Преводът на български език е подготвен от: Проф. д-р Валентин Личев Антал Шанта агроном, Инвест Трейд УБД ООД

Наближава началото на активния сезон за прибирането на реколтата и реализацията на произведените през 2019 г. ябълки, което ни даде основание да направим една оценка за очакваната доходност и качество, а също и пазарните очаквания и перспективи, както в Унгария, така и на международно ниво. Целта на позиционирането и прогнозирането на пазара е да предоставим фактическа и точна информация. Оценките за добива на ябълкови плодове в Европейския съюз се основават на официалните данни на WAPA/Prognosfruit, докато ситуацията в Унгария се основава на резултатите от съвместната среща на пазара на ябълки (FruitVeB-NAK-ÉKASZ) и нашето обширно проучване на участници на вътрешния пазар (производители, ърговци, преработватели). Все пак трябва да се има предвид, че нашето проучване може да няма 100% покритие и представителност. Предоставената информация във връзка с цените не е нито препоръчителна, нито е ориентировъчна и по никакъв начин не е обвързваща. Чрез този анализ искаме да помогнем на участниците на  пазара с реалистична и фактическа информация, но всеки трябва да приеме особеността на прогнозите, че вероятността им за успех никога не може да бъде 100%, поради което си запазваме правото да правим грешки и промени.
ОБЩА ПАЗАРНА ПЕРСПЕКТИВА
Според USDA (2019) от всичко произвеждани в света 75-80 млн. тона ябълки, 60-65 млн. тона се продават на свежия пазар, докато останалите 10-12 млн. тона се продават на преработващата промишленост, която произвежда 1,5-1,6 млн. тона концентрат от ябълков сок (фиг. 1). Делът на Китай във всеки от трите сегмента (десертни ябълки, промишлени ябълки, ябълков концентрат) е около 40-50%, което го прави основен играч на световния пазар. Световното производство на ябълкови храни се увеличи леко между 2011 г. и 2018 г. Въпреки това, производството на концентрати от ябълков сок и свързаното с тях промишлено производство на ябълки намаляха леко и на практика се получи застой през последните пет години (фиг. 1), главно поради лек спад в потреблението на сокове и безалкохолни напитки през последните години. От 12,0 млн. тона ябълки в ЕС приблизително 8,0 до 8,5 млн. тона отиват на пазара за прясна консумация и 3,5 до 4,0 млн. тона за преработвателната промишленост,която се състои главно от концентриран сок (фиг.2). През по-голямата част от годината ЕС произвежда между 500 и 600 хиляди тона ябълков концентрат, което е една трета от световното производство (въпреки че през 2018 г. са произведени рекордните 790 хиляди тона). Само Полша произвежда около 30% от общото производство на ябълки в ЕС, което средно за година е 3,5-4,0 млн. тона ябълки. Това я прави доминиращ и определящ цените производител в ЕС. Полша има малко по-нисък дял на пазара на десертните ябълки (около 20-25% от 1,5-2,0 млн. тона), но той представлява 50-60% от  роизводството на ябълки и концентрат в ЕС.

Рубрика: Овощарство


Мариела Илиева

Експертните съвети на проф. д-р Мирослав Иванов в Открития ден на десертното и винено грозде
Институтът по лозарство и винарство (ИЛВ) в Плевен, който проведе на 22 август Открит ден на десертното и винено грозде, е част от структурата на Селскостопанска академия. Инициативата му имаше своята авторитетна визия под патронажа на Министерство на земеделието, храните и горите и Централното управление на Академията в София. Същевременно обаче е с лидерска позиция в сортоподдържането на лозарството и технологичните изследвания на винени сортове за производство на нови асортименти вина и  напитки. Научно-изследователската институция в Плевен бе в услуга на присъствалите лозари, гроздо- и винопроизводители. В момента генбанката на Института включва 1695 културни сортове лози, 220 елитни хибридни форми и клонове, 89 директни хибрида и 41 подложки. Разполага и със собствени лозя и изба за производство на качествени вина. Като домакин на събитието ИЛВ-Плевен успешно организира на място ползотворна дискусия по проблемите в сектора, експертно запознаване на място с актуалните десертни и винени сортове, дегустация на най-вкусните от тях и на вина, разработени от технолозите на Института.
Проф. д-р Мирослав Иванов, един от ерудираните селекционери в Института, представи на участниците в Открития ден най-подходящите за отглеждане в страната ни десертни и винени сортове лози. По думите му „конвенционалното производство на грозде включва в себе си всички методи за отглеждане на лозата и борба с болестите и неприятелите. При това производство имаме за цел развитие на пълния биологичен потенциал на растението, като борбата с болести, неприятели и плевели се извежда основно чрез употреба на  химични продукти (пестициди), а и подобряване количеството и качеството на продукцията от грозде чрез торене.“ От белите десертни сортове, като подходящи за отглеждане в конвенционално производство в България, проф. Иванов посочи Супер ран Болгар, Плевен, Диана, Брестовица, Болгар, Италия. От червените десертни сортове за конвенционално производство определи Мискет плевенски, Велика, Палиери. Подходящи сортове за конвенционално производство са и безсеменните десертни - Хибрид VІ-4, Кондарев 6, Кондарев 10, Русалка 3 и Кишмиш лучистий. „Препоръчаните сортове са типично десертни с големи до много големи, полусбити до рехави гроздове с едри до много едри зърна и типично добре изразено оцветяване на кожиците. Дегустационните характеристики на тези сортове ги представят като подходящи за консумация в свежо състояние. Трябва да посочим, че за района на Северна България те трябва да се отглеждат приземно загребно за да се избегне риска от измръзване през зимата“, коментира проф. Мирослав Иванов.
В презентацията си той даде информация и за подходящите за конвенционално производство винени сортове. От белите винени сортове като такива определи Мискет Отонел, Тамянка, Мискет врачански, Мискет варненски, Шардоне, Совиньон блан и Траминер. Като подходящите за конвенционално производство червени винени сортове назова Сира, Мавруд, Каберне совиньон, Рубин, Букет, Гъмза и Широка мелнишка лоза. Препоръчаните винени сортове за конвенционално производство са с ценни агробиологични и технологични качества. Те успяват да натрупат достатъчно захари, титруеми киселини, фенолни вещества и антоциани за получаване на висококачествени вина. За някои от посочените сортове, като Тамянка, Мискет врачански, Димят, Мавруд, Широка мелнишка лоза и Мерло, проф. Иванов уточни, че са по-чувствителни на ниски зимни температури и не трябва да се отглеждат стъблено в Северна България.

Рубрика: Лозарство и винарство


ПРОФ. ДСН ПЕТКО ИВАНОВ

Грахът е ценна зърнено-бобова култура, семената на която се използват за храна на хората и фураж на животните. Семената се консумират в зряло или зелено състояние. Хранителната стойност на граха се обуславя от високо съдържание на белтъчини (26-27%, на трето място след соята и лупината). Зелената маса е богата на протеин, витамини и минерални вещества и е много ценен фураж. Грахът е широко разпространена култура в света, но в последно време се наблюдава тенденция за намаление на площите и общото производство. За периода от 1989 до 2010 г. глобалните площи на културата са намалели от 92.5 млн. на 65.8 млн. декара, а производството – от 15.2 на 11.3 млн. тона. Най-голямо е производството на Канада, Китай, Индия и Руската федерация, но най-високи средни добиви се получават в страни на ЕС. (Таблица 1).
В нас площите с грах са непостоянни с тенденция за намаление през последните години. Площите със сух грах варират между 15.8 до 23.6 хил.дка, а добивите - между 142 и 216 кг/дка. Известно разпространение получават зимните форми на граха. Градинският грах е една от малкото земеделски култури, която отбелязва макар и колебливо увеличение на производството от около 2 хил. до 10 хил. тона между 2001 и 2010 г.

Рубрика: Зеленчукопроизводство


randomness