ДАВА НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ
НА БЪЛГАРСКИТЕ КАРТОФОПРОИЗВОДИТЕЛИ
Създалата си вече име сред картофопроизводителите "Бонеро"
ЕООД, която бе официален представител на холандската фирма "Агрико"
в продължение на 13 години, през 2005 г. регистрира смесено дружество
"Агрико България". То е дъщерна фирма на холандската "Агрико"
и фирма "Бонеро" и има функцията на правоприемник на "Бонеро"
като официален представител на "Агрико" за България.
Със създаването на "Агрико България" беше поставено началото
на едно разширяване на картофопроизводството, като се гарантират условия
за изкупуване на част от получената продукция и сигурност в реализирането
и за клиентите. При това в новосъздадената фирма, с финансовата помощ
от Холандското правителство и с финансиране на фирма "Бонеро"
през изминалата година бяха изградени и вече функционират модерен климатизиран
склад за съхранение на ок. 1000 т картофи и цех за разфасоване и пакетиране
на картофи за нуждите на търговските вериги в съвременни опаковки при
спазване на всички изисквания на ЕС. Обектът предстои да бъде официално
открит през октомври. Това оповести г-н Михаил Бозаров пред участниците
в демонстрацията със сортове на "Агрико" на територията на фирма
"Димитрови 2002" ЕООД в Ихтиман.
На срещата присъства от холандска страна г-н Ян Маринусен - търговски
представител на фирма "Агрико" за Централна Европа, вкл. и за
България, който сподели своите виждания за конюнктурата на пазара на картофи
през тази година. Поради ред фактори е намаляло призводството на картофи
за консумация и семена в Европа, което ще доведе до повишаване цените
на семената, но това ще се компенсира с добрата изкупна цена на картофите
за консумация. Сред причините за така очерталата се тенденция той изтъкна
климатичния фактор - засушаване в Европа, ориентация към култури за производство
на биодизел, която е довела до свиване на площите заети с картофи.
На участниците в демонстрацията бяха представени 8 сорта на "Агрико"
от средно-ранната и средно-късната група, които са подходящи за масово
производство, както за полските райони, така и за такива като Ихтиманското
поле, Самоков, района на Трън и Брезник и високите полета около София,
Пирдоп, Копривщица и др. Демонстрирани бях качествата на сорт Арнова,
Алмера, Санте, Пикасо, Фонтане, Агрия, Рая и Маркиз.
Стремежът на фирма "Агрико България" е да създаде условия за
увереност в работата и резултатите на своите клиенти чрез непрекъснати
контакти и обмен на информация както за сортовата структура, така и за
технологичните решения при производството на картофи. Именно заради това
инвестициите в обновление на сортовия състав и прецизиране на агротехническите
мероприятия са непосредствена цел. Реализирането на по-високи добиви и
оптимизиране на разходите по призводството ще позволят българските картофопроизводители
да устоят на конкурентната среда в ЕС, увериха от "Агрико България".
Агроном
БЪЛГАРСКОТО СЕЛО
ДА БЪДЕ ИЛИ ДА НЕ БЪДЕ
Докато в Пресцентъра на БТА Асоциацията на българските села очерта тъжната
картина на българското село, което е влязло не с достойнство в ЕС, то
в хотел "Принцес" представителите на МЗГ оптимистично обсъждаха
възможностите, пред които се изправят селските райони с помощта на средствата,
които ще дойдат от ЕС. Програмата за развитие на селските райони 2007-2013
г. трябва да бъде одобрена от ЕК в рамките на шест месеца. Тя ще е внесена
до края на март и ако няма забележки и "спиране на часовника",
до шест месеца ще се превърне в действаща програма, предшествана от мощна
информационна кампания. Но до тогава тези, които имат желание да се впишат
в старта за усвояване на еврофондовете, трябва да са подготвени. И за
да не изглежда имагинерна цел това, от МЗГ дават информация на форуми
като този в "Принцес", от друга страна неправителствени организации
като Асоциация на българските села предприемат инициативи да събират информация,
като инструмент за стигане на тези пари до крайния потребител - хората
живеещи по селата. Всички - и неправителствените, и правителствените активисти,
в тази надпревара за добруването на българското село доколко ще успеят,
ще се види по резултатите - дали реално ще се подобри хала на българския
селянин. Дано не се окаже, че средствата са усвоени от защитниците на
българските села, а хала им е един и същ, и едно по едно ги заличаваме
от картата на България. Нека сме оптимисти и вярваме, че мисията за възраждане
на българското село не е невъзможна. Може би! Но това зависи от нас самите
- да различаваме лъжепророците и да знаем, че всичко е първо въпрос на
добротворческа воля и почтеност, а после и на европари.
Боже, пази българското село!
Людмила Господинова
БЪЛГАРСКОТО СЕЛО
ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ЗАГУБЕНА КАУЗА
Асоциацията на българските села прави инвестиционни профили и очаква
законодателни промени, за да се спаси българското село. Следващата и кампания
ще е посветена на връщане на младите хора на село.
По време на националната кампания "Да възродим българското село"
са били инициирани срещи с над 900 кмета и кметски наместници в цялата
страна, на които са били дискутирани начините за съвместна работа и партньорство
с Асоциацията на българските села . Набелязани са били и основните проблеми
в българските села. През изминалите 17 години тези еднородни проблеми,
независимо в кой край на България са селата, са оставали на регионално
ниво, без да се стигне до нужния обществен дебат и до институциите, които
биха помогнали за решаването им. А те са:
Изгубено доверие в държавните институции;
Липсата на обществен дебат по проблемите на селата;
Силно обезлюдяване и демографски срив;
Липсата на информация за алтернативна заетост на младите;
Пълна административна и финансова подчиненост на селата от Общините;
Пасивност на държавната администрация в посока привличане на инвестиции
в селата;
Липсата на възможност хората да получават информация от разнообразни източници,
за да бъдат в крак с времето, в което живеят;
Масово закриване на училища и църкви в селата;
Неадекватна политика за запазване на читалищата като културен център на
селските общности;
Политика на унищожение на дребните и средни селски производители, въпреки
скъпите рекламни кампании, които се водят, но не се ползват с доверие
и популярност сред хората на село;
Липса на основна информация относно политиките на управление на ЕС и мястото
на хората от селата в него;
Повсеместно кметовете на селата споделят, че са с вързани ръце и нямат
нужната законодателна основа, на база на която да са стимулирани да работят
в селата. Пример в това отношение е факта, че въпреки готовността на наши
и външни инвеститори, които са във връзка с Асоциацията на българските
села, да инвестират в различни дейности в селата, то според сега действащия
закон никой български кмет няма право да преговаря директно с инвеститори.
Всички потенциални инвестиции се пренасочват към Общините, където в над
90% от случаите не се стига до резултатност на тези намерения;
Редица села вкарват в Общините в пъти повече средства от данъци и такси,
отколкото получават обратно като бюджет за следващата година.
Законодателна инициатива за превръщане на кметството в основна единица
на местно самоуправление - дебат по този въпрос ще се проведе на 20 април
във Велико Търново, за да се предложи текст в промяна на Закона за местно
самоуправление с цел разширяване самостоятелността на селата;
Според проучване направено от Асоциацията на българските села се установява,
че над 80% от българските села са с изключително нисък жизнен стандарт.
Същевременно в публичното пространство се говори много за европейски фондове
за развитие на селските райони. За съжаление за хората в селата понятието
финансиране на селата от еврофондовете е нещо изключително абстрактно.
Липсва информация за тези средства и тяхното усвояване, а се говори че
са много!
Според Мария Маринова - експерт по европейските фондове и финансиране
към Асоциация на българските села, на село хората трудно разкриват проблемите
си и трудно се печели доверието им, но това не означава, че не трябва
да се работи там. Българското село като носител на българската идентичност
и на най-запазените национални ресурси от всякакъв характер загива, без
да се използват тези ресурси. Селата нямат капацитет да пишат каквито
и да било проекти, не разполагат нито с експерти, нито имат техническа
възможност да оформят проекти. Надежда за това се възлагаше на програма
ЛИДЕР, а сега и на ЛИДЕР+. За съжаление от 5127 села в България, от които
миналата година са закрити над 50 села и са заличени от картата на България,
има само 30 инициативни групи, които са готови да подадат завършени за
финансиране проекти. Причината е липса на млади хора в селата, които да
разработват проекти, ето защо следващата кампания на Асоциацията на българските
села ще е посветена на връщане на младите хора на село. Като член на т.н.
"Селска мрежа", която ще заработи след няколко месеца и за чиято
дейност са отделени много средства, Асоциацията на българските села изразява
недоволство от представителството си там. В България трябва да се спре
порочната практика да поставят хората, които са представлявани от някого,
пред свършен факт. Кой ги представлява, как ще им защитава интересите
на база на доказани качества на нас не ни стана ясно, изрази недоволството
си г-жа Маринова..
Ако така продължава тенденцията на заличаване на села от картата на България,
до 10 години ще изчезнат още 1000 села.
Асоциацията е подела кампания да качи до 10 месеца на своя сайт над 1200
инвестиционни и културни профила на български села и продължава да набира
информация. Това е изключително ценна информация за потенциални инвеститори
- български и чуждестранни, която ще е напълно достъпна и безплатна за
ползване на български и английски език. В кампанията за привличане на
инвеститори са включени емигрантските български общности, които желаят
да дадат своя принос за възраждане на българските села, като жест на родолюбие,
независимо че от дълги години живеят в чужбина, но са съхранили любовта
си към родна България.
Агроном
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА
И ШАНСА НА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО
След напрегната и активна работа Националният стратегически план за развитие
на селските райони 2007-2013 г. вече е одобрен от Министерски съвет и
официално изпратен и приет за разглеждане от Главна дирекция "Земеделие
и развитие на селските райони" на ЕК на 21.02 т.г. До края на март
ще е изпратена официално и Програмата за развитие на селските райони за
приемането й от ЕК. Това каза министърът на земеделието и горите Нихат
Кабил по време на партньорски форум по прилагане на Програмата за развитие
на селските райони 2007-2013 г. в хотел "Принцес".
Средствата, които България ще получи от Европейския земеделски Фонд за
развитие на селските райони за 7-годишния период, възлизат на около 2
млрд. и 609 млн. евро. Като се прибави и националното съфинансиране от
около 633 млн. евро общата сума възлиза на 3 млрд. 242 млн. евро. Този
значителен финансов ресурс ни задължава да определим ясни и реалистични
цели за следващите 7 години, които в най-голяма степен да отговорят на
нуждите и приоритетите на Политиката за развитие на селските райони в
България, подчерта министър Кабил. Той посочи трите стратегически цели
на Програмата:
Първата цел е съсредоточена върху "развитие на конкурентоспособни
и основани на иновации земеделие, горско стопанство и хранително-вкусова
промишленост". Тази цел ще бъде постигната основно чрез прилагането
на мерките по ос 1 от Програмата за развитие на селските райони, за която
са заделени 42% от общия бюджет на Програмата.
Министър Кабил подчерта, че успешното адаптиране към новите пазарни условия
е ключов фактор за повишаване на производителността и доходите на земеделските
производители. "Опазване на природните ресурси и околната среда е
втората стратегическа цел по Програмата, за която са заделени 27% от общия
финансов ресурс. Тази цел ще бъде постигната основно чрез прилагането
на мерките по ос 2 от Програмата за развитие на селските райони. Третата
стратегическа цел е насочена към "насърчаване на възможностите за
заетост и подобряване качеството на живот в селските райони". Целта
ще бъде постигната основно чрез прилагането на мерките по ос 3 от програмата,
а финансовият ресурс възлиза на 31% от средствата.
Министър Кабил посочи, че до момента в България няма одобрени от МЗГ местни
инициативни групи (МИГ) по смисъла на Лидер-подхода. След като ЕК приеме
Програмата за развитие на селските райони, МЗГ ще стартира процедура за
набиране и одобрение на местни инициативни групи по Лидер-подхода с много
широка информационна кампания в страната и по медиите, съобщи още министър
Кабил. Одобрението на тези инициативни групи ще става от Министерство
на земеделието и горите. Те се създават на териториален принцип, като
в тези територии се изисква да живеят минимум 10 хил. души и максимум
100 хил. души. За една територия ще бъде одобрена само една местна инициативна
група. Министър Нихат Кабил призова потенциалните МИГ в България, които
са организирани и създадени по съвместни проекти на МЗГ с програмата на
ООН за развитие и Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество, да
се подготвят активно за участие в първата обява за одобряване. Нашето
желание е чрез местните инициативни групи да подпомогнем и да създадем
опитни посредници между звената, които управляват, прилагат и разплащат
мерките от политиката за развитие на селските райони и ползвателите на
тази политика, посочи земеделският министър. МИГ е реален инструмент,
чрез който политиката за развитие на селските райони ще бъде сведена по-близо
до нуждите на хората в тези райони. Министър Кабил каза още, че програма
САПАРД бе полезен инструмент в подготовката ни за присъединяването към
ЕС и отчитайки опита, който имаме - и положителен, и отрицателен, трябва
да направим така, че средствата по Програмата за развитие на селските
райони да достигнат до онези, за които са предназначени.
По време на форума директорът в Генерална дирекция "Земеделие и развитие
на селските райони" г-н Суза-Ува подчерта, че е постигнат баланс
в разпределението на финансовия ресурс по трите стратегически цели. Той
посочи, че Националният стратегически план и Програмата за развитие на
селските райони ще бъдат на България, а не на Комисията и допълни, че
тясното сътрудничество и координация между отговорните публични институции
е съществено за подготовката и прилагането на Програмата за развитие на
селските райони. Той припомни, че по тази програма България ще получи
6 пъти повече средства, отколкото по предприсъединителната програма САПАРД,
което е едно предизвикателство пред нашата страна за усвояването на този
огромен финансов ресурс. Г-н Суза-Ува каза още, че много се радва да бъде
в България толкова скоро след присъединяването й към ЕС и с голям интерес
очаква съвместната работа, чрез която да допринесе за развитието на селските
райони в България.
По време на форума зам.-министърът на земеделието и горите инж. Димитър
Пейчев направи презентация, в която представи разпределението на мерките
по 4-те оси от Програмата за развитие на селските райони. На конференцията
присъства още и посланикът на Швейцария у нас Н. Пр. г-н Томас Фелер.
Форумът продължи с дискусии с участието на представители на неправителствени
организации, на общини, на местни инициативни групи, както и представители
на ЕК, на браншови организации, на МЗГ и на Разплащателната агенция. Въпросите
от тях ще бъдат събрани, обобщени и изпратени по официален път до ЕК и
ще послужат като база за анализи при разписването на правилата за прилагането
на Програмата.
Пресцентър МЗГ
СУШАТА НАПОМНИ ПОНЯТИЕТО СОЛИДАРНОСТ,
А ПРЕДИ НЕГО ТОЧНОСТ
Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се
отвори (Евангелие на Матея, Глава 7). Всички в агробизнеса вероятно са
се сблъсквали в своята практиката с верността на този библейски урок.
Как иначе биха имали успех!? Изпитанията обаче, пред които ги изправи
природата тази година, ги подсети и за онази част от глава 2 на Евангелие
на Матея, която гласи: С каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери,
т.е. ако ти си бил точен и ние ще сме такива.
Членовете на Националната асоциация на зърнопроизводителите поискаха отговор
от изпълнителната власт в лицето на Министерство на земеделието на двете
си декларации - първата бе с настояване да се оцени състоянието на зърнопроизводството
и дали то може да бъде определено като бедствено. Втората декларация бе
за предприемане на конкретни мерки от Министерски съвет в оперативен план,
по срокове да се посочи, как ще се процедира за покриване на щетите от
сушата. Настояха за писмен отговор на така поставените декларации и го
получиха - министър Кабил се подписа под изработените 8 конкретни мерки
след 3 часа заседание на 30 юни с участници - браншови организации, съюзи
и асоциации на зърнопроизводителите и представители на МЗГ.
Зърнопроизводителите поискаха от изпълнителната власт да оцени обективно
има ли засушаване (неблагоприятно климатично условие) в България. Те настояха
аргументирано да се направи доклад от Министъра на земеделието в Брюксел,
за да може да се получи финансова помощ от фонд "Солидарност"
на ЕС и се разреши държавна подкрепа за българските земеделски производители
заради последствията от сушата. Това за да стане, трябва да се приложи
регламент 1857/2006. По сведения на Националната асоциация на зърнопроизводителите
най-засегнати райони са 50-километровата ивица по река Дунав, Великотърновско,
част от Ямболско и регионите: Сливен, Шумен, Търговище, Разград, Плевен,
Силистра.
Според тях не може да бъде определено като претенция, че искат да се прилагат
законите приети от Парламента, като например връщането на разликата в
акциза на горивата. "Миналата година искахме 4-5 неща от министър
Орешарски и министър Кабил. Бяха ни обещани, а се изпълни само едно -
връщането на земеделските производители на 50% от акциза на горивата.
Другите ни искания - за подпомагане с 2.50 лв./дка, намесата на държавата
с цена от 180-200 лв./т по време на изкупната кампания, ясни правила в
отрасъл "Земеделие" не бяха изпълнени. Сега втора година се
натрупват икономически загуби при зърнопроизводството, а това е бранш,
от който зависят много други преработвателни сектори. От работата на един
земеделски производител зависят по веригата още 6-7 човека. Това са искания
не само за нас, а за да може да се стабилизира земеделието и да има ясна,
регламентирана политика. Тази година искаме да има такава политика в обстановка
на голямо природно бедствие като непреодолимата суша. Очакваме да получим
около 1 млн. т по-малко зърно. Това ще се отрази на търговското салдо
на България. В никакъв случай не протестираме, за да не плащаме рента,
както ни обвини министър-председателят Сергей Станишев. Аз не помня последните
10 години някой да не е плащал рента и целта на протеста ни не е тази.
Това са нашите бащи и майки, които разчитат по селата, освен на пенсийките
си и на работата на бизнеса. Освен това ние плащаме и ДДС на държавата
върху тези ренти" аргументира действията на зърнопроизводителите
г-н Красимир Аврамов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
До това съвещание имаше само медийни изяви, но не и конкретни ангажименти
от страна на изпълнителната власт, твърдяха още зърнопроизводителите.
На нас не ни е ясен този регламент 1857/2006 на ЕС, но ние имаме право
добре да ни управляват.
Знае се, че другите страни от ЕС получават в пъти по-големи субсидии.
За да сме конкурентноспособни като нов член на ЕС, ние трябва да получим
компенсации, за да си покрием поне разходите направени на декар обработваема
площ. За да се възпроизведем догодина трябва да имаме и някаква рентабилност
на производството. В момента сметката ни не излиза на фона на неблагоприятните
климатични условия. В нашата практика като земеделци няма такъв аналог
- от есента до пролетта да са паднали едва 60 л/кв. м. Толкова нищожно
количество за такъв период от време! Точно в това е големият проблем,
заключиха преди заседанието зърнопроизводителите.
След неговото приключване, по време на пресконференцията, г-н Аврамов
увери: Мерките, които днес се оформиха, са една крачка напред за решаване
на проблема на българските земеделски производители. Сушата е едно допълнение
към финансовата нестабилност на земеделските производители. Крайно време
беше изпълнителната власт с пълна пара да се включи в изпълнението на
регламентите и механизмите за финансиране, които ни предоставя Европейския
съюз. На Изпълнителната власт, и на нас като асоциация ни е много трудно,
защото нямаме изградена система за действие при неблагоприятни климатични
условия. Специално сушата тази година се определя като екстремно явление.
Дано това дефиниране на сушата помогне на нашата Изпълнителна власт да
изгради добро лоби в Европейската комисия и да се задействат механизмите,
които са познати там. На нас ни е ясно, че като член на ЕС, държавната
подкрепа може да стане само с разрешение на ЕК.
След заседанието министър Кабил подчерта, че в новите условия на прилагане
на ОСП ние като българи трябва да подобрим диалога, не само в тежки ситуации,
които са изпитание за страната, а и при формиране на националните приоритети.
В рамките на дискусията се изправихме пред ситуация, че зърнопроизводителите
поискаха надеждни гаранции. Една от тези гаранции е заложена в една от
декларациите, че до 1 юни 2007 г. Министерски съвет трябва да вземе отделно
решение, което да гарантира всички тези мерки. Правителството е ангажирано
в максимална степен с решаване на проблема. Сформираната междуведомствена
група на ниво заместник-министри от ключовите за страната министерства
и на база решенията, които се взеха на тази среща, ще бъде извършена цялата
тази работа с пропадналите площи - изцяло или частично, за да можем да
влезем в приложното поле на регламент 1857/2006. В края на жътвата ще
изготвим един генерален доклад, като остава наш ангажимент да търсим финансовите
източници за това съвместно с Министерство на финансите. Ще се търси начин
и чрез преструктуриране на разходите, така че да не се окаже негативно
въздействие върху разходната рамка на МЗГ. Има решение на Министерски
съвет за ново подреждане на приоритетите пред ДФ "Земеделие"
във връзка с тази ситуация. Това ще бъде направено в близките дни с решение
на неговия Управителен съвет, увери министър Кабил.
За да е ясно какво трябва да очакват зърнопроизводителите като компенсации
на загубите от зърнени култури (пшеница, ечемик) е полезно да знаят, както
за конкретния случай, така и вбъдеще, когато има неблагоприятни в климатично
отношение години, че:
Регламент 1857/ 2006 се прилага, ако е обявено от публичните власти (Институт
по метеорология и хидрология към БАН и Институт "Пушкаров" към
НЦАН) неблагоприятно климатично събитие суша и бенефициентът на държавни
помощи е фермера, чието стопанство е понесло повече от 30 % загуба на
база среден добив в съответния регион на основата на среден добив за предходен
тригодишен период. За целта той трябва да подаде заявление за участие
в схемата за разпределение на държавните помощи заедно с:
- констативен протокол за нанесени щети;
- за юридически лица - счетоводни документи за предходните 3 години -
годишен счетоводен отчет и всички приложения към него за установяване
на средния размер на производството и реализираните приходи от него;
- за физически лица - годишна данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ за
предходните три години за установяване на средния размер на производството
и реализираните приходи от него;
- декларация за размера на засетите и реколтирани площи, средните добиви
и производството на реколта 2007 г.
След 31 март 2008 г. заявителите трябва да представят съответните счетоводни
и данъчни документи за 2007 г. за окончателно изчисляване на размера на
намалението на приходите.
Според процента на загубата, той има право да бъде компенсиран до 80%
от намалението на приходите от продажби на продукция и до 90 % за райони
в неблагоприятно положение.
Намалението на приходите от продажби се изчислява като разлика между:
-средногодишното количество, произведено през предходния тригодишен период,
умножено по получената средна продажна цена;
-количеството продукция, произведено през годината на неблагоприятното
климатично събитие, умножено по средната продажна цена, получена през
същата година.
Съгласно регламента схемата трябва да бъде въведена до три години след
възникване на разхода или загубата, а помощта трябва да бъде изплатена
до четири години след възникване на събитието.
Солидарността е основна ценност на ЕС. Затова ще настоявам това, което
е отнела природата от земеделските производители като разход да бъде компенсирано
в най-кратки срокове, увери министър Кабил. След което подписа конкретните
8 мерки.
Седмица след това Консултативният съвет по зърното изнесе следните данни:
Обследването, което е направено от 5 юни показва, че се стабилизират площите
с есенници, които са пропаднали. Пропаднали са 68 хил. дка с пшеница и
22 хил. дка с ечемик. На база процедура, която действа, областните служби
и общинските комисии "Земеделие и гори" започнаха да съставят
констативни протоколи за пропадналите площи. При 100% пропадналите посеви
пшеница и ечемик ще има компенсация на база констативни протоколи още
тази година през юли-август. До 5 юни са подадени 1661 молби за посещение
на комисиите, като най-голям процент от подадените молби са от област
Плевен, Велика Търново, Русе и Враца. Тези констативни протоколи трябва
да бъдат попълнени и предоставени преди започването на жътвата, поясни
зам.-министър Светла Бъчварова. Пак във връзка с изпълнението на осемте
конкретните мерки на уебстраницата на МЗГ е публикуван и докладът, който
е изпратен в Брюксел. Той е изработен на база информация от НЦАН и на
институти от БАН и обоснована възможността да се прилага през 2008 г.
регламент 1857/2006 според официални данни за страната.
Всичко по осемте точки върви в пълен ход, но отново има проблем според
зърнопроизводителите. Това стана ясно от изложената позиция на г-н Красимир
Аврамов:
- Проблемът е как ще бъдат компенсирани тези площи, където имаме частична
загуба на добив следствие неблагоприятните климатични условия. Нашето
предложение е земеделските производители да бъдат компенсирани до направения
размер разходи на декар, съответно според различните региони в страната.
По калкулация разликите между нашите формирани разходи и тези на МЗГ(
разработките на МЗГ са на база действителна информация от счетоводствата
на земеделските производители.) са ок. 7-8 лв./дка. Надяваме се, да стигнем
до съгласие на тази производствена калкулация.
Регламент 1857/2006 се оказа трудноприложим за условията на българското
земеделие
Ние сме държава, която за първа година е в ЕС и цените, по които сме продавали
пшеницата 5 години назад, не отговаря на европейските средни пазарни цени.
Много български производители нямат "история", по която да бъде
приложен регламента, но ние трябва да се придържаме към него и в тези
констативни протоколи трябва да дадем обективни данни. Смятам, че окончателните
данни за констативните протоколи трябва да бъдат дадени след приключване
на жътвата, а не преди старта и, за да няма субективизъм от комисиите
цитирани в заповедта на министър Кабил за тяхното сформиране. Даваме предложение
да решим проблема с три цифри - да получим държавни помощи до размера
на направените разходи - т.е. да се обследва, добив, продажна цена и разходите,
които почти сме ги уточнили.
Б.а.: Т.е. има регламент, но той е неприложим за нас, понеже има частични
загуби, но няма "история" на агрофирмите.
В същото време се очертава тази година стартовите цени при изкупната кампания
да са ок. 250 лв./т, понеже такава е международната конюнктура на зърнените
пазари. Получава се така, че преди по-голям добив е продаван на по-ниски
цени, а сега по-малки добиви ще се продават на по-високи цени и резултата
от уравнението е ясен. Тогава според регламент 1857/2006 намалението на
приходите на зърнопроизводителите изобщо ще стигне ли 30%, за да се влезе
в приложното поле на действие на регламент 1857/2006.
NOTA BENE При това положение остава открит въпроса дали изобщо ЕК ще погледне
сериозно на това, което се предлага от българските зърнопроизводители.
И дали този така скоро създаден регламент (от декември 2006 г.), който
и в ЕС ще се прилага за първа година, ще проработи в български условия?
Ясно е едно - солидарността, прозрачността и точността трябва да станат
част от битието ни. Питам се, дали строгите критерии на регламент 1857/2006
не са изработени точно за да кажат категорично това на всички европейци.
Дано това не е поредната утопия, нищо че е част от библейските уроци.
Людмила Господинова
"КВС СЕМЕНА БЪЛГАРИЯ"
РАЗНООБРАЗЯВА ГАМАТА ОТ ЕНЕРГИЙНИ КУЛТУРИ
Открит ден посветен на сортовете и хибриди рапица в региона на Великотърновско
събра производители от целия регион. В землището на с. Димча агрономът
Илчо Лясков от "Агро ГМ" ООД представи полета засети със семена
рапица от КВС Семена България. Въпросите бяха съсредоточени върху сеитбената
норма, междуредовите пространства, разликата в поведението на сортовете
и хибридите и тяхната цена. Беше показан и положителният ефект от предсеитбено
торене с продукт на Тимак Агро България - 20 кг/ дка Eurocereal M-bioactyl
10-20-0 + 30 SO3 + 0,1 Zn + 0,1 Cu, внесен в периода от 11 до 13 септември
2006 г. Торът е подходящ за развитие на рапицата като дава много добър
стартерен ефект, изразяващ се в развитие на коренова система и надземна
част на рапичните растения, а по време на активната вегетация на пролет
подпомага развитието на разклоненията и залагането на здрави и добре оформени
чушки. Бяха споделени и проблемите при отглеждането на рапица. Такъв е
липсата на хербициди у нас със силно изразено действие срещу дивия синап.
Стопаните са изправени пред сериозния проблем - заплевеляване на рапичните
полета с див синап.
В сортовата листа на КВС Семена България ЕООД за 2007 г. са включени 2
сорта рапица - Милена и Реми и хибрида Триангъл. В момента е под изпитание
и включване в сортовата листа на семинарската фирма и пролетния хибрид
Пленти. От продуктовата гама на КВС рапицата заема 7% от продажбите ни
на семена в България, увери Светослав Серафимов - менажер продажби и маркетинг
на КВС Семена България. Около 30 наши дистрибутори предлагат освен семена
рапица и семена слънчоглед, царевица, захарно цвекло, което директно от
Германия се доставя на "Захарни заводи" - Горна Оряховица, поясни
още г-н Серафимов.
Рапицата на КВС се предлага в България едва от есента на 2006 година,
но фирмата се подготвя вече да разнообрази доставката на семена за отглеждане
на енергийни култури. В момента в развойната база на КВС се селекционират
царевични хибриди за производство на биогаз и биоетанол. В България все
още няма изградени инсталации за производство на биогаз и биоетанол. Независимо
от това КВС мисли в перспектива с убеждението, че в близко бъдеще ще се
отвори пазар именно за тези хибриди царевица.
Основните продажби на фирмата са царевица, слънчоглед и рапица, с тенденция
увеличаване продажбите на рапица заради нарасналия интерес към производство
на биогорива в България и изгражданите за целта производствени мощности.
Разбира се, стимулиращи са и евросубсидиите, които ще се предоставят на
производителите на енергийни култури - по 45 евро на хектар. Ето защо,
през зимата фирмата е провела над 30 технически семинара със земеделските
производители за запознаване с новите сортове, хибриди и технологии. Семинарите
са и мястото, където се споделя опит от предходната година онагледен със
заснет материал от демонстрационните полета локализирани в различни региони
на страната.
През последните три години доказахме, че продуктите от портфолиото на
КВС са добре адаптирани към българските природо-климатични условия и показват
сигурни и стабилни добиви, бе уверението на г-н Серафимов. Потвърждение
на тези негови думи намерихме в разговора с г-н Боян Георгиев, председател
на ППОК "Напредък-Студена" с. Горна Студена, община Свищов и
агронома на кооперацията Румяна Цонева. Ето какво те споделиха за партньорството
си с "КВС Семена България" ЕООД: През тази стопанска година
заложихме на наши опитни полета рапица от КВС. На площ от 450 дка отглеждаме
зимна рапица и 25 дка сме засели експериментално пролетна рапица.
Трета година залагаме на високодобивните сортове царевица и слънчоглед
от КВС. Удовлетворени сме от съвместната ни работа с тази семинарска фирма.
Утвърждава се в практиката ни стремеж към прилагане на нови технологии
и подбор на подходящи сортове. Средният ни добив от 7000 дка слънчоглед
е вече между 270 кг/дка, докато преди партньорството ни той беше едва
200 кг/дка. Както казва народът - с какъвто се събереш - такъв ставаш
. С отличници като КВС Семена България и ние се наредихме сред отличниците.
Кооперацията ни е в десятката от най-успешно развиващите се кооперации
в България, за което имаме грамота от Националния съюз на земеделските
кооперации.
Агроном
