НА СВИНСКИЯ ТОР
проф. Петко Иванов
Свиневъдството е интензивен отрасъл, разпространен повсеместно като различни
по големина ферми - от няколко до много хиляди броя прасета, концентрирани
на малка територия, с голям разход на предимно закупен концентриран фураж
и често - с ограничени площи земя за използване на оборския тор.
В страната се получават големи количества свински тор, които обикновено
не се обработват и съхраняват правилно, използват се слабо и са причина
за сериозни екологични и здравни проблеми. Лошо съхраненият тор е източник
на неприятни миризми и среда за развитие на патогенни микроорганизми,
паразити, плесени, мухи и гризачи. Изпаренията на тор въздействат неблагоприятно
върху здравословното състояние и работоспособността на работещите в отрасъла
(повишено кръвно налягане, алергии, преки токсични ефекти и характерни
професионални заболявания). Повсеместното отглеждане на свине в дворовете
влошава жизнената среда на селищата.
Екологичните проблеми се задълбочиха в миналото със създаването на големите
свиневъдни комплекси за десетки хиляди угоявани свине годишно. На малка
територия се концентрира консумацията на огромни количества фураж и производството
на съответни количества оборски тор. Приложението на технологии за почистване
на фермите с вода увеличава многократно обемите на тора. При планирането
и експлоатирането на големите свиневъдни комплекси се наложи строителството
на съоръжения за съхранение и обработка на течния тор чрез използването
на биобасейни. Въпреки това, свиневъдните ферми са едни от най-големите
замърсители на околната среда.
Присъединяването ни към Европейския съюз поставя пред свиневъдния отрасъл
качествено нови изисквания към екологизацията и приложение на безопасни
технологии в отрасъла, които ще осигурят качество и сигурност на продукцията.
Опазването на околната среда от вредното влияние на оборския тор се урежда
от нормативни документи, каквито са законите за животновъдството, ветеринарното
дело и преработвателните предприятия, които за съжаление най-често не
се спазват.
КОЛИЧЕСТВО И СЪСТАВ
НА СВИНСКИЯ ТОР
Изходни моменти в организацията за използване на свинския тор са знанията
относно количествата и химическия състав на тора. В сравнение с преживните
животни торът от свинете има много по-постоянен състав. Както количеството,
така и химическият състав на торът зависят не толкова от храненето и възрастта
на свинете, а предимно от технологията на обработка и съхранение. Естественият
свински тор се състои от фекалии и урина, но към него се прибавят различни
количества постеля, вода и други примеси. Най-често за разчети се използват
от примерни таблици по възрастови категории животни (таблица 1).
Процентното съдържание на хранителните елементи в оборския тор се променя
слабо през различните фази на растеж (таблица 2). Съдържанието на фосфор
в сухото вещество на твърдата фаза е почти константно - 2.5.%, а на азота
се променя слабо - от 5.7% при младите до 7.5% на развъдните прасета.
Около 85% от азота на типично царевично-соевата дажба се смила и усвоява
в храносмилателния тракт. Останалият азот се отделя като пикочна киселина
в урината и органичен азот във фекалиите. Фосфорът в зърното на царевицата
и соята е изключително във форма на фитин, който е само частично достъпен
за непреживните животни. Остатъкът се изхвърля като фитат в урината и
фекалиите. Прибавката на ензима фитаза води до по-добро използване на
фитатния Р и намалява нуждата от прибавка на неорганичен фосфор в дажбата.
Това подобрява използването и на протеина, с което се редуцира отделянето
на азот и фосфор в оборския тор. Приема се, че царевично-соевата дажба
съдържа достатъчно калий за всички групи свине.
Съвременната селекция и подобрена технология на хранене в свиневъдството
са довели до висока обща конверсия на фуражите в месо. Оценките за дажбите
на хранене и за продукцията и състава на оборски тор се основават на конверсионна
ефективност равна на 3.7 до 3.8 кг концентриран фураж за 1 кг месо, с
постижения до или под 3.3 кг. Това води до по-малък процент отпадък на
хранителните вещества в тора в сравнение по-стари оценки.
В тора се съдържат още редица макро- и микроелементи. С оборският тор
в почвата се внасят големи количества органично вещество, биостимулатори,
ферменти, витамини и микроорганизми, които повишават биологичната активност
и плодородието на почвата. В някои случаи в свинския тор може да се съдържа
завишено количество на мед, цинк и остатъци от ветеринарни препарати,
които подтискат микробиологичната активност и могат да бъдат токсични
в хранителната верига на човека.
СИСТЕМИ ЗА ОБРАБОТКА
И СЪХРАНЕНИЕ НА СВИНСКИЯ ТОР
В зависимост от начина на събиране, съхранение и внасяне на оборския тор
на полето могат да се разграничат общо взето три системи: третиране в
твърдо (включително полутвърдо) състояние, като суспензии (или каши) и
като течност (в лагуни). Съдържанието на твърда фаза в тези системи зависи
от количеството на постелята или водното разреждане, използвано със специфични
операции. Свинският тор се екскретира (фекалии + урина) с приблизително
10% твърда фаза и се отнася като рядка каша, която може да се изпомпва
със специални центрофугални помпи. Твърдият тор се получава при високо
съдържание на постеля или е бил достатъчно изсушен.
Системи за твърд оборски тор
Твърд свински тор може да се получи в три случаи: отглеждане на свинете
в обори с постеля; компостиране на естествен свински тор с въглехидратни
отпадъчни материали и при свободно отглеждане на свинете.
А) Отглеждане на свинете с постеля. По този начин твърд тор се получава
в малки или средни ферми с циментов под. Постелята (обикновено слама)
се разстила за поглъщане на урината и за топлинна изолация. На глава се
използват дневно 2-3 кг слама. Торът и постелята се изгребват периодично
и подът се застила отново. Изнесения тор се съхранява на торища или на
полето, ако условията позволяват това. Свежият тор без постеля съдържа
около 90-91% вода, а с прибавка на постеля - водното съдържание се понижава
до 75 - 80%.
Б) Компостиране на свинския тор. Това е практичен, икономичен и екологично
изгоден метод за получаване на тор за директно внасяне на полето. Свежия
оборски тор се смесва с различни въглехидратни отпадъчни материали (слама
и други растителни остатъци) по общите правила. Средното отношение за
смесване е 1 : 1 (оборски тор към отпадъчен материал), но може да варира
в двете направления. След протичане на компостирането общият обем на сместа
намалява два пъти, елиминират се миризмите и загубите на азот и се получават
компости, които се използват като органични торове или почвени подобрители.
В) Свободно отглеждане. Твърд тор се получава рядко в някои страни и райони
при свободно отглеждане на свине в пасища или гори. Ротацията на пасенето
позволява равномерно разпределение, с изключение на местата за хранене
и поене. На тези места твърдият тор се отнема периодично от повърхността
при местата на хранене и се събира за торене на орни земи.
Третиране като каша
или суспензия
Исторически този начин за третиране на тора предхожда следващата система
- третирането като течен тор. Общо взето сега се прилага в по-северни
страни и райони, или където геологичните условия не позволяват приложение
на лагуните Около 50-60% от производителите в царевичния пояс на САЩ използват
тази система. Фермите са напълно покрити и затворени, без използване на
постеля. Оборския тор се третира в естественото си състояние като каша
или суспензия, понякога с прибавка на малко вода.
Запазването на хранителни вещества в тора е по-добро, но обемите са по-големи
и концентрацията на сухо вещество е по-малка (8-13%, средно 10%). При
тази система се прилагат различни системи: а) системи с дълбоки шахти
под сградите; б) отдалечени цистерни извън свинарника или в) плитки басейни
(циментови или земни) със савачна система за изпускане на тора.
Торът се третира като течност, като се използват подходящи съоръжения
за размесване, помпане, транспорт и разпределение. За изнасяне на полето
се използват вакуумно товарещи танкери, монтирани върху ремарке или камион.
Намират приложение също системи за директно инжектиране в почвата, което
елиминира опасността от азотни загуби чрез амонячно излитане или повърхностно
отичане и се намаляват миризмите. Торът се внася най-често на полета около
фермата, което понякога води до проблеми за наличието на достатъчно земя
за тази цел. Мнозинството от планирани за съхранение на тора в продължение
120 до 180 дни, което означава, че внасянето на полето става два или три
пъти годишно.
Системи за течен оборски тор
Течен свински тор се получава при почистване на фермите с големи обеми
вода. Съдържането на вода в разредения тор е обикновено повече от 96%,
а на сухо вещество - често по-малко от 2%. Тук е възможно да се разграничат
две системи - лагунна система и система с биобасейни за събиране и утаяване.
Течният тор се съхранява обикновено при анаеробни условия.
А) Лагунната система се прилагаше в крупни свинеферми с отглеждане на
хиляди глави прасета годишно. Лагуните обикновено са планирани за целогодишен
капацитет за съхранение на течния тор. Чрез тази технология се елиминира
труда за изгребване на тора и намаляват разходите за транспорт на тора.
Разходите на труд и средства на животно са много по-малки в сравнение
с предшестващите системи. Течността се използва за напояване с използване
на конвенционалните технически средства и методи. Утаения тор се обработва
и използва като твърд тор. Нивата на миризми са по-ниски, което важи и
за внасянето на полето при избор на подходящ сезон през годината.
Недостатък на анаеробните лагуни е, че загубите на азот са много големи
и могат да достигнат до 70 до 85% от общото съдържание на азот, без съществени
загуби на фосфор и калий. Миризмите и възможното замърсяване на подпочвените
води и атмосферата са екологичните проблеми при тази система. Те се решават
чрез подходящи дизайни и техники при строителството на лагуните и оборудване
за напояване на земеделските земи с лагунни води. Като системи за съхранение
могат да бъдат използвани също аерирани системи, в които миризмите са
минимални и превенцията от болести по-сигурна, но капиталните изисквания
и разноските за поддържане са високи.
Б) Система от биобасейни за събиране и утаяване на тора от свинефермите.
Конкретен пример за такава система, подходяща за ферми със различни размери
е разработката на проф. А.Андреев и Ив.Колимечков. Системата се основава
на следните основни принципи: а) Утаената твърда фракция се подлага на
биологично обеззаразяване в продължение на 90-120 дни; б) Течната надутаечна
торова течност се изпуска от утаечните басейни ежедневно преди миенето
на свинарника с помощта на савачна система; в) Размерът и броят на утаечните
басейни се определя от изискването всеки басейн (клетка) да се запълва
с твърда торова фракция за не повече от 15 денонощия. При продължително
запълване на утаечния басейн утаяването се затруднява от вторични ферментационни
процеси.
Сега у нас съществува огромно разнообразие от ферми. Малки ферми извън
населените места; отглеждане на свине в дворове и в големи промишлени
ферми.
Извън населените места свине се отглеждат на определени от общините места,
които отговарят на определени условия (дълбоки подпочвени води, водоснабдяване,
електрозахранване, възможност за третиране и използване на торовата маса.
В тези малки ферми подходящо е отглеждането на свине с постеля и/или последващо
компостиране на торовата маса.
За дворно отглеждане на свине съществуват нормативни документи, които
изискват документирано споразумение със съседите и съгласуване с районната
служба за опазване на околната среда. Споразумението решава въпроси като
вида на свинарника, съоръжения за торопочистването, начина за събиране,
съхранение, обезвреждане и изнасяне на твърдата и течна фракции. При отглеждане
само на няколко свине е целесъобразна технологията за получаване на твърд
тор чрез използване на постеля с последващо компостиране и своевременно
изнасяне на полето. При по-големи ферми се изискват съоръжения с биобасейни.
SARL LA COMBE DE SAVOIE
LES BARLETTES 73250 FRETERIVE (France)
Няколко коментара за различни заболявания, които могат да се свържат със стрес от разнообразен произход, водещи до пропадане, погиване на лозата
Tel : (33) 479 28 60 01;
(33) 479 28 65 18 fax : (33) 479 71 40 09
Mail : combedesavoie@aol.com
Навсякъде по света се наблюдават случаи на погиване на лозата. Предпоставки
за това могат да бъдат биотични фактори (гъбични образувания развиващи
се в дървесната част, вируси, бактерии и пр.) или абиотични (свързани
с почвата или с климата).
Измежду погиванията имащи за причина гъбичните образувания, две са най-често
срещаните в стари лозя. Става дума за болестите еутипиоза и еска.
Най-ефикасните средства за борба срещу гъбите - причинители на тези две
заболявания, са систематичното унищожаване, изкореняване на засегнатите
главини, обеззаразяване на мястото и разделна, санитарна разитба.
Чернилка:
погиването често е свързано с тежки или недобре дренирани почви, предизвикващи
задушаване (асфикция). При болестта Рetri или Black Goo , като причина
за погиването също се наблюдава наличието на стрес, воден или термичен
(причинен от силен студ).
Не трябва да се подценяват и факторите в момента на подготовка на засаждането
или в последващия го период водещи до погиването на лозово насаждение.
Погиване на Сира:
наблюдава се при използването на някои подложки зле приспособими към терена.
Много важно и то не само за този сорт е правилния избор на подложка адаптирана
както към сорта, така и към условията на съответния терен.
Бактериален рак
(Bacterium tumefaciens):
тази бактерия може да бъде пренесена от лозарските инструменти, дъждовните
води или водите използвани за напояване, насекомите или посредством прахта
разнасяна от вятъра. Инфектирането често става при нараняване по време
на резитба или при нараняване на корените от инструментите за обработка.
Бактерията причинител под влияние на стреса породeн от климатични промени
(студ, засушаване) произвежда киселина (индолацетична), която предизвиква
анормална и безразборна полиферация (нарастване) на камбиялната тъкан
водеща до образуването на тумори.
Днес много малко изследователи са успели да намерят лесно приложим лек
за тези различни болести. Затова за най-разумно решение се смята превенцията,
за да се опитаме да елиминираме във възможно най-голяма степен стреса,
който може да претърпи насаждението.
Считаме, че едно задълбочено изследване на климатичните условия, както
и анализ на почвата остават необходими и определящи при избора на сорт
и по-специално при избора на подложка, с което може да се разрешат в известна
степен проблемите.
Налага се извода, че стандартния лозов материал не събира в себе си необходимите
санитарни условия необходими за ограничаването на различните заболявания.
Единственият справедлив съвет е да се използва само сертифициран (съгласно
европейските норми) посадъчен материал. Маркировката на сертифицирания
посадъчен материал е така наречения "син етикет".
Бяхме ви обърнали внимание в една предишна публикация на различните подложки,
както и на тяхната приспособимост към различните типове почва. Необходимо
е, с оглед на ограничаването на заболяванита по лозата, да се използват
подложки съвместими с условията на терена на бъдещия лозов масив.
Изборът на подложка също така може силно да повлияе върху качеството на
гроздето. Излагането на лозата на воден дефицит може да свали в периода
на узряване нивото на киселинноста и да доведе до блокиране на натрупването
на захари.
В края на това кратко и схематично изложение желая да подчерта, че с удоволствие
оставаме на ваше разположение за всякакви допълнтелни сведения:
- за извършване на почвен анализ;
- за технически съвети;
- за оказване помощ при избора на сорт, на подходяща подложка, а в зависимост
от данните на почвения анализ - и за необходимите подхранвания на терена.
За връзка с нас:
г-н Жерар Миге - e-mail:Combedesavoie@aol.com
Г-н Миге ще Ви очаква на 21 март на АГРА2007
на щанда на списание АГРОНОМ - 6 палата, сетор С,
щанд 4 (6-С-4).
В преводите и преките ни контакти
сме подпомагани от г-жа Регина ТАШКОВА
GSM: 0887553243; e-mail:r_tashkova@mail.bg;
skaype:degina_tashkova
КРАТКА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА
ОТГЛЕЖДАНЕ НА БАДЕМИ
н.с Карамфил Стефанов
РЦНПО - Поморие
Значение и разпространение:
Бадема е древен овощен вид. Писмени данни за неговото разпространение
има четири века преди новата ера. Любопитен е фактът, че във финикийската
митология има богиня с името Амигдала (Бадемова). Още от най дълбока древност
хората са познавали благоприятното въздействие на бадемовите ядки върху
организма на човека. Поради високата биологична стойност, която те носят,
са се оказали незаменима храна за болни и възрастни хора. Благодарение
на тези негови качества хората са продължили да отглеждат и подобряват
тази култура. Ареала на бадема обхваща зоните със субтропичен климат и
територии с преходноконтинентален климат, като основните производствени
насаждения са съсредоточени между 30 и 45° северна ширина. Основни производители
на бадеми в света са средиземноморските страни, страните от Близкия Изток
и някои бивши съветски републики като Азърбейджан, Туркмения, Армения
и др. В Северна Америка бадема е пренесен в края на 18 век, а през осемдесетте
години на 20 век САЩ вече заема първо място в света по производство на
бадемови ядки.
У нас най-подходящи условия за развитие на тази култура има по крайбрежието
на Черно море, южните склонове на Стара планина, южните склонове на Средна
гора, чирпанските възвишения, Сакар планина, склоновете по Източни Родопи
обхващащи Хасковски и Кърджалийски окръг, части от северните Родопи обхващащи
части от Пловдивски окръг, крайдунавския район от Силистра до Лом и Югозападния
район включващ терени в Благоевградски окръг.
Бадема се развива и плододава най-добре в райони, където зимата не е с
големи температурни колебания, с мека пролет без чести повратни мразове
и продължително лято. Допустима надморска височина за промишлени насаждения
е 600 м. По отношение на влагата бадема е най-сухоустойчивия овощен вид
отглеждан у нас. За успешното му отглеждане без напояване е достатъчна
годишна сума на валежите в рамките на 500-700мм. Трябва да отбележим обаче,
че при валежи над 1000 мм дърветата изпадат в угнетено състояние и спират
да се развиват. По отношение на почвата бадема е невзискателен, стига
тя да е достатъчно дълбока и аерирана. Неподходящи за него са почви с
ниво на подпочвените води под 2м.
Сортове:
В националната сортова листа на нашата страна на този етап влизат следните
сортове: Старт, Аспарух, Приморски, Никитски 584, Никитски 526, Никитски
17-10 и Нонпарей. От всички гореизброени сортове първите два са плод на
българската селекция по бадема и са получени в Опитна станция по овощарство
и лозарство (ОСОЛ) - Поморие. (виж Табл. 1)
Отглеждане
Подготовка на почвата:
Извършва се по следния начин. Първоначално при наличие на много многогодишни
кореновоиздънкови плевели терена трябва да се напръска с раундъп с доза
1л/дка. След това, съобразно почвените анализи, е необходимо да се направи
запасяващо торене с Р и К. След извършване на тези мероприятия се престъпва
към риголване на почвата на дълбочина 50-60 см. Необходимо е риголването
да се извърши поне 6 месеца преди засаждането, за да може, ако през този
период покарат някакви плевели, те да бъдат унищожени чрез няколко плитки
обработки. Посадъчните дупки се изкопават около 1 месец преди засаждането
и са с размери 50-50-50см.
Засаждане:
Извършва се в края на есента или през пролета. Преди засаждането корените
на дръвчетата не се съкращават, а само счупените се отрязват до здраво.След
засаждането почвата се уплътнява добре и се полива с 10-15 л вода.
Разстояния на засаждане:
Съобразно с редица опити проведени на различни гъстоти на засаждане в
ОСОЛ - Поморие, за оптимална гъстота на засаждане при подложка горчив
бадем трябва да приемем разстоянието
6х5 м.
Подреждане на сортовете:
Бадемът е самостерилен овощен вид, което налага засаждането на няколко
различни сорта. В резултат от много научни наблюдения е установено, че
за осигуряване на оптимално опрашване в една овошна градина минималния
брой на сортове трябва да бъде най-малко три.
Например:
Приморски
Приморски
Ник526
Ник584
Приморски
Приморски
При подреждане на сортовете, освен от срока на цъфтеж, трябва да се изхожда
и от качествата на същите като опрашители.
Резитба за формиране на подобрена чашовидна корона:
Това е заоблена корона без водач, която създава известно удобство при
механизираното прибиране на реколтата с вибратори. Съставена е от три
скелетни клона, които израстват в различни посоки.За да се подобри срастването
на скелетните клони със стеблото се избират такива клончета, които стоят
едно от друго на разтояние 10-15см.
Резитба през първата година:
От всичките странични клонки се избират три добре развити и равномерно
разположени в пространството, а останалите се отстраняват. Оставените
клонки се съкращават на дължина от 1/2 до 2/3 на външна или на странична
пъпка. Когато страничните клони са слаби, те се съкращават на две или
три пъпки от основата им. По късно от тези пъпки израстват силни клончета,
от които ще бъдат формирани трите скелетни клона.
Резитби за окончателно
формиране:
През следващите 2-4 години се оставя необходимия брой скелетни разклонения.
Те трябва да са на 50-90 см едно от друго, със странично направление и
наклон 30° спрямо хоризонталата. Друга важна задача е да се премахнат
всички сгъстяващи клони и разклонения, особено тези, които се намират
от долната засенчена страна. Основата на скелетните клони се почиства
много добре от обрастваща дървесина. С това се цели да се осигури достатъчно
място за захващане на скелетните клони от вибратора.
Торене:
За отглеждане на интензивни бадемови градини и получаване на високи добиви
е необходимо ежегодно торене.
Торене с азот: През периода на усилен растеж в младите бадемови градини
е установено, че оптимална торова норма до встъпването им в плододаване
е 8 кг/дка активно вещество N. Внасянето се извършва чрез разпръскване
на тор около стеблото. При встъпване на дърветата в пълно плододаване
се препоръчва ежегодно внасяне на N в границите 20-25 кг/дка (а.в.). През
този период корените на дърветата са обхванали вече цялата площ и за това
се извършва разпръскване на тор из цялата повърхност на градината. Най-добре
е 2/3 от торовата норма да се внесе през февруари и 1/3 през май.
Торене с фосфор и калий: След извършване на запасяващо
торене преди засаждането за следващите четири години, торене с тези торове
не е необходимо, като след изтичане на този период е необходимо да се
извърши почвен анализ и да се установи какво количество от Р и К трябва
да бъде внесено. Обикновено за осигуряване на още четири години обезпечение
на почвата с тези торове е необходимо внасяне на 80-120 кг/дка троен суперфосфат
и 50-80 кг/дка калиев сулфат.
Поливане:
Бадемът е най-сухоустойчивия овощен вид отглеждан у нас, но за получаването
на по-голям обем и по-качествена продукция е необходимо извършване на
напояване. Към напояване трябва да се пристъпи когато пределната почвена
влагоемност в коренообитаемия почвен слой спадне под 70%.Обикновено през
сушеви години се налага извършване на 2-3 поливки с поливна норма 60-80
м2/дка.
Болести и неприятели:
Бадемът се напада от сравнително малко болести и неприятели. Най-важните
от тях са:
Ръжда - гъбата напада листата и леторастите. По горната
страна на листата се образуват жълтеникави петна с големина 1-2 мм. От
долната страна те стават кафяво-жълти и образуват многобройни прашести
уредоспори. По леторастите се образуват кафяви брадавички, които след
разпукване отделят уредоспори. Борбата се води чрез две летни пръскания
прз 10 дни с Пероцин 0,25% веднага щом забележим първите петна.
Церкоспороза - Гъбата напада листата, леторастите и плодовете. По нападнатите
органи се образуват светлокафяви петна с тъмен венец. По листата тези
петна изсъхват и опадват и листата изглеждат като надупчени от съчмянка.
Борбата се води чрез едно зимно пръскане с Косайд 0,3 % и две пръскания
с Пероцин 0,25% преди и след цъфтеж.
Струпясване - Гъбата заразява листата, леторастите и
плодовете. При силно нападение леторастите изсъхват, а листата и плодовете
опадват. Борбата се води чрез две летни пръскания прз 10 дни с Метил топсин
0,1% веднага щом забележим първите симптоми.
Бадемов семеяд - Насекомото снася яйцата си по зелените
плодове. След излюпването ларвите се хранят с ядката, а плодовете изсъхват
и остават на дървото без да опадат 1-2 години. В сухите плодове ларвите
презимуват и през април какавидират. Малко по-късно вече формираното насекомо
започва да пробива отвори в сухите плодове и излита. Масовия летеж на
семеяда е през май, като след оплождането женската започва да снася яйцата
си. Борбата се изразява в двукратно пръскане по време на масовия летеж
и 10-15 дни след това с Нуреле Д 0.05%.
Беритба:
Плодовете са готови за прибиране след разпукване, частично отделяне и
засъхване на околоплодника. Този момент не бива да се пропуска, защото
в противен случай при пълно изсъхване на околоплодника бадемовите плодове
са слабопригодни за машинно отделяне на околоплодниците. За прибиране
на бадемовата продукция са известни редица методи, но най-производителния
е чрез използване на вибратор, който се монтира към обикновен трактор.
С помощта на стрелка снабдена с механичен накрайник за хващане се осъществява
фиксирането на уреда за един от скелетните клони. Плодовете се стръскват
в предварително опънати платнища. След тази манипулация обраните плодове
се откарват на мястото, където ще бъдат почистени от околоплодниците със
специално конструирана за целта машина. След почистването плодовете се
насипват на тънък слой в закрити помещения или оранжерии за бързото им
изсушаване. След изсушаването им до 10-12% влажност, плодовете могат да
се съхраняват неограничено време в сухи и проветриви складове.
