И ПАК СЕ РАЗВЯ ПЛАШИЛОТО С ОПАСНОСТТА ЧУЖДЕНЦИ ДА КУПУВАТ БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ

И ПАК СЕ РАЗВЯ ПЛАШИЛОТО С ОПАСНОСТТА ЧУЖДЕНЦИ ДА КУПУВАТ БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ

В разгара на горещия юли отново се разгоряха тежки страсти около прословутия Закон за собствеността върху земеделските земи, с който България наложи забрана върху възможността чужди физически лица да купуват българска земя. Очевидно е, че тази забрана противоречи на европейското  законодателство заради което на страната ни ще бъдат наложени санкции за неизпълнение на клаузите в договора за присъединяване, според който България трябва да отвори пазара на земя за граждани от ЕС. Това стана ясно още преди година, когато Еврокомисията информира България, Литва,  Латвия, Унгария и Словакия, че ще отнесе проблема в Европейския съд, откривайки наказателна процедура срещу петте държави, ако не променят поземленото си законодателство.
СТРАННИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ  ИЗЯВИ
С цел да избегнем санкциите, през юли тази година министерството на земеделието предложи проектозакон, с който да отпадне разпоредбата на чл. 3в от ЗСПЗЗ, въвеждащ ограничителен режим за придобиване правото на собственост върху земеделски земи за всички физически или юридически лица,  ключително и българските, които не са пребивавали или установени в България повече от 5 години. Въпреки половинчатостта на това законово предложение, което не се отнася за чужди граждани извън Европейския съюз, политиците за пореден път развяха плашилото „как чужденците ще изкупят българските земи“, което за фермерите се оказва абсолютно безсмислено. Защото и за слепия стана ясно, че през последните пет години имоти у нас купуват основно българските земеделски производители, докато интересът от страна на чуждите инвеститори безвъзвратно се изпари. Безсмислието на  поредната политическа акция изпъкна не само защото предложените от министерството промени не вдигат забраната върху възможността чужденци извън Европейския съюз да придобиват земя в България. Но и защото пазарът на земя отдавна позволи на руснаци, турци и китайци да купуват земя, стига  а са регистрирали фирма в България. „От двайсет години турски, руски, китайски и други фирми, регистрирани в страната, свободно купуват окрупнена земя, в резултат на което днес около 28-30 на сто от обработваемата земя, е тяхна собственост“, припомни за списание „Агроном“ Борислав Петков,  земеделски производител и бивш председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи в България. За експертите, които познават пазара на земя, тезите, развивани от различни политически лидери, че видите ли по-добре било България да плаща европейските санкции, отколкото да приеме законовите промени, звучат още по-необяснимо. Върхът на изненадата беше и решението на БСП и ГЕРБ да блокират за два месеца приемането на предложените от агроведомството законови промени, докато не се проведат преговори по темата в Европейския парламент. Нека припомним, че  ако Европейският съд осъди страната ни заради ограничителните клаузи срещу покупката на земя от чужденци, България ще трябва да плати еднократно минимална глоба от 839 000 евро. Към тази санкция ще тече и периодична имуществена санкция с натрупване от 660 евро, която се начислява за всеки  ден бездействие от страна на осъдената държава. Тоест европейците ясно дават да разберат, че пазарът трябва да се отвори. Въпросът е защо българската администрация продължава да се опъва, като в същото време дори не разполага с един читав анализ за това каква част от обработваемите 36 милиона декара са притежание на българи и каква част на чужденци.
КОЙ ИМА ПОЛЗА ДА СЕ ВЕЕ ПЛАШИЛОТО „ЧУЖДЕНЦИ ОТО ИЗКУПИХА БЪЛГАРИЯ“
Колкото един пазар е по-непрозрачен, толкова по-лесно се манипулират и участниците в него. Именно затова и трудно се открояват манипулациите, съществуващи от около 20 години на родния пазар. Горе-долу оттогава се отвори възможността чужди граждани, регистрирали фирми в България, да купуват  земя. След 2003 година пък навлязоха и фондовете, които масово започнаха да купуват, но със спекулативна цел – да препродадат на по-висока цена. Именно по това време чуж-денците навлязоха масово, използвайки именно този спекулативен елемент. Причината затова отново трябва да търсим в  политиците, които вместо да приложат холандския модел, при който земята да се отдава на чужди фирми, които я обработват дългосрочно, отвориха широко вратата за спекулантите. И когато фирмите на тези чужденци по една или друга причина фалират, след фалита тези чужденци напълно законно  продължават да притежават тази земя, но вече като физически лица. На този фон е необяснимо лицемерието на отделни политически партии, които под привидната „защита“ на националните интереси са готови от националния бюджет да се плащат стотици хиляди евро санкции, само и само бутафорното  вето да продължи да се прилага. Съществува и друг елемент, който убягва на българските политици - фактът, че не се налага данък върху рентите, които собствениците на земеделска земя ползват. Тук не говорим за дребните частници с по 20 декара земя, които трудно ще забогатеят от тези ренти, а за  големите фондове, които масово отдават стотици хиляди декара, без да внасят данък върху тази доходност. За сравнение, в Холандия крупните притежатели на земя плащат данък върху тези ренти. Подобна е практиката и в други европейски държави. И никой от управлението на тези държави не е тръгнал  да налага вето върху покупката на земя от чужди граждани, защото законовите вътрешни регулации са бариера срещу навлизането на спекулативните капитали. Именно затова и голямата питанка защо България не прилага холандския модел, вместо да разиграва театър пред бизнеса и данъкоплатците  със смехотворни забрани, продължава да виси с пълна сила пред българските политици.

Автор: 
Екатерина Стоилова
Брой : 
Юли - Август 2017
Рубрика: 
randomness