ПОВТАРЯЩА СЕ ТЕНДЕНЦИЯ ЗА РЪСТ В ЦЕНИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА НИ ЗЕМЯ

ЦЕНИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА НИ ЗЕМЯ

Стабилен и прогнозируем пазар, сочи анализът на БАСЗЗ.
Минималният ръст в покупните цени на земеделските земи у нас през 2018 г. е в рамките до 5%, сочи анализът на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ), представен на традиционен годишен семинар на браншовата организация.

По данни на Асоциацията за 2018 г. най-високи са били цените на земята в Добричко, движейки се между 2 000 и 2 700 лева за дка. Сделки обаче там рядко се случват. Най-ниски са цените в Кърджалийско – 400-600 лева за дка, Хасковско – 600-850 лева за дка и  Пернишко – 500-800 лева за дка. Поскъпване бележи и земята във Видинско и Северна България, където основни причини за това са по-голямото количество валежи и високата доходност от селскостопанската продукция. За разлика от Южна България, където основно се гледа слънчоглед, на север се добива и царевица. Затова земята там носи по-високи стойности и за арендаторите, и за нейните собственици. Този факт се потвърждава и от размерът на рентните плащания. Най-високи са стойностите им отново в Добричко – между 80 и 120 лева за дка. Ниски са рентите в Софийско – между 25 и 40 лева, и в Кърджалийско – също 25-40 лева. За тенденциите в развитието на пазара през следващите години Стайко Стайков, председател на Управителния съвет на БАСЗЗ, подчерта, че е налице устойчив интерес за покупка на качествена и уедрена земеделска земя. Тя ще продължи да бъде източник на висока доходност и ценен актив за хората, увери той. „Заради рентите при земята доходността може да достигне 500% на определени места“, добави Галина Пейчева, зам.-председател на Асоциацията. По думите й, в момента от банкови депозити човек не може да получи такава доходност. 2019 година повтаря тенденцията от 2018 г. Пазарът на земеделски земи у нас ще следва ръста на инфлацията и ще върви нагоре, обяви Стайко Стайков. Уточни и, че цената се влияе не само от климата и релефа, но и от размера на парцела, почвата, възможностите за напояване и сключените договори за наем. В анализа си акцентира и върху съществуващата известна доза несигурност, като я свърза с неяснотите около новата Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС след 2020 г. и Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021- 2027 г. В нея се определят таваните за разходите на Общността – като цяло и за различните области на дейност – за период от най-малко пет години. Последните МФР обикновено обхващаха период от седем години. Евентуалното понижение на таваните на директните плащания от следващия програмен период според Стайков няма да се отрази негативно върху пазара на земя. Тя ще продължи да играе ролята на ценен актив и източник на много по-висока доходност за хората.

Автор: 
Мариела Илиева
Брой : 
Май 2019
Рубрика: 
randomness