Мариела Илиева

Очаквана реколта от 5,6 млн. тона пшеница у нас
Зърнената реколта в Европейския съюз ще бъде над средната въпреки загубите в резултат на високите температури. Очаква се количеството да е по-голямо от миналогодишното, сочи актуалната прогноза на Европейската комисия. Експертите в Брюксел очакват по-големи добиви от всички зърнени култури, с изключение на царевицата на зърна. При нея се прогнозира спад от 3 процента до малко над 8 тона от хектар. Въпреки това количеството ще е с 6 на сто по-голямо от средното за последните пет години.
Меката пшеница в 28-те държави на Европейския съюз ще донесе средно по 6 тона от хектар, или 7 на сто повече в сравнение с 2018 година. Ръст от 9 на сто до 6 тона от хектар се прогнозира за зимния ечемик, а при силажната царевица увеличението
е до около 4 тона от хектар.
Анализаторите предвиждат по-големи добиви и от маслодайните култури. При рапицата се очаква плюс от 7 на сто до малко над 3 тона от хектар. В сравнение със средните количества за последните години това са 4 процента по-малко. Слънчогледът ще има ръст от  около процент и половина до 2 и половина тона от хектар, 11 на сто повече от средното.Единствено при соята ще има спад до почти 3 тона от хектар.
У нас 5,4 млн. тона пшеница е очакваната реколта тази година, съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева при официалното откриване на националната жътвена кампания в село Вирове, Монтанско, организирано от местната структура на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). На реколтиране в цялата страна подлежат 11 340 000 дка, поясни земеделският министър. По отношение изкупната цена на пшеницата заяви, че тя зависи изцяло от търсенето на борсите. По данни на обследване на земеделските служби по места качеството на зърното у нас ще бъде добро. „По оперативни данни, средните добиви са около 537 кг/дка, като това са много добри показатели за началото на жътвата.
 

Рубрика: Реколта 2019


Превод: Мартин Иванов, по материали на EURACTIV.de

Все по-малко млади хора искат да работят в земеделието, а онези които го правят, са натоварени с високи разходи и сложна бюрокрация, които се конфронтират с незадоволителни доходи, пише Euractiv.de. Европейското земеделие боледува заради смяната на поколенията. Мнозина от младежите се отказват от професионално обучение, което им обещава твърдо работно време или непрекъснати промени и несигурни доходи. Само 11% от земеделските производители в ЕС са млади под 40 години, по данни на европейската статистическа служба от 2016 година. Йохана Бунтц е една от малцината, която се е осмелила да се насочи към земеделието. Решението не беше никак просто, защото стопанството се намира в Швabski Alb (карстов планински масив в Южна Германия, бел.ред.). Върху 110 хектара семейството и има ферма за угояване на свине. Въпреки това, в течение на последните 20 години търговията със свинско месо става все по-нестабилна, а производството трябва да се надгражда за да се задъжат стабилни доходите. Месопреработвателите на които доставяли, вече отказват заради високите цени на суровината в сравнение с техните конкуренти. Ето защо нейните три сестри избрали да се насочат към други професии. Въпреки това Йохана решила да се насочи към професионално образование в сферата на земеделието след края на гимназията, за да наследи семейното стопанство. За да се научи как да повиши себестойността на своята продукция, Йохана се насочила към дисциплината Аграрен мениджмънт и маркетинг. Още по време на следването си тя решила да се откаже от свинепроизводството и да се насочи към биоземеделието. Младата фермерка акцентира при това върху по-високата добавена стойност на земеделската продукция и хуманното отглеждане на животните. За промяната имало и друга причина.”Кокошките са много по-лесни за продаване за една жена в сравнение с една 120 килограмова свиня”, разказва младото момиче.
ЕДВА 10% ОТ СТОПАНСТВАТА В ГЕРМАНИЯ СЕ УПРАВЛЯВАТ ОТ ЖЕНИ
Към момента стопанския двор се ръководи съвместно от майка и дъщеря, но след няколко години Йохана ще може да поеме стопанството в свои ръце. Подобна ситуация е едно изключение, защото едва 10% от всички германски стопанства се управляват от жени. По данни на германското министерство на земеделието 64% от заетите в сектора на селското стопанство са мъже. Йохана обаче не счита това като недостатък или дискриминативно отношение спрямо жените, каквото не е имало към нея. Признава все пак, че само веднъж един мъж я заснел докато карала трактор.

Рубрика: nota bene


Агроном

ЗНАЧЕНИЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Обикновената вишна (Cerasus vulgaris) е ценна овощна култура, известна още преди около 4000 г. Отглежда се предимно в зоните на преходния и умерено континентален климат. Плодовете узряват в началото на плодовия сезон и са търсени в края на пролетта и началото на лятото. Консумирани в прясно състояние те действат освежаващо и лечебно. Препоръчват се като лечебно средство против пясък и камъни в бъбреците, анемия и чернодробни заболявания. Плодовете на вишната са една от най-ценните суровини за  преработка в консервната промишленост и при домашни условия като компоти, сокове, сиропи, замразяване в свежо състояние и пр. В нашата страна вишната е разпространена навсякъде, но заема ограничени площи – в миналото около 60 х. декара. По-големи масиви са създадени в Кюстендилско, Софийско, Ботевградско, Разградско и др. През 2010 г. по данни на „Агростатистика” в страната са реколтирани само 15,750 дка с вишни, при среден добив 179,4 кг/дка и общо производство 2,825 тона.


БИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ
По характер на растеж и плододаване се различават два типа вишни – храстовидна и дървовидна. Храстовидната форма се развива като малко дърво със закръглена корона и голяма склонност към образуване на коренови издънки. Дървовидната вишна представлява дърво с добре изразен ствол и развити скелетни клони. Образува висока, кръгла или конична корона, която може да достигне височина до 10 м. Вишната встъпва рано в плодоношение – на 3-4-та година след засаждането. Плододава обилно всяка година и средната продължителност на живота достига до 40-50 години. В първите години след засаждането всички сортове проявяват силен растеж с образуване на гъста корона, но със значителни сортови различия по отношение силата и положението на клоните. В зависимост от съотношението на различните плододаващи клончета са обособени следните групи сортове:
1.Сортове, плодадаващи предимно с букетни клончета (Облачинска, Монтморенси, Метеор и др.);
2.Сортове със смесен тип на плододаване (букетни, цветни, смесени клончета (Унгарска, Хейманов Рубин, Нефрис, Ботевграска и др.);
3. Сортове, които плододоват предимно с цветни клончета (Сенчеста морела, Остхаймска и др.). Плодаващите клонки при тях ежегодно се оголват към основата, с което плододаването се изнася към едногодишната връхна част. Сортовете имат заоблени и гъсти корони без изразен водач, със силно увиснали клони.

Рубрика: Трайни насаждения