По материали от Интернет

Не е възможно предложените промени да влязат в сила до началото на новия програмен период на ОСП през 2021 година, прогнозира пред euractiv.de евродепутатът Паоло де Кастро. Според него новата ОСП може да закъснее с до 2 години. Неговата сънародничка, социалдемократката Клара Агуера също изрази своя песимизъм по отношение на положителното приключване на промените в ОСП по време на събитие в Европейския парламент. По думите и все още не е ясно, дали въобще ще се състоят предлаганите промени. „Надяваме се все пак предложените реформи да влязат в сила до планирания период, но това едва ли ще се случи до 2022-ра  и дори 2023 година”, казва тя. Паоло де Кастро дори посочи, че реформите в европейското земеделие могат да влязат в сила от 1 януари 2023 година. „Фермерите могат да са сигурни. Сега действащите правилав в ОСП ще продължат да са в сила за още най-малко една или две години”, прогнозира той и потвърди, че е „практически невъзможно” работата по реформите да приключи до края на годината и дори до декември 2020 година. Той припомни, че последните преговори по промени в аграрната политика, водени от бившия еврокомисар по земеделието Дачиян Чолош продължиха цели 18 месеца. Твърде е възможно подобен сценарий да се случи и при настоящите преговори. „Невъзможно е само за няколко месеца да се направят промени в толкова обемни актове, каквито са регламентите на ОСП”, подчерта още де Кастро. На обратното мнение е все още изпълняващият функциите на комисар по земеделието Фил Хоган, който е оптимист, че до края на годината може да се постигне единение в позициите на заинтересованите страни по предложените реформи в ОСП. „Сроковете са едната страна, но винаги може да се постигне нещо”, заяви Хоган в края на септември в Хелзинки, като подчерта, че европейските институции имат единни цели, а на европейските фермери трябва да се предложат по-голяма сигурност и възможности за предвидимост. Според Хоган би било чудесно, ако всичко приключи около края на декември. От своя страна финландският министър на земеделието Яри Лепа потвърди, че сред целите на финландското председателство на ЕС, е да се работи до край по приемането на промените в ОСП навреме, като подчерта, че най-важните мерки касаещи европейските фермери трябва да се обвържат дългогодишно с бюджета на ЕС- т.нар. многогодишна финансова рамка.

Рубрика: ОСП Дебати


ПРОФ. ДСН ПЕТКО ИВАНОВ

Соята е стратегически важна култура за земеделието и изхранването на човечеството. Тя е основна протеинова и маслодайна култура, от която се произвежда глобално и на единица площ най-много качествен протеин и масло. Соята играе решаваща роля за съвременното интензивно животновъдство, а от тук – за жизнения стандарт на човечеството. По продуктивност и възможност за приложение на съвременни технологии за механизирано отглеждане соята превъзхожда другите бобови култури (грах, фасул, леща и др.). Освен като храна и фураж, соята намира приложение в различни отрасли на промишлеността за производство на антибиотици, бои, лепила, лакове, сапун, пластмаса и др. Всичко това аргументира соята като уникална бобова култура.
СЪСТАВ НА СОЯТА
Семената на соята са с най-високо комплексно съдържание на хранителни вещества - белтъчини 40-46%, мазнини 20-25% и скорбелен остатък. Те са богати на витамини ( А, В1, В2 РР, Е и D) и минерални вещества. Протеинът на соята е с най-висока биологична стойност от всички култури, тъй като съдържа високи нива от незаменимите аминокиселини (лизин, метионин и триптофан) и по състав е най-близък до белтъчините от  животински произход. Подобно на казеина от млякото белтъчините на соята се пресичат под въздействието на киселините и това дава възможност за производство на различни млека, сирена и други млечни и месни продукти. През последните години се установи, че соята е богата на изофлавони и най-вече генистени. Това са антиоксиданти с подчертано противотуморно действие. Генистенът и неговите метаболити потискат активността на различни ензими (тирозинкиназа), които са пряко свързани с регулацията на размножаването на клетките. По този начин те спират растежа на раковите клетки и се явяват предпазващ фактор при ред злокачествени новообразувания, в частност - рак на дебелото черво, млечната жлеза, простатата, стомаха и белия дроб. От друга страна, изофлавоните имат съдоразширяващ ефект и храните на база соя могат успешно да се използват в профилактиката на сърдечно-съдовите инциденти (сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт). Соята е единствения източник на двувалентно желязо, което се усвоява директно при храносмилането.

Рубрика: Тема на броя


ПРОФ. ДСН ПЕТКО ИВАНОВ

Зеленчуковите култури имат общо взето високи изисквания към почвена и въздушна влажност. Това се дължи предимно на голямата продуктивност и високото им водно съдържание. Засушаването влияе отрицателно по различен начин. Някои култури (салати, спанак и зелета) стрелкуват (образуват цветоносни стебла) преждевременно, при други (домати, пипер, краставици, патладжан) опадат цветовете и младите завръзи, а при трети  продуктивната част загрубява и става некачествена (репички, целина и др.). Повечето зеленчукови култури при нашите условия дават стабилни и качествени добиви само при напояване. Прекалената влажност за  продължително време обаче може да причини развитието на болести и получаването на малка и некачествена продукция.
ИЗИСКВАНИЯ НА ЗЕЛЕНЧУКОВИТЕ РАСТЕНИЯ КЪМ ПОЧВЕНАТА ВЛАЖНОСТ
Зеленчуковите култури могат да бъдат групирани в зависимост от изискванията си към влажност на почвата по следния начин: Много влаголюбиви. Това са зеленчукови култури, които изискват висока влажност на почвата и  изразходват много вода. Те имат голяма листна повърхност и слабо развита коренова система. Тук се отнасят салата, спанак, броколи, цветно зеле, целина и др. При воден дефицит те прекратяват растежа си и дават  некачествена продукция.
Влаголюбиви. Към групата се отнасят домати, пипер, патладжан, краставици и главесто зеле. Имат високи изисквания към почвена влага през цялата вегетация. Средно влаголюбиви. В групата са морковите, зеления фасул, зеления грах, картофите и др. Те изискват умерена влажност, но изразходват вода през цялата вегетация.
Слабо влаголюбиви. Това са култури със силно развита коренова система, която използва вода от голям почвен обем. В тази група са дините, пъпешите и тиквичките. Те не понасят почвена суша в началото на вегетацията и при образуване на плодовете.

Рубрика: Напояване