ЗЕМЕДЕЛИЕТО Е ВЪПРОС
ДА ИМАМЕ ЛИ РОДНА ИКОНОМИКА
Ексклузивно интервю с добруджанеца Димитър Катранджиев - председател на Асоциацията на зърнопроизводителите в България, който недоумява защо държавниците през изтеклите 16 години не обръщаха подобаващо внимание на земеделието. Целта на зърнопроизводителите е да произвеждат зърно за много по-качествен български хляб.
- Г-н Катранджиев, какво бихте искали да споделите с читателите
на списание "Агроном" като един от крупните зърнопроизводители
в България в разгара на жътвата?
- Първо искам да поздравя всички специалисти и работещи в селското стопанство,
че успяха да произведат качествено зърно и съм уверен, че ще приберат
в срок реколтата, за да осигурим хляба на нацията.
В порядъка на десет години се натрупаха негативи през мандатите на различните
министри. Винаги сме казвали, че нашето зърнопроизводство се осъществява
при цени, които бяха преди 10 ноември 1989 г., е, или почти същите! В
същото време разходите, които се правят по отглеждането на тези култури
се завишиха, не 1-2 пъти, а 20 пъти. И мисля че на консултативния съвет
по зърното нашите министри разбраха, че зърнопроизводството е на прага
на краха. И това се случва в навечерието на влизането на България в ЕС.
Дали догодина ще внасяме брашно и пшеница от ЕС, защото тогава пазарът
ще е свободен - не знам! Но съм сигурен, че като разберат, че България
има нужда от зърно или качествено брашно, те ще внесат. Но къде отива
нашата икономика?! Исканията на зърнопроизводителите са именно в посока
да задържим нашата икономика, да има работа за хората, да има рента, която
решава твърде много социални въпроси. Около 22-25 млн. дка се засяват
у нас със зърнени култури и ако те не дадат една добра продукция или вместо
от тези декари да се произведе, да се стигне до там - да се внесе, това
означава да останат пустеещи нивите. Затова искаме да стигнем една що-годе
удовлетворяваща цена, която е и цената на световните борси.
- Всъщност у нас всичко, което формира производствената цена на
пшеницата е на световни цени, единствено цената на труда е драстично по-ниска
и може би това ви помага да оцелява производството на зърно!
- Нека да не слагаме цената на труда. Няма зърнопроизводител, който да
не желае да плати добра цена за труда на своя механизатор или специалист.
Но как да се плаща, като много от стопанствата бяха на прага на фалита,
а много и фалираха. Трудът не участва решаващо в крайния икономически
резултат на нашето производство, той съставлява едва ок. 5%. Средната
заплата на наш специалист или механизатор е около 500-600 лв. на месец
и тази заплата обезателно трябва да се завишава с оглед влизането ни в
ЕС.
- Обикновено търговците казват - пазарът определя цената. Възможно
ли е вие като зърнопроизводители да заобиколите търговците, да се сдружите
и да излезете директно на международните пазари?
- Има наши зърнопроизводители, а и аз съм излизал директно на външни пазари.
Но да говорим, че нямаме нужда от търговци в реализацията на продукцията,
не е реалистично. Единствено посредниците-прекупвачи са нежелани. Нашата
цел е и зърнопроизводителя, и търговеца да печелят в тази верига. Зърнопроизводителят
трябва да печели така, че да има средства да инвестира в техника, препарати,
торове, семена, нови технологии. Тогава той ще може да произвежда качествено
зърно. Тогава ще печели и мелничаря, и хлебаря. Това е и смисълът на този
консултативен съвет. Но тъй като първата брънка от веригата - зърно-брашно-хляб
е скъсана, то нашият зърнопроизводител не може да произвежда поради липса
на средства, според всички изисквания на технологията за качествено зърно.
Оттам се повличат надолу и останалите по веригата... Всяко правителство
иска да изтъкне - вижте ние осигурихме хляба на нацията! Но нашата цел
е нацията да яде един много по-качествен хляб. Тазгодишната реколта е
дообра и качествена, тук-там в страната има и слаби места, но като цяло
качеството на зърното тази година е много добро, което ще удовлетвори
изискванията и на търговците, и на хлебопекарите.
- Във връзка с евроинтеграцията искам да Ви запитам - като крупен
зърнопроизводител, какви са очакванията Ви?
- Няма зърнопроизводител, който да не желае тази евроинтеграция поради
много причини, една от тях са директните плащания. Аз съм позитивно настрен
за нашето присъединяване към ЕС и съм убеден, че благодарение на субсидиите,
които ще получаваме за земеделието, то ще започне да изглежда по съвсем
различен начин. По света силните държави отделят много специлно внимание
на земеделието и ценят своите фермери. Без селското стопанство държавата
ни напред не може да върви.
Навремето, в първия демократично избран парламент доайенът Йосиф Петров
каза: "Селско стопанство, селско стопанство и селско стопанство!"
Оттогава тези думи не се чуха и затова сега положението е такова.
- Всъщност, какво точно е страшното в сегашното положение на земеделието?
- Страшното е, че есента, когато започне новата стопанска година, отново
няма да има пари за азотни, форфорни и калиеви торове, за качествени обработки,
добри технологии. Един сорт може да е с прекрасни показатели за количество
и качество, но ако не му дадеш необходимото, за да го отгледаш правилно
- не чакай резултат. Няма земеделец, който да пилее пари. Той днес може
и да губи, но пак сее, с мисълта, че утре ще достигне по-добри резултати.
Но тези добри резултати се постигат с повече пари.
Разговора води Людмила Господинова
НОВИНАТА
Наредба за условията и реда за подпомагане на производителите на енергийни
култури подписа министърът на земеделието и горите. С наредбата се уреждат
условията и реда за предоставяне на директни плащания на хектар за енергийни
култури.
Успоредно с единните плащания на площ и националните доплащания, земеделските
стопани ще могат да получават директни плащания по 45 евро на хектар за
площите, засети с енергийни култури, които са предназначени за производство
на енергийни продукти и за които министърът на земеделието и горите е
утвърдил представителни добиви. Според регламентите за подпомагане в общността,
ЕК има право да намали плащането на хектар с еднакъв коефициент за намаление,
когато в рамките на цялата общност са заявени за подпомагане повече площи,
отколкото е определената максимална гарантирана площ.
Съгласно условията, посочени в наредбата, стопаните, които ще имат право
на подпомагане трябва да са заявили площите за производство на енергийни
култури по реда на Наредба № 107 от 23 август 2006г. и заявените парцели
да са с минимален размер, определени по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП.
Изисква се още стопаните да имат сключени договори с преработватели или
изкупвачи на територията на ЕС за изкупуване на произведените земеделски
продукти, с цел производство на енергийни продукти или междинни или странични
продукти за производство на енергийни продукти. В договорите изрично трябва
да е упоменат срокът на договора, площите, засети с културата, идентификационният
номер на блока на земеделското стопанство и номера на земеделския парцел,
очакваните количества продукция и условията на нейната доставка.
Неразделна част от договора е и декларацията, предоставена от преработвателя
и/или изкупвача, че ще осигури преработка на земеделски продукти, еквивалентни
на доставените, в енергийни продукти. Преработвателите и/или изкупвачите
внасят заедно с това и гаранция в РА в размер на 60 евро на хектар за
преработката на доставените земеделски продукти в енергийни продукти или
в междинни или странични продукти.
Гаранцията се внася във формата, определена с Приложение към настоящата
наредба и по реда на Наредба № 3 от 6 февруари 2007г. за реда за предоставяне
на обезпечения в областта на земеделието (обн. ДВ, бр. 16 от 20 февруари
2007г.). При изменение на договорите за доставка, размерът на гаранцията
се изменя частично. РА освобождава внесената гаранция, изцяло или частично,
когато установи, че преработвателят или изкупвачът е изпълнил задължението
си, за осигуряване на преработката на земеделски продукти, еквивалентни
на доставените, в енергийни продукти. РА освобождава внесената от изкупвач
гаранция, и когато преработвател е внесъл еквивалентна гаранция за преработката
на същите земеделски продукти.
Важно условие е, стопаните да сключат с преработвателя или изкупвача отделен
договор за всеки вид земеделски продукт, който се произвежда с цел производство
на енергийни продукти и който договор се представя в РА както от производителя
при кандидатстването за подпомагане, така и от преработвателя или изкупвача,
при гарантиране на изкупуването. По смисъла на тази наредба "енергийни
продукти" са биоетанол, биодизел, биогаз, биометанол, биодиметилетер,
био-ЕТБЕ (био-третио-бутил-етер), био-метил-тетрио-бутил-етер, синтетични
биогорива, биоводород, както и чистото растително масло и електрическата
и топлинна енергия, произведени от биомаса.
За подпомагането съгласно наредбата, се изисква още стопаните да декларират
в срок до 30 септември в РА количеството на произведените земеделски продукти
по видове и количества доставени продукти по преработватели и/или изкупвачи,
както и да докажат реалната доставка на договорените количества земеделски
продукти.
пресцентър МЗГ
ЕНЕРГИЙНИТЕ КУЛТУРИ
ОБСЪЖДАНИ, НО ВСЕ ОЩЕ С НЕУСТАНОВЕН СТАТУТ
Разговор с Красимир Аврамов, председател
на Националната асоциация на зърнопроизводителите
По покана на министър Нихат Кабил, Министерство на земеделието и горите
бе домакин на гостуваща делегация от германската провинция Шлезвиг-Холщайн
ръководена от министъра на земеделието, околната среда и селските региони
на провинцията г-н Кристиан фон Бьотихер. Немските гости посетиха кравеферма
"Каймаканови" в с. Цалапица, която ги впечатли с високо си ниво
на модернизация и европейски стандарти. След което, делегацията посети
рапични насаждения в гр. Раковски, Пловдивско. Това бе повод да разговаряме
с председателя на Асоциацията на зърнопроизводителите в България г-н Красимир
Аврамов за бъдещето на енергийните култури и по-специално на рапицата
в България.
- Г-н Аврамов, тази година рапицата се оказа хитова култура за
българските производители. Кое породи интерес към тази типична за северните
европейски страни култура? Това не крие ли рискове?
- През стопанската 2006-2007 година в цялата страна се засяха 460 хил.
дка рапица, докато миналата година бяха около 160 хил. дка. Действително
рапицата е доста рискова култура за българските условия. Знае се, че нямаме
български сорт рапица, който да се предлага масово на българските зърнопроизводители.
Затова нашата асоциация трябва да се координира добре с ИАСАС, за да не
се допуснат да навлязат на българския пазар сортове, които не са подходящи
за нашите условия и да компрометират реколта 2007-2008 година.
Тази година провали имаше заради оскъдните дъждове през есенния период.
Рапица се сее в началото на септември, а дъждовете в някои райони паднаха
чак през ноември. Друг рисков фактор у нас са и ниските температури през
зимата. Проблеми са компромисите, които се правят от нашите производители
относно спазване на технологията. Би трябвало, според почвено-климатичните
условия, да се спазват технологичните изисквания за отглеждане на рапица.
Да се започне от пригодните за българските условия сортове и хибриди,
да се премине през качествената техника - комбинирани агрегати за сеитба
на рапица. За целта подходящи са тези на фирма "Амацоне". Сега
трябва да се ползват възможностите по Ос 1, за да се инвестира в добра
техника и технологични линии за производство на рапица.
Алтернатива на рапицата може да бъдат енергийни култури като високоолеиновия
слънчоглед, соята, конопа, памука, репицата и др. Разбира се и царевицата,
но тази която стига до 4.5 м височина и е генномодифицрана, но още не
е приета в ЕС. Засега подлежащи на субсидиране са само соя, рапица и слънчоглед.
Надбавката за тези енергийни култури е 9/дка лв. Ако всеки земеделски
производител посочи площи засети с енергийни култури ще получи субсидия
от 15 лв.+ 9 лв. добавка за декар. Разбира се, трябва да представи договор
за реализация, декларация за очакван добив, а търговецът трябва да гарантира,
че ще преработи декларираната продукция в биогориво. Рапицата има основно
предназначение да се преработва за добив на биодизел, но за да се плати
тази добавка, трябва да има търговец или преработвател, който да плати
банкова гаранция за това. Засега в България липсват такива фирми, а чуждите
фирми нямат право да платят такава гаранция, защото изискването е те да
са български.
- В качеството Ви на председател на Националната асоциация на
зърнопроизводителите Вие сте сред домакините на делегацията от провинция
Шлезвиг-Холщайн. Кое бе обект на обсъждане по време на тази визита с Вашите
немски колеги?
- Специално за растениевъдството говорихме по две основни теми. Пожелахме
да ни бъде предоставена немската технология за отглеждане на рапица и
едни от най-хубавите хибриди и сортове, които да бъдат апробирани и лицензирани
за българските условия. Това искане поставихме пред немското сдружение
на производителите на енергийни култури, които от две години са на българския
пазар. Това са сортове и хибриди, които се отглеждат в стопанства на границата
с Дания. Много добри резултати те дават в Исперих, във фирма "Агротида,
която стопанисва 3000 дка рапица. Преди 15 дни там беше проведен Ден на
рапицата и имахме възможност да видим специално заложените около 12 хибрида
и сорта. Хибрид Вектра, например, е с изключително ниска сеитбена норма
от около 280-370 г. За тазгодишните климатични условия, посевите са в
много добро състояние. "Агротида" ООД очаква добив от над 250
до 300 кг/дка. Спазена е технологията по предписание от немската фирма
"Рапс". Всички агромероприятия са изпълнени, правилно е изведена
растителната защита и торенето. Единственото, което сега се очаква е дъжд,
за да се стигне до тези прогнозни добиви.
Много добре се развиват тези хибриди и в стопанството на фирма "Ренесанс"
на Кирил Жендов в с. Лозенец. Там също ще се проведе Ден на рапицата и
това може да се види.
На места в страната има и компрометирани сортове и хибриди от вносни семена,
главно поради неблагоприятните климатични условия и неспазване технологията
на отглеждане на рапица, която се оказа капризна за отглеждане за редица
български производители. Проблемът е, че не разполагат с необходимата
техника за сеитба на определена дълбочина и за перфектна обработка на
почвата, за да може да се спазят тези минимални сеитбени норми, които
се препоръчват от семенарските фирми.
Вторият проблем, по който разговаряхме, бе финансирането на рапицата.
Установихме контакти и ще обменим румънския опит. Когато отидем днес на
рапичните полета ще се свържем с Румънската асоциация на енергийните култури,
да кажат докъде са стигнали с единните плащания на площ, подаването на
заявленията в Румъния и как там ще се финансира рапицата като енергийна
култура. В България няма кой да гарантира, че рапицата ще бъде преработена
изцяло. Пазар за нея има много голям, но е добре за нея да има и такова
доплащане, каквото се предвижда и в преките плащания на площ. В България
този проблем не е решен и колонките в заявленията за енергийни култури
засега стоят празни*.
-В момента се наблюдава силно активизиране на инвеститорите в
изграждане на заводи за биодизел. Последно в медиите имаше съобщение,
че Лук Ойл ще строи завод за биодизел в България. Това би ли мотивирало
допълнително зърнопроизводителите да сеят енергийни култури?
- Разбира се, тъй като Лук Ойл би трябвало да даде гаранция, че ще изкупува
продукцията - високоолеинов слънчоглед, рапица и пр. Затова и адмирирам,
че Лук Ойл ще прави завод за биодизел. Те са стабилна фирма, с голям оборотен
капитал, което би гарантирало изкупуването от земеделските производители
на тяхната енергийна продукция. Всяка една инвестиция би се отразила много
добре на земеделските стопани, а и хубавото е, че вече има доста проекти
за изграждане на преработвателни мощности. Завод "Камбана" в
Бургас също се стремят да направят рафинерия. Ние приветстваме и тяхното
намерение за дългосрочни инвестиции, защото те ще дадат още една алтернатива
за изкупуване на рапица и слънчоглед, произведена от зърнопроизводителите
и пазарът ще стане по-стабилен в ценово отношение.
Проблемът е в акциза на тези горива. Знаете, че съществуват много "за"
и "против" енергийните култури. Примерно енергията за производство
на царевица, от която може да се направи биоетанол е 20-30% по-голяма,
отколкото самото и използване като биоетанол. Инвестицията трябва да е
добре премерена. Няма ли съобразяване с единната европейска политика по
отношение на биогоривата и съответните регламенти, заводът би се оказал
губещ. А в България нямаме достатъчно мощности за преработка на суровината,
която произвеждаме.
Нашата асоциация има рамково споразумение с Асоциацията на преработвателите
на енергийни култури. В него са заложени дългосрочни виждания за взаимодействие
между производители и преработватели. Най-важното засега е да се гарантира
преработката на произведеното през годината - рапица, слънчоглед и соя.
Очакваме към енергийните култури да бъдат причислени и памук, коноп, лен
, репица, зърнени култури.
- най-големия проблем в момента е очертаващата се сума в много райони.
- Какви други очаквания и проблеми стоят пред зърнопроизводителите?
Очакваме, така както крупната международна компания "Картил"
стъпи на българския пазар, да навлязат и други по-малки европейски търговски
фирми на земеделска продукция, които да създадат контакти с български
организации на зърнопроизводители.
През жътвената кампания нашите надежди са свързани с това, че "Държавния
резерв" този път ще намери пари за да попълни необходимите запаси
от пшеница на една цена от 240 лв/тон.
Не сме съгласни със сделката, която стана с Държавния резерв - 50 хил.
т да бъдат заменени с 52 хил. т от новата реколта. Производителите са
много притеснени, че не изтъргуваха тези 50 хил. т срещу незабавно плащане
и резерва ще остане без свежи пари.
Зърнопроизводителите са разтревожени, че държавата няма да има пари да
се намеси на пазара по време на жътва и могат да се получат ценови аномалии,
които ще доведат до загуби, поради късната дата на интервенцията, както
впрочем се случва всяка година.
Разговаряла Людмила Господинова
КОМПЛЕКСНО ОБСЛУЖВАНЕ
В ЗЕМЕДЕЛИЕТО - С ИНТЕЛЕКТ
СЕМЕНА - С ПРОИЗХОД
Разговор с г-н Васил Василев, управител на "Агро Мастер" ЕООД по повод 15-годишния юбилей на една от водещите фирми в родното земеделие
Васил Василев е роден през 1959 г. в гр. Ген. Тошево. Завършва ВСИ
в гр. Пловдив със специалности агроном - полевъд, и по- късно специалност
"Растителна защита". До 1992 г. работи като научен сътрудник
в ДЗИ край гр. Ген. Тошево. Същата година регистрира фирма "ВЕМИ"
за търговия със семена и препарати за растителна защита, а от следващата
започва да произвежда български и чуждестранни хибридни семена царевица.
През 2003 г. изгражда фабрика "Агро Мастер", с което постига
пълна независимост и затваряне на цикъла от семепроизводството до заготовката
и сертифицирането на продукцията.
Васил Василев е семеен, съпругата му също е ангажирана в семейният бизнес
от самото начало. Имат две деца - дъщеря студентка "Международни
икономически отношения" в престижния британски университет Шефийлд,
и по- малък син, ученик в средния курс на елитна търговска гимназия.
- Честит 15-годишен юбилей от основаването на фирма "Веми
- Васил Василев" и нейния приемник "Агро Мастер". Г-н Василев,
бихте ли върнали лентата на спомените назад, за да споделите откъде тръгнахте,
какви трудности преодоляхте. Доколко Ви помогна факта, че направихте преход
от науката към бизнеса и практиката.
- В началото бих желал да уточним, че спомените не са приоритет на остаряващите
и изчерпали се от съдържание и възможности. Усещането за недостатъчно
постигнато и желанието за търсене на нови предизвикателства са в основата
да се получи тази така богата гама от дейности, но трябва да подчертая,
че те винаги са били свързани със земеделието.
Определено работата ми като научен сътрудник в Добруджанския земеделски
институт даде своя принос и значение за по-нататъшното ми развитие. В
секция "Технология на полските култури" бяхме свързани и с прякото
производство в земеделието, а всеки, който развива дейност свързана с
търговия на семена и препарати за растителна защита, трябва да може комплексно
да разглежда и разрешава поставените проблеми, за да развива успешен бизнес.
Смятам, че в това отношение ДЗИ край гр.Ген Тошево ми даде много.
- Всички Ваши начинания в бизнеса оказаха ли се успешни? Какво
се случи например с ябълковите градини край Камчия.
- Не мога да кажа, че всяко начинание е било напълно успешно. Производството
на 900 дка ябълки не ми беше вписано в програмата, но по стечение на обстоятелствата
през 1994 год. станахме и ябълкопроизводители. Дори изненадахме и традиционни
градинари в района с добив над 3000 кг/дка. Преди няколко години бях в
този район по друг повод и всичко изглеждаше като опожарено. Допускам,
че една от причините е връщането на земята в реални граници. Няма да се
изненадам, ако някой находчив строител е създал и вилно селище в този
район, който е подходящ със своя микроклимат за създаване и отглеждане
на трайни насаждения.
- Вие винаги сте търсили иновациите и предизвикателствата на динамично
развиващото се модерно земеделие. През годините успешно дистрибутирахте
продуктите на Дау Еланко и Роом Енд Хаас, на Циба- Гайги, популярна в
наши дни като Синджента, както и на Байер и ФМС. Може ли да се каже, че
българският земеделец се довери в своята практика на продуктите създадени
с цената на колосални инвестиции в развойната дейност на тези световно
известни компании?
- Действително това са мощни мултинационални компании, които развиват
своята продуктова гама излизайки на пазара с все по-нови и по-усъвършенствани
продукти. Вярно, че са с малко по-високи цени, но качеството има своя
цена и това се разбира от все по-широк кръг потребители. Тези компании
развиват своето конвенционално производство, но и сериозно работят по
програма за създаване на продукти от ново поколение, които щадят околната
среда.
В контекста на глобалните промени на климата, този факт не е за подценяване,
а е необходима тенденция - човек да се отнася с внимание и грижа към заобикалящата
го природа.
- Кое считате за истинско новаторство и постижение като фирма предлагаща
препарати за растителна защита и семена?
- Винаги се стараем да сме в подходящата форма и подготвени за пазарната
конюнктура. Смятам, че от особено значение е възможността да разглеждаме
комплексно възникналия проблем, а това става чрез натрупан опит и знания.
- Кога се наложи появата на фирма "Агро Мастер", като
приемник на основаната през 1992 г. "Веми - Васил Василев"?
- В даден момент обемът от работа стана твърде голям и трябваше да систематизирам
и разгранича търговията от производството. Смятам, че така по-лесно се
контролира работата и са по-реални резултатите от съответната дейност.
- Вие открихте на 31 август 2004 г. първата по рода си фабрика
за производство и заготовка на семена царевица чрез прилагане на класическа
технология на сушене. Бихте ли споделили повече подробности около оборудването
и технологиите прилагани във фабриката. Какви нужди на земеделските производители
покрива днес тази фабрика по отношение на различните селскостопански култури?
- Във фабриката основно заготвяме хибридни семена царевица наше производство
и ако остане време и семена на други производители на български хибриди.
Оборудването е ново, на датската фирма ВЕСТРУП.
- Виждате ли стремеж у родните семепроизводители да се появяват
на пазара действително с продукция, която да отговаря на всички съвременни
изисквания за семепроизводство и напълно конкурентноспособни на европейския
пазар за семена? А зърнопроизводителите повишават ли с времето интереса
си към семената заготвени по всички правила на модерното семепроизводство?
- Семепроизводството е печеливш бизнес, стига да бъде извършено според
правилата, както на полето, така и във фабриките за заготовка. От голямо
значение е и правилно подбраният хибрид. Не е толкова сложно, стига да
са зададени правилно параметрите и дадена достатъчно информация за съответните
родителски линии. А колкото до зърнопроизводителите, за тях листата от
различни хибриди нарасна значително след присъединяването ни към Европейския
Съюз. В това море от имена на регистрирани хибриди царевица е трудно да
се ориентират всички зърнопроизводители. Те често разчитат на провереното
и проявяват определена доза консерватизъм. Оказа се, че западноевропейските
фирми са ни изпреварили още при селекцията и създаването на царевичните
хибриди. В по-ранните групи по ФАО те показват и по-добри резултати в
производството, и затова са предпочитани въпреки драстично по-високата
цена.
А колкото до зърнопроизводителите е съвсем нормално след като плащат скъпо
да получат и най-доброто.
- Кои са Ваши стратегически партньори сред големите семенарските
фирми и на какъв принцип партнирате с тях?
- Първата ни среща беше с Еуралис груп популярни в България като РУСТИКА
и произведохме няколко техни хибрида царевица. По-късно произведохме хибридни
семена царевица селекция на КВС, РАГТ, КУСАД СЕМАНС. Основно тяхно изискване
е да се отглеждат семената при поливни площи, а за съжаление в България
те са твърде малко.
- Има ли потенциал малка България да заеме своето достойно място
в пазара на европейското семепроизводство? На кои култури би трябвало
да падне акцента и кои са перспективните пазари за нея?
- Мисля, че не само е възможно, но е и задължително да има свой облик
и подходящо място в семепроизводството на много сортове и хибриди. За
района, в който ние работим, това са пшеница, слънчоглед и царевица, а
пазарите всеки сам трябва да си ги намери.
- Как Агро Мастер може да има свой принос в тази насока днес и
в бъдеще?
- Това е по-сериозна тема и предлагам да е разговор за следващия път.
Защото Агро Мастер неизбежно ще се стреми да отговаря на предизвикателствата
на бъдещето - свързани с новите технологии и нуждите на модерното земеделие.
Итервюирала Людмила Господинова
ОТ БИОЗЕМЕДЕЛИЕТО
ДО ВИСШАТА КОЗМЕТИКА
Разговор с инж. Дориан Кръчмаров,
управител на фирма "Екомаат", в която се произвеждат биосертифицирани
етерични масла. Това е първата фирма предлагаща на пазара у нас българска
биокозметика.
Инж. Дориан Кръчмаров е роден 1951 г. в Пловдив. По професия е електроинженер
със специалност автоматизация на производството. Има второ висше образование
- международни икономически отношения, което завършва в Москва. Той е
с дългогодишен опит в частния бизнес в областта на металургията, рудодобива,
обогатяването и подемно-транспортната техника.
Възобновявайки традициите на българското земеделие, създава в началото
на 2001 година фирма "Екомаат". Фамилната фирма "Екомаат"
от четири години е заложила на биологичното производство на етеричномаслени
култури и тяхната преработка до краен продукт - ароматерапевтични и козметични
продукти с марката "SPA MAAT PRODUCTS ".
- Г-н Кръчмаров, кои бяха първите Ви стъпки в това ново за Вашия
бизнес, но традиционно българско производство?
- Възложихме проучване на няколко региона в България от гледна точка на
почвено-климатични условия. Оттогава работим много тясно с институт "Пушкаров".
Те направиха изследвания и на базата на получените резултати ние стъпихме
в региона на с. Мирково, Софийско, което се намира на Подбалканския път,
на 65 км от София. Там закупихме и наехме под аренда земя на площ от 350
дка с цел да развиваме биоземеделие. Имаме насаждения от около 150 дка
рози, 145 дка лавандула , а останалите площи са заети със салвия, мента,
здравец и др. култури, които отглеждаме и преработваме.
Започнахме от "гола поляна". Построихме дестилерията на няколко
етапа, като последния най-малък етап завършихме с проект по САПАРД. Така
започнахме да произвеждаме етерични масла. Стигнахме до идеята, че е добре
да се осъществи напълно затворен цикъл на биологично производство - от
земята до крайните продукти, които са съобразени с изискванията за био
(органични) продукти съгласно Европейска директива ЕЕС 2092/91 и Американската
NOP програма. Досега инвестицията ни възлиза на над 1.2 млн. лева.
- Коя част от целия цикъл производство считате за истинско постижение
на фирмата?
На базата на произведените от нас етерични масла създадохме една перфектна,
биосертифицирана, бутикова козметика с регистрирана марка "Екомаат".
Тази козметична линия произвеждаме вече четвърта година. Това е скъпоструваща
козметика, която е експортно насочена, но и българския пазар откликна
много добре. До момента нямаме нито една алергична проява, а продуктите
ни са клинично тествани в Русия и Италия, за да могат да бъдат внасяни
в тези страни. Решихме да проведем тези клинични изследвания там, за да
подпомогнем нашите дистрибутори. Имаме дистрибутори на нашата козметика
също в Тайланд, в Япония, в САЩ. Изнасяме още за Италия, Франция, Холандия,
Германия и др. европейски страни.
Тя е създадена от екип млади хора и ръководена от специалист- химик с
опит в тази област. Във фирмата работят 14 човека, а през сезона стигаме
до 60 човека. Розата и лавандулата се берат ръчно. Може да се приложи
и механизация, но за целта се изискват уедрени масиви.
Дестилерията ни е най-новата и модерна дестилерия в България, в която
е осъществено първо ниво на автоматизация. Предстои осъществяването на
втора и трета степен на автоматизация. Това е дестилерия, в която е възможно
в дестилационния отсек да работят само двама човека. Капацитетът на дестилерията
е достатъчен за производството на козметичната серия на фирмата, а също
и за експорт на етерични масла.
- Как местните хора възприеха това Ваше производство и имате ли
вече последователи, които да са заложили на биологичното производство
на тези култури?
- В началото в село Мирково ни гледаха с голямо недоверие, защото това
производство беше добре забравено. Над 100 години там не се е произвеждала
маслодайна роза. Сега вече имаме последователи - кой с по 10, 5 или 2
дка, но започнаха да отглеждат рози. Естествено ние се ангажираме да изкупим
тяхната продукция.
В района на Мирково ние успяхме да докажем, че може да се отглежда не
само овес, царевица, картофи, но и рози, които осигуряват по-голяма печалба
от декар насаждения. Това може да е производство за дребния стопанин,
което да допълва добре семейния бюджет. При техническите култури, човек
заложи ли на едно производство, трябва да е последователен и да знае,
как да го прави.
- Много ли са проблемите, с които се сблъсквате в това специфично
производство?
- Нашите проблеми са всъщност всички обичайни проблеми, които съпътстват
българското земеделско производство. Например, ние имаме нужда от квалифицирана
работна ръка за трактористи, но в България такива курсове липсват. Трактористът
е като шофьор, той трябва да има правоспособност, за да работи с трактор.
Ние искаме да обучим млади хора, но не знаем къде е възможно да стане
това и изобщо има ли такива курсове. Механизираните обработки ги правим
с малки японски трактори "Кубота". Тепърва ще се ориентираме
към малогабаритни, но мощни трактори.
Розата и ментата изискват напояване. От началото на нашето производство
имахме само едно сухо лято. Насажденията ни са разположени край малки
поточета и рекички. Оттам с помпа ние напояваме. Но напояването е също
грижа, тъй като не се знае следващите години какви ще бъдат.
Имаме проблеми с опазването на реколтата. Проблем е паленето на стърнищата.
Например вчера разбрах, че са ни изгорели 5 дка лавандула от такова палене.
- Защо избрахте да правите биопроизводство на етеричномаслени
култури и то с краен биосертифициран продукт базиран изцяло на чисти и
натурални етерични масла?
- Философията на произвежданата от нас козметична серия SPA MAAT PRODUCTS
е:
- Здравословност: като продукт, те поддържат здравето на почвата, растенията,
животните и човека като една общност;
- Екология: отглеждането на растенията е базирано на съобразяване с живите
екологични системи и цикли, работа с тях, подражава им, поддържа ги;
- Справедливост: процесите на обработки, технологиите на получаване на
продуктите се отнасят с уважение към природата и формите на живот;
- Грижа: продуктите съхраняват здравето и well-being, не само на сегашното,
но и на бъдещите поколения.
Фирма "Екомаат" ООД е една от малкото фирми в България сертифицирана
за био производство на етерични масла и първата, и единствена предлагаща
на българския пазар био козметика под търговска марка SPA MAAT PRODUCTS,
родно производство. Ние участвахме за втори път с краен био продукт на
Biofach - най-голямото световно изложение за био продукти и услуги свързани
с производството на екологични натурални храни, напитки, текстил и текстилни
артикули, козметика, препарати за бита и много други. В света търсенето
на биологичните продукти става все по-голямо. Все пак голяма е борбата,
защото големите концерни, в чиито ръце е фармацията и козметиката, искат
да си запазят изкуствените синтези, а човек има нужда да се върне към
естествените продукти. В световен мащаб, както ще нараства нуждата от
производство на такива продукти, така и ще имаме жестока конкуренция.
Например, предлаганата от Китай и Индия мента на кристали е по $7-8/кг.
Това е цена, на която в България няма производител, който да издържи,
ето защо българската мента вече я няма. Все пак ние успяхме да намерим
маточно растение и да имаме такива насаждения. По принцип посадъчния материал
си го доставяме от малки фамилни фирми в Долината на розите. Растителната
защита я извеждаме само с разрешените средства за това, а торенето се
осъществява само с тор от калифорнийски червеи. Затова падат и добивите.
Когато е лоша годината добива може от 500кг/дка да падне и до 250 кг/дка.
Въпреки това, ако някой реши да развива производство на някаква етеричномаслена
култура, мисля, че е по-добре това да е биопроизводство. Изкупната цена,
която би удовлетворила един производител на розов цвят по биологичен метод
е около 1.60 лв./кг. Например, едно конвенционално производство на роза
в Стрелченския район дава около тон/дка, а при биологичното производство
ще е около 400-500 кг/дка. На Запад изкупната цена на биологичносертифицираното
розово масло е с 25-30% по-висока от конвенционално произведеното розово
масло. Мотивацията на произвеждащите по биологичен метод розов цвят е,
че ще получават около 800 лв./дка. Кажете ми коя друга селскостопанска
култура ще даде на производителя 800 лв./дка приход при разход не повече
от 150 лв./дка. Нали имаме голяма безработица. Това е един от начините
тя да намалее, защото биопроизводството е трудоемко.
- В каква посока ще развивате това биосертифицирано производство?
- Ние като производители стигнахме до извода , че без развойна дейност
- нови технологии и изследователска дейност не бихме могли да бъдем жизнеспособни
дълго време по отношение на преработката на етерично-маслени култури.
Производството на нашите етерични масла се базира на традиционното българско
"ноу-хау" комбинирано с най-съвременно оборудване и методи за
дестилация. Специалистите на "Екомаат" разработиха серия висококачествени,
ароматерапевтични и козметични продукти, базирани изцяло на чисти и натурални
етерични масла, които имат широко приложение в напрегнатото ежедневие.
Богатството на ароматите и тяхното полезно въздействие върху човека, позволяват
постоянно разширяване на нашата производствена гама.
Интервюто взе Людмила Господинова
