КАК ДА ПОДБЕРЕМ ПРАВИЛНИЯ СОРТ КАРТОФИ

Според дължината на вегетативния сезон (от момента на поникването до достигане на консумативна зрялост), различните сортове картофи се групират в няколко групи: много ранни, ранни, средно ранни и късни. Освен раннозрялостта, друг важен въпрос е стопанското им предназначение според което, сортовете се разделят на кулинарни (кухненски), технически, за преработка (помфрит, чипс и др.),фуражни и универсални. Всички те се характеризират с различно съотношение в химичния си състав (съдържание на сухо вещество, скорбяла, редуциращи захари).
Друг важен момент е съхраняемостта. Принципно ранната група се характеризира със слаба съхраняемост и е предназначена за ранния пазар. Средно ранната и късната група се характеризират с по-добра съхраняемост и са предназначени за ритмично зареждане на пазара.
При селекцията на сортовете, стремежът е да се създадат форми, които са устойчиви на някои болести и неприятели. Това е друг важен момент, който трябва да се вземе под внимание при избора на подходящ сорт.
Тази година фирма "Бонеро" предлага следните сортове картофи от ранната група, които са изпитани, районирани и вписани в Официалната сортова листа на България.
Ривиера - нов, много ранен, като той заема първо място по раннозрялост в тази група. Дава много висок добив от привлекателни клубени. Той е подходящ за всички райони в които е застъпено ранното производство. Устойчив е на нематода и вирусни болести, средна устойчивост на мана и листно завиване. Предназначен за пресния пазар.
Агата - типично ранен сорт, високодобивен. Тази година в някои райони на страната от него бяха получени добиви от 5 до 6 тона от декар. Кожицата на клубените е много здрава и устойчива на натъртване. Освен това тя е гладка с плитки очички, което го прави много привлекателен и подходящ за пакетиране.Устойчив е на нематода. Много устойчив на "У" вирус, средна устойчивост на мана и листно завиване. Подходящ за кухненски цели и пресния пазар.
Импала - ранен сорт, който формира изравнени, овално-продълговати клубени. Предназначен за пресния пазар и кухненски цели. Привлекателните форми и цвят го правят изключително подходящ за пакетиране. Устойчив на нематода, високо устойчев на "У" вируси и много добра на мана и краста.
Артемис - нов, много жизнен, ранен сорт, с овално-продълговати клубени. Дава много по-висок добив . Предназначен за пресния пазар и кухненски цели. Устойчив на нематода, много добра устойчивост на "У" вируси и мана, добра на листно завиване и средна на краста.
Трезор - ранен сорт, високодобивен с много добри кухненски качества и привлекателен външен вид. Устойчив на нематода, много добра устойчивост на "У" вируси, доста добра на листно завиване и краста и мана. Дава отлични резултати в районите за ранно производство. Предназначен за ранния пазар.
Аринда - този сорт заема междинно място между ранната и средноранната група. Кухненски сорт с отлични кулинарни качества. Дава много висок добив. Устойчив е на нематода , "У" вирус, листно завиване, мана и краста. Добрата устойчивост на засушаване и високи температури, както и продълговатата му форма правят този сорт много популярен . Има нежна кожица, което го прави много привлекателен, но трябва внимателно да се манипулира при изваждане.
Синора - ранен до средноранен. Синората е сорт, който узрява рано с високо съдържание на сухо вещество и добра съхраняемост. Тези му качества го правят много подходящ за пържене, помфрит и чипс, а раннозрялостта му удължава срока на работа на предприятията. Нематодоустойчив със средна устойчивост на вирусни болести и мана. Предимството на Синора е, че е сравнително раннен сорт и има добра съхраняемост.
Към тази група може да се причисли и сорта Амороза, който е с червен цвят на кожицата. Поради високият добив и изключително добрият външен вид, Аморозата е силно търсен сорт. Той е предназначен за консумация и има много добри кухненски качества. Устойчив на нематода , листно завиване, клубенова мана и краста, много устойчив на "У" вируси.
При подбора на сорт, за да се избегнат някои нежелани последствия като стресови фактори от климатичен характер и за да се получи леко разминаване във фенофазите на развитие е препоръчително фермерите да заложат на два или повече сорта. По този начин се постига едно по-равномерно прибиране на реколтата и реализация на продукцията.

РАННО ПРОИЗВОДСТВО
НА КРАСТАВИЦИ
В ПЛАСТМАСОВИ ОРАНЖЕРИИ

ПРОФ. ДСН ДИМИТЪР ЧОЛАКОВ
АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ - ПЛОВДИВ

Краставиците са втората по площ и значение зеленчукова култура, отглеждана в неотопляеми пластмасови оранжерии, след доматите. Широкото им застъпване в култивационните съоръжения се обуславя от редица обективни фактори като висок биологичен потенциал, отлични вкусови качества, кратък вегетационен период и възможност за целогодишна реализация на продукцията на високи цени.
Подходящи за ранно производство са дългоплодните салатни сортове. От гледна точна на изискванията на пазара плодовете трябва да бъдат със средна маса около 250-300 г, с приятен вкус и аромат, с нежна консистенция и без горчивини. Предимство имат сортове с гладка повърхност на плодовете, интензивно до тъмно зелена окраска и бавна динамика на пожълтяване. От предлаганите в специализираните търговски центрове и в агроаптеките, интерес представляват Сандра, Калунга, Салво, Кардита, Боря, Белуга,Лъкшари, Пиралис, Мирей и др., които са хибриди от женски тип, цъфтящи само с женски цветове и образуващи партенокарпни (безсеменни) плодове. Ако продукцията не е предназначена за експорт, може да се използва и директния сорт Гергана, който е със смесен тип на цъфтеж.
За производство на разсад трябва да се използват висококачествени, обеззаразени семена и подходящи разсадни смески или субстрати. Ако е необходимо, обеззаразяването на семената може да стане чрез накисване за 20 мин. в 10% разтвор на перхидрол, след което се промиват с чиста вода в продължение на 15-20 мин. и се просушават. Обеззаразяването на семена се извършва в оранжерии с гарантирано отопление - 30-35 дни преди срока на засаждане.
Възможни са два технологични варианта при производството на разсада. При първия вариант засяването на семената се извършва на разстояние 4 х 4 см, в дървени или пластмасови щайги, заредени с предварително навлажнен агроперлит. За поддържане на по-равномерна влажност щайгите се покриват с тънко полиетиленово фолио. При поддържане на температурата между 25 и 30°С семената поникват за 3-4 дни. Около 5-6 дни след поникването, когато котиледонните листа се разтворят добре и добият интензивно зелен цвят, младите растения се пикират в пластмасови саксийки с диаметър 10-12 см, които предварително са напълнени до 2/3 от обема си с наличната разсадна смеска. При втория вариант сеитбата се извършва направо в саксийките на дълбочина 1.5-2.0 см. В този случай е по-добре ако семената предварително се изрътят. Във всяка саксийка се засява по едно рътено семе. Засетите саксийки се поливат, подреждат се в леха и се покриват с полиетиленово фолио до поникването. При този вариант отпада пикирането и той трябва да се има предвид, когато не се разполага с достатъчно работна ръка, особено при по-едромащабно производство.
Проведените в катедрата по Градинарство изследвания показват, че ако преди засяването семената се обработят чрез функциониращата в университета фотонна система, плододаването значително се ускорява. Нараства и продуктивността на растенията. Като резултат ранният и общият добив се повишават с 15-20%.
През разсадния период, за да се предпазят растенията от прерастване и етиолиране, температурата на въздуха трябва да се поддържа в границите на 22-24°С в слънчеви дни, 20-22°С в облачни дни и около 16-18°С през нощта. Поливането на разсада се извършва с по-слаба струя вода, по възможност затоплена до 22-24°С. При признаци на гладуване се подхранва с 0.2 - 0.3% разтвор на бързо разтворимите торове Кристалон, Мастърбленд, Хортигроу и др. - по 50-100 мл на растение. За предпазване от сечене и други фикомицетни гъби при образуване на първия същински лист, растенията се поливат около кореновата шийка с 50 мл разтвор от 0.15% Превикур и 0.1 % Метилтопсин. Около седмица преди засаждането, за предпазване на разсада от белокрилка и други смучещи неприятели във всяка саксийка се поставя по 0.5 г гранулиран Видейт, като предварително се полива, за да се избегне образуването на пригори.
Подготовката на оранжериите за засаждане е традиционната за отглеждането на ранни зеленчукови култури. Независимо от това, дали са сезонни или се използват целогодишно, желателно е още през есента да се внесат необходимите количества органични и минерални торове. Оборският тор трябва да бъде осигурен в количество 8-10 т/дка, а дозите на фосфорния и калиевия тор се определят въз основа на агрохимичен анализ на почвени проби. Ако това не е направено, в зависимост от почвения тип ориентировъчно се внасят 50-60 кг суперфосфат и 30-40 кг калиев сулфат на декар. Наторената площ се изорава на дълбочина 28-30 см. При почви с по-лек механичен състав, 1/3 до 1/2 от минералните торове могат да се внесат и през пролетта с предпосадъчната обработка на почвата. При сезонните оранжерии покриването на оранжерийната конструкция с полиетиленово фолио трябва да стане най-малко 12-15 дни преди срока на засаждане. По този начин се постига своевременно затопляне на почвата, а чрез проветряване в обедните часове се отстранява излишната почвена влага, което е важно условие за по-качествена предпосадъчна обработка. Тя се извършва чрез култивиране на дълбочина 18-20 см. При силно уплътнени и заплевелени почви се преорава на 18-22 см. Площта задължително се преорава, когато оранжериите се използват целогодишно и през есенно-зимния период в тях се отглеждат уплътняващи студоустойчиви зеленчукови култури - салати, зелен лук, репички, спанак. Няколко дни преди засаждането се провежда фрезоване на дълбочина 12-14 см. Ако почвата е с лек механичен състав, тя може да се подготви предпосадъчно само чрез фрезоване. Едновременно с тази обработка се внасят примамки или препарати срещу попово прасе. Подготовката на оранжерийната площ приключва с профилиране, като ръчно или с помощта на лехообразовател се оформят леко задигнати - 10-12 см лехи с широчина 100 см, при което между тях се оформят плитки бразди с широчина 60 см. На този профил краставиците могат да се засаждат ленточно, а това осигурява по-ефективно използване на оранжерийната площ и улеснява провеждането на всички агротехнически мероприятия през вегетационния период. Ленточното засаждане може да се извърши и на равна повърхност, а оформянето на лехите и браздите да стане с окопаването през вегетацията.
За подобряване на температурния режим оранжерията може да се екранира с втори пласт полиетиленово фолио, което се закрепва за вътрешната страна на фермите или носещата конструкция, така че между двата слоя да се образува въздушна възглавница.
Големите изисквания на краставиците към топлината, налагат задължително съобразяване с метеорологичната обстановка и с метеорологичните прогнози при определяне сроковете на засаждане. Като критерий в това отношение трябва да се има предвид трайното задържане на почвената температурата в сутрешните часове между 12-14°С, както и преминаването на опасността от пролетни мразове с екстремно понижение на външните температури до -3, -4°С. От тази гледна точка, в оранжериите с единично фолио, подходящи условия за засаждане на краставиците се създават през първата десетдневка на април за Южна България, а за Северна България - 7-10 дни по-късно. При оранжериите с двуслойно покритие сроковете могат да се изтеглят с 10-12 дни по-рано. Ако оранжериите са с гарантирано отопление, засаждането на краставиците може да се извърши и още през първата половина на месец март.
Оптималната схема на засаждане е двуредовата лента с разстояние 100+60/40-50 см, при която за един декар са необходими от 2500 до 3100 растения. Растенията се засаждат на дълбочина до котиледоните, леко се загърлят и се поливат с 1-2 л вода в оформените около тях, под формата на пръстен, плитки браздички, без да се мокри кореновата шийка.
Преди да започнат да полягат върху почвената повърхност, растенията се прикрепват вертикално към намиращите се на всеки ред носещи телове с помощта на тънка пластмасова рафия. Долният край на влакното се увива под 3-4-и лист, без да се пристяга, а горният се привързва с подвижен възел за носещия тел, разположен на височина 1.80 - 2.00 м.
Температурата и влажността на почвата и въздуха се регулират чрез проветряване и поливане. В дните след засаждането, докато растенията започнат видимо да нарастват се поддържа умерена въздушна температура около 20-22°С. През периода на активен растеж до започване на плододаването оптималната температура е между 22 и 25°С. Със започване на плододаването и през беритбения период изискванията към топлината нарастват, което налага поддържане на температурен режим в границите на 25-30°С. При проветряването трябва да се има предвид, че краставиците не понасят резките промени на въздушната температура и въздушните течения.
Слабо развитата коренова система налага поддържането на висока почвена влажност през целия вегетационен период, а оптималните й стойности са около 80-85% от ППВ. Най-добрия технологичен вариант за поддържането на водния и хранителния режим е използването на капкова система за напояване и хранене. Това позволява точно дозиране на поливната вода и подаването й в количества, съобразени с дневния водоразход на растенията. С нарастване на вегетативната маса на растенията и с повишаване на температурата поливната норма постепенно се увеличава и от 8-10 л/м2 през първите 10-15 дни след засаждането тя достига 25-30 л/м2 през периода на масово плододаване. От съществено значение за правилното развитие и нормалното плододаване на растенията е поддържането на висока въздушна влажност - 80-85%. За да се постигне това, в слънчевите и горещи дни, освен редовните поливки трябва да се провеждат и 1-2 освежителни поливки, като се поливат пътеките и се ограничава отварянето на проветрителите. Особено подходящи за целта са инсталациите за мъглообразуване, използването на които значително подобрява резултатите от производството на краставици и намалява опасността от поява на паяжинообразуващи акари.
През вегетационния период се извършват 3-4 окопавания - първите по-дълбоко - 10-12 см, а следващите по-плитко - 6-8 см, за да не се поврежда кореновата система на растенията. Едновременно с това растенията се загърлят в основата на стъблото. Редовната обработка на почвата активира дейността на почвените микроорганизми, подобрява въздушно-газовия режим на почвата и по този начин също допринася за поддържане на по-благоприятен топлинен режим.
Осигуряването на правилен хранителен режим е задължително условие за получаване на високи и качествени добиви. Краставиците имат слаба устояваща способност на кореновата система и са силно чувствителни към концентрацията на соли в хранителния разтвор. Това налага да се избягва еднократното внасяне на големи количества минерални торове, особено когато те са лесно разтворими.
През вегетационния период растенията се подхранват основно с бързодействащи азотни торове през интервал от 10-12 дни. В по-ранните фази еднократната доза е 6-8 кг/дка, а с напредване на вегетацията тя може да се увеличи на 10-12 кг/дка. Общото количество на внесения в рамките на един месец тор не трябва да надвишава 30 кг/дка. Излишъкът не само че не може да бъде усвоен от растенията, но и има депресиращо влияние върху развитието им. На по-леки и бедни на калий почви, в началото на вегетационния период се извършват едно или две подхранвания с калиев сулфат, без да се смесва с азотния тор. В такива случаи много подходящ е калиевият нитрат, който се усвоява по-бързо от растенията.
Краставиците реагират много добре на листно подхранване, което осигурява на растенията необходимите микроелементи и активира протичащите в тях метаболитни процеси. Комбинирането на почвеното подхранване с 2-4 листни подхранвания подобрява усвояването на хранителните вещества, повишава ефекта от торенето, респективно и продуктивността на растенията. За целта могат да се използват торовете Лактофол, Кристалон, Агролиф, Фитона 3, Мастърбленд и др.
Задължително и много важно агротехническо мероприятие през вегетационния период е формирането на растенията чрез извършване на зелени резитби за регулиране на растежа и плододаването.
При сортовете от женски тип, които са най-широко застъпени при това производство се премахват цветовете до 6-7-и възел на централното стъбло, както и образуващите се по него разклонения, от основата до носещата тел. В тази зона върху стъблото се оставят 8-10 плода, а останалите се премахват още по време на цъфтежа. Когато растенията израснат до 2-3 възела над носещия тел, вегетационният им връх се пензира. Развиващите се от тези възли разклонения се насочват към почвата, а върховете им се пензират на 70-80 см от тела. На същото ниво се пензират и второразрядните разклонения, като броят на образувалите се по тях плодове не се регулира. За просветляване на посева е необходимо периодично почистване на деформираните завръзи и плодове, на пожълтелите и физиологически застарели листа, а също така и на цели разклонения, които са неплододаващи или плодовете от тях са вече обрани. При сортовете с мъжки и женски цветове, до 6-7-и възел на централното стъбло се отстраняват всички цветове и разклонения. Разклоненията от следващите възли, до височината на носещия тел се пензират след образуване на първия женски цвят или след 3-4-и лист. Формираните в тази част на растението женски цветове и стандартни плодове се отстраняват. Следващите резитбени операции са както при сортовете от женски тип.
През целия вегетационен период се следи за появата на болести и неприятели и се организира своевременна борба с подходящи пестициди. Срещу маната по тиквовите (известна като кубинска мана) растенията се пръскат профилактично през 10-12 дни с Пероцин 0.3%. При поява на първите петна могат да се използват препаратите Ридомил голд - 0.25%, Алиет - 0.3%, Акробат - 0.25%, Дитан - 0.2% и др. Борбата с брашнестата мана, може да се води с Байлетон - 0.05%, Анвил - 0.05%, Метилтопсин - 0.1%, Систан - 0.03% и Куадрис - 0.075% (по схема). Срещу оранжерийната белокрилка трябва да се води системна борба като се използват препаратите Маршал - 0.1%, Талстар - 0.02%, Моспилан - 0.02%, Брейв - 0.125%. Ефикасни срещу миниращите мухи са препаратите Тригард - 0.02%, Каскейд - 0.2% или Лиросект - 0.125%, а срещу паяжинообразуващия акар - Ортус - 0.1%, Талстар - 0.02%, Нисоран - 0.02% и др.
При съвременните партенокарпни сортове първите стандартни плодове се оформят около 68-70 дни след поникването. За получаване на висок стандартен добив дългоплодните краставици трябва да се берат ежедневно или през ден. Беритбата на плодовете в оранжериите с единично покритие започва в средата на май, а с двуслойно покритие - в началото на месеца. В зависимост от прилаганата технология добивите до края на юни, или първата десетдневка на юли варират между 12 и 15 тона на декар.

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДИНИ
И ПЪПЕШИ НА ОТКРИТИ ПЛОЩИ

Дините и пъпешите са традиционни за българското градинарство зеленчукови култури, чиито плодове имат отлични вкусови качества и са обект на засилено търсене, и масова консумация през летните месеци. През този период на годината те се приемат след предварително охлаждане и имат изключително освежаващо, и благотворно въздействие върху човешкия организъм. Консумацията им засилва усещането за естествена наслада от приетата храна, което е много важно условие за рационално и здравословно хранене.
Независимо от съществуващите традиции и богатия практически опит, често при отглеждането на двете култури се допускат пропуски от технологичен характер, поради несъобразяване с биологичните им особености. В резултат на това растенията формират по-ниски добиви, а получената продукция е с влошени хранително-вкусови качества.
Основно за нашата страна е средно ранното производство на дини и пъпеши, при което растенията се отглеждат чрез директна сеитба, а продукцията постъпва на пазара през месеците юли, август и септември. От предлаганите в специализираните магазини сортове дини внимание заслужават Боряна, Кримсон суит, Луна и Кенди. Последните три са устойчиви на фузарийно увяхване, а всичките са толерантни на антракноза. Атрактивни при сорта Кенди са много едрите плодове, които имат удължено овална форма, а средната им маса е между 10-13 кг. За производственото направление пъпеши основни са сортовете от сортотипа летни, които притежават специфичен аромат и отлични вкусови качества. С много добър пазарен вид и висок добив са българските сортове Хибрид 1 и Хибрид 5. Внимание заслужават хибридните сортове от типа Галия - Макдимон - израелски - Анзер и Сега - турски, които са с много висок биологичен потенциал, устойчиви са на фузариум и са толерантни на брашнеста мана. Плодовете им са със средна маса между 1.5-2.5 кг, с фин аромат и много-добър вкус, с дълъг период на съхранение и добра транспортабилност. С превъзходни вкусови качества и много фин, приятен аромат е сорт Десертен 5, който също е високодобивен, но плодовете му са по-дребни - 1-1.5 кг. Вегетационния период на посочените сортове пъпеши е между 70 и 80 дни. За да се удължи консумацията на пресни пъпеши, в сортовия набор може да бъде включен представител на сортотипа зимни пъпеши - Медена роса. При отглеждането му е необходимо да се има предвид, че поради по-дългия вегетационен период (100-110 дни) плодовете му достигат ботаническа зрелост през втората половина на август, а за да станат годни за консумация, те се нуждаят от следберитбено лагеруване най-малко в продължение на един месец.
Няма съществена разлика в основните технологични моменти при отглеждането на дини и пъпеши. При избора на площ трябва да се има предвид, че най-високи добиви се получават на площи, освободени от изкоренени стари овощни или лозови насаждения и гори, както и след разорана люцерна или житни култури, особено когато производството е в по-големи мащаби. В по-малките лични стопанства или семейни ферми, с преобладаващо отглеждане на зеленчукови растения, много добри предшественици са луковите и кореноплодните култури. В районите с често духащи умерени и силни ветрове, на откритите, незащитени места, не трябва да се отглеждат пъпеши, поради голямата чувствителност на растенията, изразяваща се в разкъсване на листата и разместване на стъблата, в резултат на което намалява общата им продуктивност.
Подготовката на определената за засяване площ трябва да започне още през есента. След освобождаването й от предшественика тя се дискува. Извършва се текущо подравняване, а след него - основно торене, при което върху цялата площ равномерно се разпръскват 4-5 т разложен оборски тор, 25-30 кг суперфосфат и 25 кг калиев сулфат на декар. Непосредствено след това почвата се изорава на по-голяма дълбочина 32-35 см. Много голям ефект върху развитието и плододаването на растенията оказва продълбочаването на 40-45 см. То се извършва едновременно с изораването или непосредствено след него и дава възможност за по-добро влагозапасяване на почвата и за развитие на по-мощна и по-активно функционираща коренова система. В резултат на това добивите могат да нараснат с 20-30%.
През пролетта, в края на март или началото на април, в зависимост от типа и структурата на почвата, площта се бранува или се култивира. При структурни и силно заплевелени почви се препоръчва второ култивиране, няколко дни преди сеитбата, а на по-сбити, безструктурни и силно уплътнени почви се преорава на дълбочина 16-18 см, и след това се дискува. Преди последната пролетна обработка върху цялата площ се разхвърлят по 20-25 кг суперфосфат и 20 кг карбамид на декар. Много високи добиви се получават, когато разпръснатото внасяне се съчетае с внасяне на торовете в гнездата. За борба срещу едногодишните житни плевели, площта се третира с хербицида дуал - 300 см3/декар, а срещу двусемеделните - с кортофор - 350 г/декар. Третирането се извършва след сеитбата, преди поникване на културата и плевелите.
Срокът на сеитба се определя от климатичните особености на района и на годината. Критерий е почвената температура на дълбочина 10 см, която трябва трайно да се задържи над 12°С. Обикновено за Южна България такива условия се създават между 15 и 20 април, а за Северна България през третата десетдневка на месеца. Определените за сеитба семена се обеззаразяват чрез накисване в 30% перхидрол, смесен с вода в съотношение 1:10 в продължение на 20 минути за пъпешите и 120 минути за дините. Най-добре това става в пластмасов съд при периодично разбъркване. След изтичане на посоченото време, семената се промиват добре с чиста вода, просушават се и могат да се сеят. За обеззаразяване на семената може да се използва и препаратът ТМТД в доза 4 г на 1 кг семена. С цел да се повиши тяхната жизненост и да се увеличи процентът на поникналите растения, семената могат да се обработят термично, като се поставят за 24 часа в термостат при температура 40°С. Ефикасно е и т.н. слънчево прогряване, при което те се покриват с полиетиленово фолио и се държат на слънце 10-12 дни. На поливни и на по-малки площи може да се сее с рътени (покълнали) семена или със семена накиснати за 18-24 часа в хладка вода. За получаване на по-високи добиви, преди засяването семената могат да се третират с универсалния хуматен тор хумустим. За 1 кг семена са необходими 100 мл тор, който се разтваря в 2 литра вода.
Значително увеличаване на общия добив и на стопанската ранозрялост на растенията се получава, когато семената се облъчат предсеитбено с разработената в Аграрния университет в гр. Пловдив система за лъчева стимулация.
В зависимост от мащабите на производството, утвърдените традиции и наличната материална база, засяването на дините и пъпешите се извършва ръчно или механизирано. На малки площи успешно може да се приложи ръчно гнездово засяване на семената. За дините, през 2 м се очертават редовете, в които ще бъдат разположени гнездата, след което по дължината на всеки ред през 80-100 см се маркират местата на гнездата. За пъпешите тези разстояния са 1.5 м между редовете и 50-60 см между гнездата в реда. На определеното за всяко гнездо място се слагат: по 2-3 кг добре угнил оборски тор; 30 г двоен суперфосфат и 20 г амониева селитра или карбамид. След смесването им с почвата, чрез накопаване, се оформят гнезда с диаметър 25-30 см и дълбочина 5-8 см, в зависимост от почвения тип и наличната почвена влага. Засяват се по 5-6 семена във всяко гнездо, покриват се с 5-6 см влажна и рохкава почва, след което гнездата се мулчират с оборски тор при дебелина на слоя 2-3 см. При този начин на засяване за 1 декар са необходими 300 - 350 г семена и за двата вида.
При производство на по-големи площи и наличие на сееща техника, засяването може да се извърши механизирано при същите междуредови разстояния. Сеитбената норма е по-голяма - 400-500 г/дка за дините и 350-450 г/дка за пъпешите. Дълбочината на засяване е 4-5 см при влажна и студена пролет (на по-влагоемни почви), и 6-8 см при суха и топла пролет (на по-леки и лесно просъхващи почви). Много рационална (особено за дините) е т.н. етажна сеитба, която може да се приложи както при ръчното гнездово, така и при механизираното редово засяване. При нея половината от семената се засяват на дълбочина 4-5 см, а останалите на дълбочина 7-8 см. Този начин на сеитба осигурява поникването на необходимия за нормално гарниране на посева брой растения, независимо от климатичните особености на пролетта.
За улесняване на механизираните междуредови обработки, на растителнозащитните мероприятия и изнасянето на продукцията, може да се приложи и лентова схема на засяване на семената в двуредови ленти с разстояния 100 см между редовете в лентата и 300 см между лентите (схема 300+100 см) за дините, а за пъпешите 80 см между редовете в лентата и 200 см между лентите (схема 200+80 см). Вътрередовите разстояния не се променят. Тази схема на засяване не само осигурява възможност за по-висока степен на механизация на технологичните операции, но е предпоставка за по-качествено поливане и по-ефективно използване на поливната вода.
Основните грижи през вегетационния период трябва да бъдат насочени към регулиране и поддържане на необходимия воден и хранителен режим и провеждане на редовни растителнозащитни мероприятия.
За осигуряване на оптимална гарнираност на посевите, във фаза 2-3-и същински лист, растенията се прореждат, като се оставя по едно на посочените разстояния, окопават се и се загърлят с рохкава почва. При образуване на първите разклонения се подхранва с 20 кг амониева селитра на декар, окопава се втори път и се загърля. Торът се разпръсква от двете страни на всеки ред в ивици с широчина 50 см, след което почвата се обработва с култиватор на дълбочина 12-15 см. Освен с почвообработките, борбата с плевелната растителност през вегетационния период може да се води и чрез използване на хербициди. Подходящи са фузилад супер - 250-400 см3 на декар и фуроре - 200-350 см3 на декар. За да има ефект приложението им трябва да става в ранните фази от развитието на плевелите - 3-4 лист.
При дините, след образуване на първия завърз, разклоненията се насочват успоредно на редовете, междуредията се култивират, прокарват се поливните бразди и се провежда първата поливка. Втората поливка се провежда, когато първите плодове достигнат диаметър 8-10 см. В години с незначителни валежи през лятото и особено на по-леки почви при дините е необходимо да се извърши и трета поливка с поливна норма 35-40 м3 на декар. При тази култура обилното поливане и увеличаване броя на поливките води до получаване на плодове с по-дебела кора и по-ниско захарно съдържание. Във връзка с по-слабо развитата коренова система на пъпешите, броят на поливките при тях е по-голям. Ритъмът на поливане е както при дините плюс 1-3 поливки през беритбения период. Поради съществуващата опасност от напукване на плодовете, поливната норма трябва да бъде не по-голяма от 30-35 м3/дка. И при двете култури ефектът от поливането е много по-голям и добивът значително се увеличава, ако с първата поливка се внесе на декар 1000 кг пресен или 1500 кг полуразложен оборски тор, размит в поливната вода. За оптимизиране на хранителния режим, увеличаване продуктивността на растенията и подобряване качеството на плодовете, през периода от цъфтеж до формиране на първите плодове, се провеждат 2-3 листни подхранвания. За целта много подходящи са водоразтворимите сложни торове агролиф - 300-500 г/дка, фитона 3 - 250-350 г/дка, хумустим - 40 мл/дка.
При отглеждане във ветровити райони много полезна практика е засипването на най-долните 3-4 възела на основните стъбла с влажна и рохкава почва. От тях се развиват допълнителни корени, които не позволяват обръщане и разместване на растенията от вятъра, и подобряват усвояването на водата и хранителните елементи.
На по-малки площи, при дините, може да се извърши зелена резитба, изразяваща се в прищипване на върха на централното стъбло след образуването на 5-6 листа. Това предизвиква по-бързо формиране и по-интензивно нарастване на първоразредните разклонения, върху които се залагат женски или хермафродитни цветове. При пъпешите, освен препоръчаното за дините прищипване на върха на стъблото, зелена резитба може да се извърши и на разклоненията, като върховете им се прищипват над петия лист от последното плодче, а безплодните се премахват изцяло.
При възможност, в парцела, където се отглеждат дините и пъпешите или близо до него, се разполагат кошери на пчелни семейства, които подобряват опрашването и повишават добива на плодове.
Важно технологично звено при отглеждането на дините и пъпешите на полето е опазването на растенията от болести и неприятели. По-чувствителни към гъбни болести са пъпешите. Най-опасната болест за тях е маната по тиквовите, която в много райони на страната е известна под наименованието кубинска мана. За да не се допусне развитие на болестта, която при благоприятни условие може за кратко време да ликвидира цялата листна маса, е необходимо посевът да се напръска профилактично при поява на първите признаци (около 1-5 юни) с алиет - 0.3% или с комбинацията алиет - 0.2% +пероцин - 0.2%. При забелязване на първите признаци и при благоприятни условия за развитие на болестта се пръска през 2 седмици със системни препарати - ридомил голд - 0.25%, привикур - 0.25%, корсейт - 0.25%, куадрис - 0.75% и др.
Срещу брашнестата мана се третира с метил-топсин - 0.1%, афуган - 0.05% акрекс - 0.15% или с байлетон - 0.05%. При нападение от антракноза посевът веднага трябва да се третира с манкоцеб - 0.2%, дитан - 0.2%, фундазол - 0.1% или с 1% бродолезов разтвор. Пръскането се повтаря след 7-10 дни и продължава до локализиране на болестта. Целесъобразно е провеждането на едно профилактично пръскане около средата на юни. От неприятелите особено опасни са листните въшки, срещу които може да се използват препаратите децис - 0.05%, амбуш - 0.05%, карате - 0.05% или смес от 0.08% Би-58 + 0.05% пиримор. При установяване на нападение то сиви червеи, почвената повърхност около редовете се пръска със севин - 0.2% нуреле дурсбан - 150 мл/дка или 800 мл/дка базудин, като препаратът се размесва веднага с почвата чрез окопаване на дълбочина 3-4 см. При нападение от обикновен паяжинообразуващ акар, който е особено опасен за пъпешите, борбата се води с омит - 0.1%, митак - 0.3, милбол - 0.1% или талстар - 0.03%.
При средно ранното производство узряването на плодовете на дините започва в началото на август и в зависимост от вегетационния период на сортовете продължава до края на септември. Беритбите се провеждат ръчно през 7-8 дни. Желателно е плодовете да се берат в часовете преди обед, след вдигане на росата, но преди да настъпят горещите часове на деня. Големият биологичен потенциал на съвременните сортове позволява при отглеждане на висок агрофон да се получат добиви от 5 до 8 т на декар.
Първите плодове от пъпешите узряват през втората или третата десетдневка на юли. И тук беритбите са ръчни, и се провеждат през 1-2 дни за ранните сортове, а за средно ранните - през 3-4 дни. Плодовете на късните сортове, предназначени за следберитбено лагеруване, се берат на 2-3 пъти. При тях беритбите започват през втората десетдневка на август. В зависимост от биологичния потенциал на отглежданите сортове и създадения агрофон, добивите варират между 2 и 4 тона на декар.