ЦИФРОВИЗАЦИЯТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО Е ЗА ВСИЧКИ НЕ САМО ЗА ГОЛЕМИТЕ

ЦИФРОВИЗАЦИЯТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО

Единствената цел на цифровизацията е повишаване на конкурентоспособността ни в земеделския сектор.
Г-жо Боянова, вече започна обществено обсъждане на Стратегията за цифровизация на земеделието. Кои са златните правила за написването на една подобна стратегия, която както видяхме може би остава неразбираема за голяма част от фермерите?
Стратегията за цифровизация може би не е неразбираема за тях. Въпросът е те да разберат за какво става дума за след няколко години, защото от стратегията не може да имаме резултати веднага, както всички са свикнали. В този случай сме направили дългосрочно планиране чрез използване на цифрови технологии за да се подобри българското земеделие. Като говоря за подобряване имам предвид във всяко едно отношение, дали ще правим по-ефективно земеделие, дали ще произвеждаме продукция по нов начин или ще търсим нови пазари, и как цифровите технологии ще ни помогнат. Дали потребителите ще се чувстват по-сигурни от това, че купуват български храни. Съществуват приложения, които могат да им помогнат да разберат точно от какво е произведена всяка една храна, или с какво е хранено едно животно, с какво е пръскано едно растение. Цялата тази информация може да я има в една база данни. Също например, ако искаме да засилим експорта на биопродукция, може да се използват за целта така наречените блокчейн  технологии. Изобщо за подобряване на цялата хранителна индустрия могат да ни помогнат цифровите технологии. По тази причина за мен беше важно да идентифицираме как едно производство може да стане конкурентоспособно чрез цифровите технологии, и как държавата може да подобри комуникацията със земеделските производители. Това би спомогнало за създаване на по-добри анализи не само от аграрното ведомство, но и от държавата като цяло, и не на последно място ще ни помогне за разширяване на пазарите. Изброявайки всичко това, много лесно се идентифицираха всички неща, без които не може да се случи нищо от това, което сме определили като цели. Така например заложихме цели за изпълнение в областта на инфраструктурата, защото без широколентов интернет няма как да се случи каквато и да е цифровизация, тъй като достъпът до интернет дава възможност за използване на много различни приложения. Информацията събирана чрез тях може да ни доведе до вземането на различни крайни решения, които да имат приложение в различните бизнеси. Според нас въпреки че се работи по изграждане на широколентов достъп до интернет по ПРСР, са необходими още много инвестиции, защото с колегите от министерството, още когато се разработваше тази мярка, се създаде и стратегия за широколентовия интернет, предвиждаща по-висока скорост от порядъка на до 100 Mb/s. Следващата инвестиция в инфраструктура за свързаност е изграждането на метеостанции, които ще позволят събирането на информация в цялата страна, а не само от тези на института по Метеорология и хидрология, които не са нито достатъчни, нито толкова конкретни. След това се отива на ниво стопанство, тъй като за да събира данни от личното си стопанство, на даден земеделски производител са нужни определено различни видове сензори и дронове, в които също ще трябва да се инвестира. Към това се прибавят всички инвестиции, свързани с прецизно напояване и торене, ето защо сме ги предвидили в стратегията като отделна дейност. Освен това е нужно да се работи за създаване на нови продукти и приложения, тъй като не можем да се ограничаваме само със съществуващите.

Автор: 
Мартин Иванов
Брой : 
Март 2019
Рубрика: