БЯЛ РИГАН

БЯЛ РИГАН

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ, СВОЙСТВА И ИЗПОЛЗВАНЕ
Белият риган (Origanum heracleoticum) e многогодишно растение от семейство Устоцветни (Labiate). У нас в диво състояние се среща в Източните Родопи и Беласица, където расте предимно по скалистите места. Като кулинарно и медицинско растение белият риган е използван от хиляди години.  култивираната форма, нареченаорегон, притежава по-силно изразени ароматични свойства и в съвременната кулинария е ценна подправка за месни ястия и специално за мляно месо. Цялото растение е силно ароматично. То е един от най-силните природни антисептици поради високото ти-молово съдържание. Като кулинарна подправка на храни се използват сушените листа и съцветия, а за медицински цели – етеричното масло.

Последното се използва в ароматерапията за третиране на някои видове болестни оплаквания, в сапунената и парфюмерийна индустрия. От цъфтящата надземна част се получава червено или пурпурно багрило. Растенията действат репелентно (отблъскващо) на мравките. Белият риган упражнява многостранно медицинско действие - антисептично, антиспазматично, изпотяващо, изхрачващо, стимулиращо и тонизиращо при различни заболявания.
БОТАНИЧНИ ОСОБЕНОСТИ
Растението образува силно разклонен туфест корен, разположен главно на дълбочина до 20 см. От коренището излизат много стъбла, които образуват надземни туфи. Стъблата са високи 60-80 см и са покрити с бели власинки. В горната половина те са разклонени и завършват със съцветия. Листата са дребни, елипсовидни, от горната страна тъмнозелени и гладки, а от долната са покрити със светли власинки. От техните пазви излизат разклоненията на стъблото. Цветовете са дребни, бели, бледорозови или виолетови, събрани в съцветие метлица От всяко цветче се образуват по четири много дребни семена (1000 броя тежат 0.74 г), с тъмно кафяв цвят. Листата и цветовете съдържат етерично масло, главна съставна част на което е карвакроалът. Най-високо е съдържанието на етерично масло в съцветията (1.98%), в листата е по-ниско, а в стъблата се намират само следи. Вегетацията започва рано – февруари–март, началото на цъфтежа е в края на юли, а края на цъфтежа – края на август.
БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ
Климат и почва. Белият риган е студоустойчиво растение, което успешно презимува при наши условия. То вирее на всякакви почви, но предпочита леките, варовити и аерирани почви. Развива се добре и на черноземите в Северна България и на тях дава по-високи добиви. Не понася преовлажнени почви. Той е топлолюбиво е светолюбиво растение. Не понася засенчване и трябва да се отглежда на открити, добре осветени места.
Предшественик. Белият риган е многогодишна култура – отглежда се на едно място в продължение на 6-7 години. Поради това насажденията трябва да се създават на чисти от плевели площи. Може да се отглежда след житни със слята повърхност и окопни пролетни култури. Унищожаване на плевелите се постига чрез агротехнически мерки – дълбока оран и брануване и при необходимост .- с хербициди.
Обработка и торене. Преди създаване на насаждението с дълбоката оран се внасят 50-60 кг суперфосфат и при по-бедни почви – по 3-4 т. на декар. Всяка пролет се тори с по около 20 кг/дка амониева селитра.
СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ НАСАЖДЕНИЯ
Белият риган се размножава със семена или вегетативно.

Автор: 
Агроном
Брой : 
Май 2017
randomness