ИСТОРИЯ НА КУРТОВСКАТА КАПИЯ И РОЗОВИЯ ДОМАТ

ИСТОРИЯ НА КУРТОВСКАТА КАПИЯ И РОЗОВИЯ ДОМАТ

Как дядо Александър от Куртово Конаре пръв донесъл в България семената на пипера и доматите. Посред зима с каруца през прохода „Шипка“ предприемчивият  българин отишъл да иска съвет от Евлоги Георгиев как да спаси земеделието в родния си край.

Един паметник от черен камък в двора на църквата в Куртово Конаре почита паметта на местния земеделец и предприемач Александър Димитров. На духовно място е погребан дядо Александър, както го наричат съселяните му, защото тъкмо силният му дух е този, който спасява и развива земеделието в региона в края на XIX век и прави така, че и до днес село Куртово Конаре да се слави в цяла България със своята куртовска капия и розов домат. Александър Димитров е роден в селото през август 1854 г. и макар да нямал дори основно обрзование, бил природно интелигентен, инициативен и предприемчив човек. Едва 34-годишен, той си давал сметка, че с малкото земя, която Куртово Конаре има, не може да се постигне напредък. Събрал се семейният съвет с бащата на Александър и тримата му братя и решили той да замине за Букурещ, за да се срещне с големия патриот, търговец и дарител Евлоги Георгиев  и да му иска съвет как да се подобри поминъкът на селото. „На 28 декември 1888 г., в най-студеното време, Александър заминал за Пловдив, а оттам – с обикновена каруца до Карлово, Казанлък, през Шипка за Габрово, Бяла и Русе. При Шипка едва не замръзнал. Минал Дунава по леда и в Гюргево се  качил на влак за Букурещ“, пишат в своята „История на Куртово Конаре“ Маргарита Паскова и участъковият лекар д-р Георги Пасков. „На Шипка било толкова студено, че е получил измръзвания по лицето“, разказва правнучката на дядо Александър - Васка Маринова. Българинът пристигнал в Букурещ на 5  януари 1889 г. и на другия ден Евлоги Георгиев го приел и изслушал. „Казал му, че хората, които се занимават със земеделие, са бедни и изнемогват. Поискал му съвет с какво може да се препитава селото. Тогава Евлоги Георгиев го изпратил при братя Никола и Сава Паница във Виена, които там вече били  основали първата българска банка. Братята му казали, че най-лесно напредък може да се постигне с жито и мелница за брашно. Те му съдействали да купи парна мелница“, разказва Васка.

Автор: 
ЕКАТЕРИНА ТЕРЗИЕВА
Брой : 
Ноември 2015
randomness