ОСНОВНО АГРОТЕХНИЧЕСКО ПОЧВОЗАЩИТНО
МЕРОПРИЯТИЕ ОТ ТЕХНОЛОГИЯТА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ
НА ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Ст. н.с. д-р Божан Зарков
Институт по земеделие - Карнобат
Социално-историческите условия в България доведоха до редица проблеми
с възстановяването и подържането на почвеното плодородие. Ерозионните
процеси се оказват най-мащабният фактор, водещ не само до замърсяване
на околната среда, но и до разрушаване на почвения капитал. Явлението
има два тревожни аспекта: от една страна, с твърдия и течния оток теренът
губи големи количества почва и вода, съдържащи хранителни вещества - включително
и от внесените торове. От друга страна, отнесените материали мигрират
на големи разстояния както с поворхностните води, така и чрез подпочвените
(геохимична миграция на веществата).
Според редица изследователи средногодишно само от площната водна ерозия
селскостопанските земи губят не само над 130 млн. т почва, но заедно с
нея и над 1 млрд. м3 вода и стотици хиляди тона хранителни вещества. В
резултат на това страната не получава над 1 млрд. т зърно.
Според изследванията в сраната 38,5% от площта е с наклон от 0 до 5,25
° . Останалата част - около 69,5 % от територията, е с наклон над 5,25
°, който е опасен в ерозионно отношение .
Проявленията на браздовата ерозия са особено големи в земите заети с окопни
култури. През един вегетационен период в землището на редица общини на
площи с наклон 150, засети с царевица, е измерена 18-35 м3 ерозирана почва,
а на площи с наклон 170 - 23-48 м3/ дка .
При канелена горска почва с наклон от 70 загубите за една година от
1 хектар са:
- Хумус - 1002 кг , Азот - 56 кг , Фосфор - 26 кг , Калий - 815 кг.
При сива горска почва с наклон от 6 до 80 загубите за една година от
1 хектар са:
- Почва - 29750 кг, Хумус- 719 кг, Азот-28 кг, Фосфор- 21 кг, Калий- 528
кг.
Освен валежите и вятърът притежава ерозионно въздействие върху почвата.
При настоящата организация на територията на обработваемите земи 29,6
% от площите са потенциално застрашени от ветрова ерозия. Средната годишна
скорост на ветровете в крайморската зона е почти два пъти по-голяма ,
отколкото на тези от вътрешността на страната. Около 60-80% от дните в
в тези области са ветровити .
Освен водната и ветрова ерозия на почвата и начина на стопанисване на
земеделските земи води до разрушаване на агроекосистемата.
Краткотрайното монокултурно (безсменно) отглеждане на полските култури
води до дисбаланс на хранителните вещества, увеличава плътността на плевели,
болести и неприятели по културните растения. Горенето на растителните
остатъци от предшестващите култури унищожава вредната, но и полезна флора
и фауна.
Създаденият висок провокативен фон задължава ежегодна употреба на високи
дози минерални торове и пестициди, които разрушават естествената агробиоценоза
на полските култури. Опазването на почвата като основно средство за производство
в селското стопанство, поддържането и непрекъснатото повишаване на почвеното
плодородие са главна грижа на съвременната наука. Установяването на поносимостта
и самопоносимостта на полските култури и категоризирането им като предшественици
е предмет на редица изследвания и е основен фактор за научно-обосновано
сеитбообращение.
Под понятието сеитбообращение се разбира агротехническото и научнообосновано
редуване на селскостопанските култури по време и място върху дадена площ
.
В различните селскостопански райони може да се прилагат различни типове
и видове сеитбообращения като се спазва определена последователлност.
Ще се спрем на основните почвозощитни полски сеитбообращения при неполивни
условия. В страната се отглеждат следните основни земеделски култури:
пшеница, ечемик, слънчоглед, нахут, кориандър, царевица, овес, ръж, люцерна,
житно-бобови смески, рапица и др., които се отглеждат в по-малки размери.
Възможността за намаляване на употребата на минерални торове и пестициди
е свързана със структурата на културите и със сеитбооборотните звена,
които изграждат сеитбообращението.
Известно е, че най-много торове и пестициди на единица площ се изискват
при отглеждане на земеделските култури като монокултура, сравнително по-малко-при
бикултура и най-малко в сеитбообращения .
Основната цел на този тип сеитбообращения е да се намали до оптимални
граници използването на минерални торове и пестициди необходими за отглеждането
на полските култури. По изключение се допуска на второ поле при I и III
вариант да се отглежда житно след житно.
Изграждането на противоерозионни (почвозащитни) сеитбообращения е основен
агротехнически начин за борба срещу водната ерозия на обработваеми земи.
При разработването им трябва да се имат предвид следните основни положения:
- Използване на земеделски култури с добър противоерозионен ефект: многогодишни
треви, зимни житни култури и други зимни култури със слята повърхност,
пролетни култури със слята повърхност.
- На терени с наклон до 90 участието на окопни култури е възможно, до
120 да заемат до 25% от площта, а над 120 включването им е недопустимо.
- Полетата да се разполагат с дължината си по посока на хоризонтала на
склона (поясно).
- При включването на окопни култури, през зимата полетата да се заемат
с предкултури със слята повърхност, които имат голям противоерозионен
ефект.
Изводи:
1. Сеитбообращението е основно агротехническо мероприятие, чрез което
може да се води ефективна борба с водната и ветрова ерозия и активно участва
във възстановяването и поддържането на плодородието на почвата.
2. Научно-обоснованото редуване на полските култури позволява разумно
използване на минералните торове и пестициди и може да се използва в биологичните
системи на земеделие.
3. Краткотрайното монокултурно отглеждане на полските култури трябва да
се прилага в допустими за производственото звено граници.
За информация на производителите Института по земеделие разполага с ограничено
количество висококаческвени автентични елитни семена от следните сортове:
- Перун
- Емон
- Веслец
- Ахелой -2
Производителите желаещи да получат зърно от ечемик отговарящо на европейските
стандарти по пивоварно-технологични и фуражни качества задължително трябва
да закупят семена от лицензирани семепроизводители в конкретния случай
- Института по земеделие гр. Карнобат. Тук можете да получите най-пълна
и точна характеристика за всеки сорт по отделно и за агротехническите
им изисквания при отглеждане в условията на засушаване и ниски температури
характерни за много райони в страната през последните години.
ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ
В ПРОИЗВОДСТВОТО НА ЦАРЕВИЦА
Проф. дсн Петко Иванов
В световен мащаб царевицата заема трето място по площ и първо по продукция
на зърно сред всички зърнени култури. Тя е основната зърнено-фуражна култура,
която заедно със соята играе стратегическа роля за развитието на животновъдството.
Анализирани са площите, средните добиви и общата продукция в света като
цяло, водещите страни, ЕС и България през 2003, 2004 и 2005 г. Световен
лидер в производството и експорт на царевица са САЩ с 47% от световното
производство, следвани от Китай, който е нетен вносител. Европейският
съюз (ЕС-25) е на трето място в световната класация, но той е нетен вносител
на царевица. След 1990 и особено след 1995 г до 2003г.. в България се
наблюдава силно намаление на площите, средните добиви и общата продукция
на царевично зърно в сравнение с началото на 1980-те години. Анализирани
са основните причини за това.
ЗНАЧЕНИЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ
Производството на царевицата в света през последните десетилетия непрекъснато
нараства във връзка с интензивното развитие на животновъдството и многобройните
продукти, получавани от царевичното зърно. Въпреки че по площ царевицата
е на трето място в света (след пшеницата и ориза), от нея се произвежда
най-много. Тя е най-важната зърнена фуражна култура, с повече от половината
(55.0%) от площите и близо три четвърти (73,5%) от произведеното зърно
на всички фуражни култури. Царевицата и соята са стратегическите култури
за развитието на животновъдството и получаване на пълноценни животински
продукти - царевицата като енергиен, а соята като протеинов източник.
Царевичното зърно е основна суровина за производство на концентрирани
и комбинирани фуражи, но от него се получават неизброим брой ценни продукти:
хранителни, технически, козметични, скорбяла, алкохол за консумация и
биогориво, целулоза, хартия, строителни и изолационни материали и др.
Изобщо, няма друга земеделска култура, от която се получават толкова много
и разнообразни продукти.
Царевицата е земеделската култура с най-голям продуктивен потенциал. Средният
добив на царевица в света от единица площ е 1.9 пъти по-висок от този
на ечемика, 3.4 пъти от соргото, 2.4 от овеса и 2 пъти от добива на ръж.
На базата на хетерозиса е направена изключителна селекция и е създадено
богато разнообразие на високодобивни хибриди с различен вегетационен период,
които дават възможност за разширяване и адаптиране на културата към различни
екологични условия, включително и в по-северните географски ширини.
Големият добивен потенциал на царевицата се реализира при по-благоприятни
условия в сравнение с другите житни култури - почвени, климатични и технологични:
умерено топъл климат, плодородни почви, достатъчно дълъг вегетационен
период и интензивни технологии (напояване и торене).
ЦАРЕВИЦАТА В СВЕТА
В таблица 1 са представени данни за площи, средни добиви и продукция на
зърно във водещи страни-производители на царевица в света през трите последни
реколтни години. Както за пшеницата и други основни култури, 2003 г. беше
най-неблагоприятната, а 2004 г. - най-добрата, с рекордната продукция
на зърно през последното десетилетие. Следващите 2005 и 2006 г. отстъпват
на 2004 г., но също са над средната продукция за десетилетието. Във фиг.
1. е представено относителното (%) участие на водещите страни в световното
производство на царевично зърно за 2005 г.
Съединените щати са подчертано най-големия производител и износител на
царевица, на които се пада около една пета (20.8%) от площите и 42,5 %
от произвежданото зърно в света при добиви около 1000 кг/дка. Наред с
това, САЩ са водещ производител и експортьор на соя, с което играят стратегическа
роля за световното животновъдство.
Китай е вторият производител на царевица в света със 17.6% от световните
площи и 9.0% от произведеното зърно, при около два пъти по-ниски средни
добиви от тези в САЩ. Въпреки голямото си производството Китай е нетен
вносител на царевица.
Европейският съюз (ЕС-25) е третия по размер царевичен производител, след
който следват Бразилия, Мексико, Аржентина и Индия.
Прави впечатление относително слабото царевично производство на страни
като Украйна и Русия и значителна голяма продукция отнесена към територията
на страни като Унгария, Румъния и Сърбия.
ЦАРЕВИЦАТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЕС-25)
Като цяло Европейският съюз (ЕС-25) е третият производител на царевично
зърно (7.6%), получавано от по-малки площи (4.4%), с високи средни добиви.
Характерно за Европейския съюз е, че по количество на произведеното зърно
ечемикът превъзхожда царевицата. ЕС-25 е най-големият производител в света
на ечемик, овес и ръж, което се обяснява с по-северното разположение на
повечето страни на общността. Царевицата е застъпена предимно в южните
страни-членки - Франция, Италия, Испания, Португалия и Гърция. Във Франция
и Италия, където тя се отглежда изключително на поливни условия с интензивни
технологии, се произвеждат близо половината (47.3%) от царевичното зърно
на общността, при добиви от 800-900 кг/дка. Новоприетите страни (ЕС-10)
произвеждат около една четвърт (23%), от които основната част (около 70%)
се пада на Унгария. Отнесено към територията и населението, тази страна
произвежда забележително много царевица - средно 9 млн. тона, или по около
900 кг на глава от населението. Малко царевица се отглежда в по-северните
райони на Евросъюза - Северна Германия, Южна Англия, Белгия, Холандия,
Полша и Балтийските страни, и почти никак в Скандинавските страни, главно
поради недостатъчна сума от вегетационни температури.
ЦАРЕВИЦАТА В БЪЛГАРИЯ
В таблица 2 е проследена с известни непълноти динамиката на средните площи,
добиви и продукция на царевичното зърно в България през периода от 1980
г. до 2005 г.
В противоположност на света, като цяло в България се наблюдава трайна
и силно изразена тенденция за намаляване производството на царевично зърно
от началото на 1980 до 2005 г. Тя е проявена още във втората половина
на 1980-те години, но е особено силна след 1995 г. От 5.8 млн. млн. декара,
487 кг/дка среден добив зърно и продукция от близо 3 млн. тона зърно през
този период, през периода 1995-1999 г. реколтираните площи царевица са
намалели с 29.6%, средните добиви с 33.7%, а произведеното зърно с 54
%.
Периодът от 2003 до 2005 г. обхваща една много слаба за царевичното производство
година - сухата 2003 г., следвана от две много добри за културата години
(2004 и 2005 г.), с високи добиви в резултат от благоприятните валежи
през вегетацията. Въпреки това общата продукция на царевично зърно през
този период е 1.62 млн. тона, или 56.4% от производството в началото на
1980 г. В екстремно сухата 2003 г. добивът е 1.16 млн. т тона (41%), в
следващите две благоприятни за царевичното производство години е средно
1.86 млн. тона (64.6%)
Така царевицата се оказа много по-силно засегната от кризата на нашето
земеделие в сравнение другите две основни полски култури - пшеница и ечемик,
които макар и с намалени добиви и производство запазиха площите си. Съвсем
обратни са тенденциите при слънчогледа. През периода след 1990 г. до 2003
г. площите със слънчоглед са почти удвоени до и над 6 млн. декара, средните
добиви са намалени с около една трета, а общата продукция е увеличена
само с около една четвърт (124.2%). По този начин, противно на всякакви
агрономически изисквания, слънчогледът се превърна във втората по площ
култура у нас.
Кризата в царевичното производство у нас се изразява още с два показатела:
силно намалените площи под поливане и редуцираното производство на царевица
за зелено хранене и силаж. През последните три години са напоявани средно
само 260 хил. декара (около 7% от общата площ на културата) и то съвършено
неефективно - отчетеното повишение на добива средно е само 2.6%, като
през 2005 г. дори е регистриран по-нисък добив от напояваните площи.
Царевица за силаж и зелено изхранване през трите години е реколтирана
само на 402 хил. декара, получаваните средни добиви са 1274 кг/дка и общата
продукция е незначителна във връзка с нуждите на животновъдството.
Сривът в продукция на царевица в страната се дължи на следните фактори:
а) общата криза на земеделието, започнала във втората половина на 1980-те
и особено остра - след 1999 г.; б) силно намаления брой на селскостопанските
животни и ограничената нужда на фуражно зърно; в) намалената по площи
царевица под поливане и слаба ефективност на поливането, ако такова изобщо
се прави, и г) влошената технология, особено на основната дълбока оран,
което доведе до заплевеляване на големи площи с многогодишни плевели.
Дълбочината на кризата в нашето царевично производство изпъква ясно, ако
се направи съпоставка със страни със сходна територия и размер на земеделската
земя като България - Унгария и Сърбия. Средното производство на царевично
зърно в последните две години е съответно 8.7 и 6.3 млн. тона (табл. 1).
В Румъния през същото време са произведени 10.5 млн. тона, а в нашата
страна само 1.86 млн. тона.
