СОРТОВЕТЕ ЛОЗИ ПОДХОДЯЩИ ЗА КОНВЕНЦИОНАЛНО И БИО ПРОИЗВОДСТВО

Лозови насаждения

Експертните съвети на проф. д-р Мирослав Иванов в Открития ден на десертното и винено грозде
Институтът по лозарство и винарство (ИЛВ) в Плевен, който проведе на 22 август Открит ден на десертното и винено грозде, е част от структурата на Селскостопанска академия. Инициативата му имаше своята авторитетна визия под патронажа на Министерство на земеделието, храните и горите и Централното управление на Академията в София. Същевременно обаче е с лидерска позиция в сортоподдържането на лозарството и технологичните изследвания на винени сортове за производство на нови асортименти вина и  напитки. Научно-изследователската институция в Плевен бе в услуга на присъствалите лозари, гроздо- и винопроизводители. В момента генбанката на Института включва 1695 културни сортове лози, 220 елитни хибридни форми и клонове, 89 директни хибрида и 41 подложки. Разполага и със собствени лозя и изба за производство на качествени вина. Като домакин на събитието ИЛВ-Плевен успешно организира на място ползотворна дискусия по проблемите в сектора, експертно запознаване на място с актуалните десертни и винени сортове, дегустация на най-вкусните от тях и на вина, разработени от технолозите на Института.
Проф. д-р Мирослав Иванов, един от ерудираните селекционери в Института, представи на участниците в Открития ден най-подходящите за отглеждане в страната ни десертни и винени сортове лози. По думите му „конвенционалното производство на грозде включва в себе си всички методи за отглеждане на лозата и борба с болестите и неприятелите. При това производство имаме за цел развитие на пълния биологичен потенциал на растението, като борбата с болести, неприятели и плевели се извежда основно чрез употреба на  химични продукти (пестициди), а и подобряване количеството и качеството на продукцията от грозде чрез торене.“ От белите десертни сортове, като подходящи за отглеждане в конвенционално производство в България, проф. Иванов посочи Супер ран Болгар, Плевен, Диана, Брестовица, Болгар, Италия. От червените десертни сортове за конвенционално производство определи Мискет плевенски, Велика, Палиери. Подходящи сортове за конвенционално производство са и безсеменните десертни - Хибрид VІ-4, Кондарев 6, Кондарев 10, Русалка 3 и Кишмиш лучистий. „Препоръчаните сортове са типично десертни с големи до много големи, полусбити до рехави гроздове с едри до много едри зърна и типично добре изразено оцветяване на кожиците. Дегустационните характеристики на тези сортове ги представят като подходящи за консумация в свежо състояние. Трябва да посочим, че за района на Северна България те трябва да се отглеждат приземно загребно за да се избегне риска от измръзване през зимата“, коментира проф. Мирослав Иванов.
В презентацията си той даде информация и за подходящите за конвенционално производство винени сортове. От белите винени сортове като такива определи Мискет Отонел, Тамянка, Мискет врачански, Мискет варненски, Шардоне, Совиньон блан и Траминер. Като подходящите за конвенционално производство червени винени сортове назова Сира, Мавруд, Каберне совиньон, Рубин, Букет, Гъмза и Широка мелнишка лоза. Препоръчаните винени сортове за конвенционално производство са с ценни агробиологични и технологични качества. Те успяват да натрупат достатъчно захари, титруеми киселини, фенолни вещества и антоциани за получаване на висококачествени вина. За някои от посочените сортове, като Тамянка, Мискет врачански, Димят, Мавруд, Широка мелнишка лоза и Мерло, проф. Иванов уточни, че са по-чувствителни на ниски зимни температури и не трябва да се отглеждат стъблено в Северна България.

Автор: 
Мариела Илиева
Брой : 
Септември 2019
randomness