски фонд могат да бъдат ползвани традиционните форми на сътрудничество на горскостопанските служби с месното население по изпълняване на програмите за залесяване, по отделните грижи за трайните насъждения, както и на ескплоатационните сечи на горите. С непосредственото трудово участие на бъдещите собственици са създадени милиони декари държавни гори. Те притежават умението на създаването, отглеждането, грижите и контролираната рационална експлоатация на горите. Затова е напълно естествено на тях да принадлежат горските земи, още повече, че голяма част от тях са залесени бивши земеделски земи. Устройването, развитието и експлоатацията на частнособственическите горски земи ще се извършва под ръководството и строгия контрол на специалистите от районните горскостопански служби.
Новата система на оземляване силно ще ограничи безработицата в страната, а в някои райони тя ще изчезне. Икономическият растеж бързо ще се увеличава, тъй като всеки декар от земята ще произвежда материални блага, а безработните сами ще осигуряват необходимите им доходи и няма да разчитат само на социални помощи.
По този начин оземлените със земеделски и горски земи ще ползват активно вече собствените си земи, защото, макар и на максимално изгодни цени, те рано или късно трябва да заплащат собствеността си. Няма случай, когато човек закупува нещо, а след това не го използва по предназначение. Още по-заинтересовани ще са арендаторите на такива държавни или общински земи, защото те трябва веднага да започнат да получават достатъчно доходи не само за себе си, но и за плащане на арендните вноски към държавата или общината.
По този начин ще се ускори приватизацията на държавните и общински предприятия, както и търговията със земеделски земи и акции.

ПРОБЛЕМИТЕ С ПОЛЗВАНЕТО НА ОБЩИНСКИТЕ
И ДЪРЖАВНИТЕ МЕРИ И ПАСИЩА ЩЕ ЗАДЪРЖАТ
УСВОЯВАНЕТО НА ДИРЕКТНИТЕ ПЛАЩАНИЯ

Ст.н.с. д-р Иванка Янакиева
Институт по аграрна икономика-София

Резултатите от тестването на пилотната схема за компенсаторните плащания в необлагодетелстваните райони в 6-те пилотни общини показаха, че ползването на общинските и държавни мери и пасища ще създава проблеми при усвояването на средствата, предназначени за директни плащания. Голяма част от животновъдите в планинските и полупланинските райони на страната не притежават земя или тя е недостатъчна за отглеждане на животните им. Засега те ги пасат на общинските и държавни мери и пасища, на пустеещи земи, в горския фонд и т.н., без договор за временно ползване. Съгласно Схемата за единното плащане на площ (СЕПП) и Схемата за компенсаторните плащания в необлагодетелстваните райони и в агроекологията, субсидиите се изплащат на хектар. Земеделските стопаните, които нямат собствена земя или сключени договори за временно ползване на чужда, няма да могат да получат нищо, ако не бъде уреден начина на ползване на тези земи. Трябва да се намери подходяща процедура, чрез която да се узакони кой колко хектара ще има право да ползва и как практически да се осъществи общото ползване на общинските и държавните мери и пасища.
Проблеми със земите от остатъчния фонд
Необработваемата земеделска земя се състои предимно от мери пасища, които по данни на Дирекция Поземлени имоти, регистри и информационни технологии (ПИРИТ) към МЗГ, през 2005, получени след влизането в сила на плановете за земеразделяне, са 1 102 662 хектара. Съгласно номенклатурата на БАНСИК за заетостта на територията на страната има две групи, отчитащи мерите и пасищата- високопланински пасища и затревени слабопродуктивни площи. През 2002 г. техният размер е съответно 134 358 ha и 1 076 409 ha през 2002 г и 136 933 ha и 1 204 185 ha през 2005 г. или се наблюдава ръст с 11%. И по двата източника те са около 1,1-1,3 млн. хектара. Структурата на необработваемата земя, по форма на собственост, установена чрез плановете за земеразделяне, се формира от 4 групи: частна, държавна, общинска и друга. В групата "други" се включва земя на религиозни организации, чуждестранни лица, юридически лица, временно стопанисвана от общината земя с недоказана собственост и др. Най-голям дял заема земята от остатъчния фонд - невъзстановена земя, с неизвестни собственици, които не са потърсили земята си или в момента се водят дела за доказване на собствеността, за обжалване на решения на поземлените комисии и др., стопански дворове и т.н, но най-голям е делът на мерите и пасищата. По данни на Дирекция ПИРИТ групата "друга" заема 46% от необработваемата земя на страната през 2005 г., общинската е 31%, държавната 12% и частната 11%. Най-голям е делът на общинската собственост, представена основно от мери и пасища - 343 309 ha. В някои области "другата" собственост надхвърля 70%, а в някои общини - 90% от необработваемата земя на страната.
Преди последната промяна (2007 г.) в ЗСПЗЗ
Съгласно ЗСПЗЗ, преди промените от 2007 г, общината стопанисваше временно земята от остатъчния фонд и имаше право да я актува като общинска, по силата на придобивана давност едва след 10 години, ако до тогава никой не я потърсил. По тези причини общината има право да я отдава под наем или аренда само за една година. При мерките, където плащанията са на единица площ, едно от условията за избираемост на бенефициентите е те да се занимават със земеделска дейност минимум 5 години, защото схемите за подкрепата обикновено са за 5-годишен период. Това поражда голяма неизвестност и несигурност за арендаторите и наемателите, стопанисващи общински и държавни мери и пасища. Този факт може да бъде сериозна пречка за прилагане на мерките, при които плащанията са на единица площ. От началото на поземлената реформа изминаха повече от 15 години - време достатъчно за всеки от бившите собственици, при наличие на желание, да заявят и докажат своите претенции за собственост. Не е обосновано България да връща средствата от европейските фондове за прилагане на ОСП, поради невъзможността да ги усвои, в резултат на неуредици в собствеността.
След последната промяната на ЗСПЗЗ
След промяната на ЗСПЗЗ от 2007, съгласно чл.19 ал.1 земята, останала след възстановяването на правата на собствениците и управлявана от общината, става общинска собственост след влизането в сила на плана за земеразделяне. Условията и редът за определяне на тези имоти по ал1. се уреждат в Правилник за прилагане на закона. В същото време общините са ограничени свободно да се разпореждат с тези земи, макар формално да са тяхна собственост. Общините са длъжни за срок от 5 години да предоставят земите по ал.1 при наличие на условията на ал.4: издадено решение на Общинските служби по земеделие и гори, за изпълнения на съдебни решения, за обезщетяване на собствениците при уедряване на земеделските земи, изпълнение на обекти от техническата структура и др., за които се допуска принудително отчуждаване. В срок от 5 години за земите по ал.1 общините не могат да сключват предварителни договори, както и да издават удостоверения по реда на чл. 483 от Гражданския процесуален кодекс. Те могат да сключват договори за наем за срок не повече от 3 години и за аренда- от 4 години. Извън изброените по-горе случаи по ал.4, както и извън случаите в плана за поземлено управление по ал. 9, земите не могат да бъдат предмет на разпоредителна сделка. От ал. 26 параграф 1. от Преходните и заключителни разпоредби към административнопроцесуалния кодекс става ясно, че този закон се прилага и за заварените земеделски земи, останали след възстановяването на правата на собствениците, които общината стопанисва или управлява или е придобила след изтичането на 10-годишния срок. Не става ясно обаче, ако тя е сключила договор за наем или аренда за съответно 3 и 4 години и се появи нуждата от земя за случаите от алинеите 4 и 9, какво става с договорите. Ако те се разтрогват, това отново създава предишната несигурност и неяснота за земеделските производители. Собственици на земеделска земя, които не са ги потърсили досега, имат право в 3-месечен срок от влизането в сила на поправките в ЗСПЗЗ (02. 2007 г.), да подадат иск до районния съд, на чиято територия се намира земята им. След този тримесечния срок те губят правата си върху непотърсената земя.
Уреждане на процедурата
за ползване на общинските
и държавните мери и пасища
Съгласно промените в ЗСПЗЗ от 2007 г. се предвижда да се разработи процедура за начина на ползване на общинските и държавните мери и пасища. В тази връзка в МЗГ беше създадена работна група, която разработи и предложи ред за предоставяне на мери и пасища на земеделски стопани-животновъди за общо ползване. Кметовете свикват Общо събрание на населението на всяко населено място, на което се решава кои общински пасища и мери ще се предоставят на земеделските стопани-животновъди за общо ползване и условията за това предоставяне, съгласно чл. 48 а от Закона за допитване до народа. Министърът на МЗГ определя мерите и пасищата от Държавния поземлен фонд (ДПФ). Техният списък ще бъде предоставен на кметовете на общините по местонахождение на държавните мери и пасища. Редът за предоставяне на държавните мери и пасища се предвижда да бъде идентичен с този на общинските. Общинският съвет гласува таксата за ползване, а за държавните тя се определя със Заповед на Министъра на МЗГ. Препоръчва се земеделските производители-животновъди, желаещи да ползват общински и държавни мери и пасища да се сдружават, както под сдружение се разбира ползване на подходяща за тях форма на съвместна дейност. Те трябва да отговарят на минимално необходимата площ за всички отглеждани животни. При наличието на повече от едно сдружение в населеното място, мерите и пасищата се разпределят между тях въз основа на решение на общото събрание на населението. След задоволяване на нуждите на сдружението за колективно ползване, общото събрание може да вземе решение да предостави свободните физически блокове за индивидуално ползване от животновъди или други физически лица. При недостиг се въвежда коефициент за редукция на броя на селскостопанските животни на сдружението, с цел да се покрият изискванията за минимална гъстота на животните, съгласно Националния стандарт 4.1. Предлага се кметът на общината, района, кметството да свиква ежегодно до края на месец февруари общо събрание на населението за определяне на правила за ползване на общинските мери и пасища за отглеждане на животни. Всеки земеделски стопанин, включен в списъка, може да получи заверено от кмета на общината, района, кметството копие на решението за определяне на правилата за ползване на общинските мери и пасища.
Предлагат се промени в § 27.на чл. 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Създава се ал. 5, съгласно която Изпълнителният директор на Разплащателната агенция издава методика за определяне на размера за единното плащане на площ върху общинските мери и пасища на база животинска единица, в съответствие с изискванията на СЕПП. Правилата се съгласуват от Министърът на МЗГ, изпращат се на кметовете на общини за информация и се публикуват на Интернет страницата на Разплащателната агенция. Съгласно чл. 37 "б" и "в", ползвателите на земеделски земи са длъжни да представят в Общинската служба по земеделие и гори копие от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята. Общинската служба по земеделие и гори води регистър на собствениците и ползвателите на земеделски земи и предоставя информация за тях с цел насърчаване на уедрено ползване и създаване на масиви. Масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите. Сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на общината, назначена от кмета на общината. Всички ползватели в съответните землища предоставят на комисията сключените със собствениците и регистирирани в Общинската служба по земеделие и гори договори, опис на арендуваните или наети земеделски земи по масиви и парцели.
Предлаганият ред за предоствяне на мери и пасища за общо ползване закъсня, защото това следваше да стане по-рано за да има практически възможност за неговото тестване и време да се намерят решения на проблемите, които пречат за ефективното и устойчивото управление и стопанисване на мерите и пасищата и на усвояване на средствата по директните плащания. Независимо от това, е крачка напред. Практическото приложение на процедурата за съвместно позване тепърва предстои и то е свързано с много трудности, проблеми и нерешени въпроси, които чакат своите отговори - може ли да се ползва принципа ''по реда на кандидастване'' и кой да контролира спазването на принципа; може ли да се ползва австрийския опит и как да се разпределят пасищата (тъй като всички ще желаят да са близо до селото, защото когато са далече, животните ще преминават през чуждите пасища); как да се контролира изпасването, как да се определи площта на мерите и пасищата и да се съвместят данните от картите за възстановяване на собствеността върху земеделската земя и от ЕЛПИС, и т.н.
Ограничения за гъстота на животински единици на хектар мери и пасища
Ограничаването в броя на животинските единици на хектар се налага освен от изискването да се избегне недоизпасване или свръхизпасване на мерите и пасищата, като част от мерките за устойчивото им управление, но и като бариера срещу злоупотреба с раздаването за ползване на общинските и държавните мери и пасища.
Ако няма минимална граница за гъстота на животните на хектар, собствениците или ползвателите на мерите и пасищата могат да бъдат бенeфициенти на единичните и компенсаторни плащания на площ без да полагат никакви грижи за тях. Това се дължи на факта, че съгласно европейските регламенти, на проверка подлежат минимум 5% от площта, и вероятността нарушителите да попаднат в тази извадка е малка. По тези съображения бяха разработените указания от МЗГ за Реда за предоставяне на общински и държавни мери и пасища на земеделските стопани-животновъди, и изпратени на кметовете на общините, на Общинските служби "Земеделие и гори" и на Областните Дирекции "Земеделие и гори", с който се предвиждат ограничения в това отношение. На основата на Национален стандарт 4.1. се определя нормативна минимална площ на постоянно затревени площи по видове и възрастови групи животни ЕРД, ДРД и еднокопитни. По този начин се лимитира минимална гъстота на животните и се ограничава възможността за злоупотреба с ползването на общинските и държавните мери и пасища.
В заключение може да се каже, че проблеми и трудности, свързани с усвояване на директните плащания за земи, заети с мери пасища, се проявиха още през първата година от кандидатстване. При тях е най-нисък процентът на заявените хектари за директни плащания, в сравнения с останалите начини на трайно ползване на използваната земеделска площ/ИЗП/. Едно от изискванията към бенефициентите на директните плащания, е земята да се намира в добро земеделско и екологично състояние. Средният процент на земята, за която са подадени молби в Разплащателната агенция за директни плащания, спрямо заявената пред ЕС ИЗП в добро земеделско и екологично състояние (т.е. отговаряща на критериите ), е 88%, за полските култури- 92%, за трайните насаждения-72% и за мерите и пасищата - 67%. Както се вижда от данните най-нисък е процентът на земята, за която се предявяват искания за директни плащания при мерите и пасищата. Този неблагоприятен факт се задълбочава когато се съпостави общия размер на мерите и пасищата с подлежащия на подпомагане, съобразно критериите за допустимост. Размерът на мерите и пасищата е 1,1-1,3 млн. хектара,( според различните източници), но като подлежащ на подпомагане чрез директните плащания България е посочила пред ЕС половината- 0,55 хектара. Както е видно, процентът на отговарящата на критериите за допустимост до директните плащания земя е най-нисък при мерите и пасищата, в сравнение с останалите начини за трайно ползване на земята, поради недоброто земеделско и екологично състояние на голяма част от тях. Въпреки това, делът на заявената от кандидат-бенефициентите за диретни плщания земя, заета с мери и пасища, спрямо отговарящата на критериите, е най-нисък, главно поради проблемите, които възникват с временото им стопанисва. Логично е да се проявят и други проблеми при прилагане на възприетия ред за общото им ползване, тъй като той не е тестван чрез пилотни проекти и много неща не са могли да се предвидят предварително или да се окажат много по-сложни и трудни от очакванията.