Агроном

Новият процес на мониторинг ще изисква сложни софтуерни разработки
Все повече се говори за използване на сателитните данни с цел прецезиране на мониторинга върху обработваемите площи като средство за намаляване до минимум на изкривяванията в подпомагането и улесняване на очертаванията.

Във връзка с това по време на семинара на зърнопроизводителите в Пловдив, Георги Праматаров от агроведомството представи някои от новите виждания по темата. „Наблюдението на площите заявени за подпомагане ще се извършва не веднъж годишно, а чрез серия от проверки, като те ще се извършват с помощта на сателитни снимки”, каза Праматаров. Той уточни, че този процес на мониторинг е сложен, и ще изисква сериозни софтуерни разработки, а не толкова човешка намеса, и сега известните проверки на място трябва да се ограничат до минимум. „От ЕС с този подход се цели по-справедлив контрол на земеделските производители, които да са поставени при равни условия”, уточни още той. Трябва да се отбележи, че споменатата спътникова информация е налична и в момента, като заснемането на обработваемите площи се прави на всеки две седмици, но използването и с контролни функции все още не е задължително за администрациите във всички страни членки на ЕС. Към момента те се използват само от броени страни в ЕС. Идеята на сателитния мониторинг е да се намалят и рисковете, преприемани от фермерите да заявяват площи за подпомагане, върху които реално не се извършва никаква земеделска дейност или не са подходящи за земеделие. Това от своя страна би трябвало да доведе до по-добро управление на финансовите ресурси предвидени за директни плащания. Освен това се планира на отделните страни членки да се даде по-голяма гъвкавост по отношение на това, кога и при какви условия да извършват проверките на земеделските производители. „Фокусът на тези проверки ще е не върху границите на заявените парцели, а върху това, дали върху тях се извършва някаква земеделска дейност”, допълни още Праматаров.
 

Рубрика: Събития


Доц. д-р Енчо Мянушев

През последните десетина години в редица региони на света, както и у нас се наблюдава увеличаване на повторяемостта, на интензивността и на продължителността на екстремните метеорологични и климатични явления. Засушавания и наводнения, урагани, резки промени на температурите, ветрове и водна ерозия причиняват загуби на селското стопанство, а не рядко и човешки жертви. Усилията на метеоролози, почвоведи,  мелиоратори са насочени към изследване повтаряемостта на климатичните екстремуми и опасните климатични явления, в увеличаване на предсказуемостта на ранните предупреждения и прогнозни, в изготвяне на  подходящи схеми за смекчаване на бъдещите промени на климата в областта на земеделието. Забелязват се вече температурни аномалии повече в Северна, а валежни в – Южна България. Валежите достигат 200-400 mm, като минимуми, което е 30-60% от нормата в повечето региони на Южна България. Посочените резултати свидетелстват за повишена неустойчивост и континенталност на климата, което е предпоставка за засилване на стихийни природни явления. Забелязва се също така скъсяване и отместване на сезоните, преди всичко за пролетта и есента, както и аномалии в продължителността на зимата и лятото. В обработваемите земи е необходимо да се прилагат и технологични мерки като: въвеждане на специализирани сеитбообръщения за съответните агроекологични райони. Използване на многогодишните треви за почвозащитното укрепване на почвите с по-висока степен на ерозия. Избягване на черните угари. Необходимо е налaгането определен начин и технология за обработка на почвите като: минимални нулеви, с оран без и с обръщане на орния слой в зависимост от механичния състав и риска от водна ерозия. Запазване на органичните остатъци и мулчиране, внасяне на оптимални норми азот, внасянето на фосфора и калия преди вегетацията в близост до корените, както и включването на бобови култури. Разширяването на поливните площи, подобряване на поливния режим, чрез ремонт на изоставени напоителни системи ще съхрани и повиши съхранението на водорода в почвата чрез увеличените добиви и по-голямо количество на растителни остатъци. Дренирането на почвите в онези райони, където има преовлажняване, подобрява аерацията чрез подтискане на елементите нa Н2О.

Рубрика: Климат


Превод: МАРТИН ИВАНОВ, по материали на euractiv.de

Как младите професионализираха винопроизводството в Алентежу Виненият сектор е водещ не само в провинция Алентежу, но и в цяла Португалия, а четири от всеки десет бутилки вино се продават на вътрешния пазар. В последните десетилетия все повече млади хора навлизат във винопроизводството, а с поставянето му на професионални основи се цели да се намери повсеместно признание на португалското вино.
„Въпреки подобно позитивно развитие, по отношение на експорта и цените секторът все още се нуждае от по-голяма защита” казва Франциско Матюс, председател на регионалната комисия на винопроизводителите в  Алентежу (CVRA). Тя е тази, която отговаря за сертифицирането, контрола и опазването на регионалните вина в провинцията. „Винопроизводството тук върви заедно с храните и бележи постоянен растеж”, допълва още той. „Начинът по който потребителите приемаха вината ни в началото на 90-те години беше свързан с една своеобразна техническа революция. Нещо повече в последните три десетилетия регионът на Алентежу силно се подмлади”, продължава разказа си Франциско. В сектора според него навлязоха за това време много млади хора както и все повече образовани специалисти с натрупан опит в други страни и професионални виждания и представи за развитието а винопроизводството. „Днес имаме много хора, работещи тук в Алентежу, които са завършили или учат извън Португалия и са натрупали своя професионален опит навън. След това идват със своя „световен опит” тъкмо тук. Ние сме отворени към това и напълно го подкрепяме”, продължава той.
УСТОЙЧИВО ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА СЕКТОРА
В провинция Алентежу развиват специална програма за повишаване устойчивостта на винопроизводството , и за тази инициатива специално са настояли от CVRA, въпреки че подобни програми съществуват в други региони по света. Това обаче е пример, как иновациите слагат отпечатък върху развитието на региона на Алентежу. Стартиралата през 2015 година програма започна с 94 членове, и сега са вече 386. Жоао Барозо, ръководещ  португалската браншова организация на винопроизводителите разяснява, че целта и е не само да стимулира отглеждането на лози и винопроизводството, но и създаването на мрежи на национално и регионално ниво  заедно с изследователски центрове и университети.

Рубрика: Маршрути


randomness