Мартин Иванов

Единствената цел на цифровизацията е повишаване на конкурентоспособността ни в земеделския сектор.
Г-жо Боянова, вече започна обществено обсъждане на Стратегията за цифровизация на земеделието. Кои са златните правила за написването на една подобна стратегия, която както видяхме може би остава неразбираема за голяма част от фермерите?
Стратегията за цифровизация може би не е неразбираема за тях. Въпросът е те да разберат за какво става дума за след няколко години, защото от стратегията не може да имаме резултати веднага, както всички са свикнали. В този случай сме направили дългосрочно планиране чрез използване на цифрови технологии за да се подобри българското земеделие. Като говоря за подобряване имам предвид във всяко едно отношение, дали ще правим по-ефективно земеделие, дали ще произвеждаме продукция по нов начин или ще търсим нови пазари, и как цифровите технологии ще ни помогнат. Дали потребителите ще се чувстват по-сигурни от това, че купуват български храни. Съществуват приложения, които могат да им помогнат да разберат точно от какво е произведена всяка една храна, или с какво е хранено едно животно, с какво е пръскано едно растение. Цялата тази информация може да я има в една база данни. Също например, ако искаме да засилим експорта на биопродукция, може да се използват за целта така наречените блокчейн  технологии. Изобщо за подобряване на цялата хранителна индустрия могат да ни помогнат цифровите технологии. По тази причина за мен беше важно да идентифицираме как едно производство може да стане конкурентоспособно чрез цифровите технологии, и как държавата може да подобри комуникацията със земеделските производители. Това би спомогнало за създаване на по-добри анализи не само от аграрното ведомство, но и от държавата като цяло, и не на последно място ще ни помогне за разширяване на пазарите. Изброявайки всичко това, много лесно се идентифицираха всички неща, без които не може да се случи нищо от това, което сме определили като цели. Така например заложихме цели за изпълнение в областта на инфраструктурата, защото без широколентов интернет няма как да се случи каквато и да е цифровизация, тъй като достъпът до интернет дава възможност за използване на много различни приложения. Информацията събирана чрез тях може да ни доведе до вземането на различни крайни решения, които да имат приложение в различните бизнеси. Според нас въпреки че се работи по изграждане на широколентов достъп до интернет по ПРСР, са необходими още много инвестиции, защото с колегите от министерството, още когато се разработваше тази мярка, се създаде и стратегия за широколентовия интернет, предвиждаща по-висока скорост от порядъка на до 100 Mb/s. Следващата инвестиция в инфраструктура за свързаност е изграждането на метеостанции, които ще позволят събирането на информация в цялата страна, а не само от тези на института по Метеорология и хидрология, които не са нито достатъчни, нито толкова конкретни. След това се отива на ниво стопанство, тъй като за да събира данни от личното си стопанство, на даден земеделски производител са нужни определено различни видове сензори и дронове, в които също ще трябва да се инвестира. Към това се прибавят всички инвестиции, свързани с прецизно напояване и торене, ето защо сме ги предвидили в стратегията като отделна дейност. Освен това е нужно да се работи за създаване на нови продукти и приложения, тъй като не можем да се ограничаваме само със съществуващите.

Рубрика: Актуално


Мартин Иванов - Берлин

Като общество трябва да настояваме да се запазят съществуващите структури на малки и средни стопанства, твърди ръководителката на движението „Моето земеделие” Саския Рихартц
Госпожо Рихартц може ли да представите накратко инициативата „Моето земеделие”
С.Р. : Ние сме едно много широко обединение от 50 граждански организации, които са се събрали заедно – от такива на земеделските производители, през занимаващи се с опазване на околната среда до такива, занимаващи се с развитие на селските региони и с  влиянието на пазарите върху дейността на фермерите, браншови организации на конвенционални и биопроизводители. Освен това в него се включват организаци и за защита на животните и на хора, които се интересуват от качеството на храните. Движението е основано през 2010 година, а първата ни демонстрация в рамките на „Зелена седмица” бе година по-късно. Нашата дейност обаче не се свързва само с тази демонстрация, но и с организирането на различни дискусии, акции като имаме и конгрес. Осъществяваме и  активна комуникация с аграрния сектор посредством социалните медии и то не само за да го призоваваме на протести, но и да засилваме диалога между държавата и регионите, между животновъдите и защитниците на животните и разбира се с политиците.
Вслушват ли се политиците във вашите апели за една по-дълбока промяна в аграрната политика?
С.Р. : Отговорът на подобен въпрос може да се раздели на две. Първо, разбира се, ни чуват в средно и дългосрочен план. Дълго време движението не само в Германия, но и в Европа все още не беше готово за един прелом в земеделската политика, защото хората още не бяха разбрали, че на политиците трябва да се окаже натиск, тъй като на земеделието не трябва да се гледа като на нишова политика, а на нещо, което ежедневно определя живота ни. Това е особено важно що се отнася до екологията и храните. Въпросът обаче и има и друга страна, защото особено в сегашното правителство на Голямата коалиция в Берлин, в което за земеделието отговаря представител на консерваторите, позицията на гражданското общество често бива игнорирана в краткосрочен план. Настоящият министър на земеделието Юлия Кльокнер се опитва да води една независима аграрна политика, без да се вслушва в мнението на гражданското общество, защото до голяма степен е приела позицията на браншовия съюз на земеделските производители.
Ние обаче забелязахме, че с демонстрацията през тази година, подхваната и от медиите, беше поставена под натиск да изрази своите позиции, И тя каза две неща, които се запечатаха в съзнанието ми. Първото е, че политиката не се прави на улицата, и второто е, че тя определи демонстрацията ни като един вид карнавал. За нас обаче беше важно тя да остане една креативна и позитивна проява, защото ние отбелязваме голямата обществена подкрепа за развитие на едно алтернативно земеделие и постиженията на земеделските  производители в селските региони. Ние не искаме тя да изглежда като нещо негативно, но нашият протест е сериозен и хората идват и по време на него те наистина изразяват своето неудоволствие от липсата на действия. Това че министър Кльокнер иска да изтрие  нашите усилия с мотото, че правим нещо за собствено удоволствие е тотално непростимо и показва, че тя се страхува, и няма възможност да предложи никакви решения на гражданското общество как да се осъществи този прелом в аграрната политика.

Рубрика: ОСП Дебати


ПРОФ. ДСН ПЕТКО ИВАНОВ

Овощарството е най-изостаналият сектор на българското земеделие, а производството на круши е на последно място и е практически катастрофирало Глобално крушата е на второ място след ябълката сред листопадните плодни видове на умерения климат, а у нас  доскоро беше едва на пето място след ябълка, слива, праскова и черешата. След годините на „прехода” комерсилните крушови насаждения се свиха до минимум и българската круша почти изчезна от нашите пазари. Наличието на сортове с различен период на узряване позволява консумация през по-голямата част от годината. Деликатният вкус при много добро съчетание на захар, органични киселини и ароматни вещества ги прави предпочитан плод. Крушите утоляват добре жаждата и действат пикочогонно, с което спомагат за изхвърлянето на отпадъчните продукти от организма. Културните сортове имат слабително действие, а примитивните близки до дивата круша, сортове действат затягащо. Освен в прясно състояние плодовете се използват за сокове, компоти, конфитюри и др..
Задачата на настоящата публикация е да се анализира производството на круши у нас за продължителен период след 1970 до 2016 г. в контекста на света и ЕС.

Рубрика: Овощарство