Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони официално изпратен в ЕК

Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) в България, за периода 2023-2027 г. бе изпратен официално на Европейската комисия (ЕК) на 9 ноември 2022 г. Новината съобщи министърът на земеделието Явор Гечев по време на заседание на Комисията по земеделие в Народното събрание. „Вече са отстранени забележките и копчето е натиснато“, съобщи Гечев пред депутатите. Това се случи след като от Комисията дадоха „зелена светлина“ на представения от екипа на Министерството на земеделието документ за последна предварителна оценка. Финализирането на плана стана възможно след няколкогодишна работа от различни редовни и служебни правителства.

Първото законодателно предложение за новия модел на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз беше направено от ЕК през 2018 г. Основното законодателство беше окончателно прието през декември 2021 г., а вторичното такова – в началото на 2022 г. Министерство на земеделието проведе 24 заседания на тематичната работна група, посветена на плана. В допълнение на това се водиха тематични срещи, както с български организации и подсектори, така и с партньорите от ЕК.

Над 8 млрд. евро (8 060 113 677 евро) е бюджетът за всички интервенции, разписани в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) в България за периода до 2027 г. По интервенциите за Директни плащания финансовият ресурс възлиза на 4 400 517 396 евро, а за инвестиции в селските райони са предвидени 3 529 075 550 евро. В допълнение на това са предвидени и специални интервенции за лозаро-винарския сектор на стойност 98 935 535 евро и за „Пчеларство“ 25 798 563 евро.

Земеделските производители в Първомай бяха първите, на които бе представен планът след окончателното му завършване в рамките на информационна среща зам.-министърът на земеделието Георги Събев. Събитието бе организирано от Български фермерски съюз, като участие в него взеха експерти от Министерството на земеделието и представители на местните структури в областта и общината. Стратегическият план за развитие на земеделието в селските райони, който обхваща периода 2023-2027 година, ще подпомогне българските фермери с 16 млрд. лева, обяви Събев. За директните плащания са предвидени 8,8 млрд. лева, за интервенции в сектора „Развитие на селските райони“ - 7 млрд. лева. Със 100 млн. лева ще се подпомага лозаро-винарският сектор, а с 50 млн. лева сектор „Пчеларство“. В законодателството са предвидени възможности за изменение на Стратегическия план, който трябва да е одобрен до края на календарната година, обясни зам. министърът. Той припомни, че повече от 3 години е отнело на различните европейски институции да достигнат до обща законодателна рамка за прилагане на новата Обща селскостопанска политика. Новостите в нея произхождат от Парижкото споразумение от началото на 2015 година, което гласи, че подписалите го 195 страни имат ангажимент да допринесат за намаляване на прираста на глобалната температура с 1,5-2 градуса, обясни Събев. Така политиката залага на намаляване на ефекта на земеделието върху околната среда. По време на преговорите европейските институции постигнаха процент, който следва всички стратегически планове и трябва да заделят финансов ресурс за мерки, които смекчават ефектите от климатичните изменения, посочи Събев. В рамките на директните плащания минимумът е 25 на сто от финансирането, което трябва да е насочено към еко схеми – подобряване състоянието на почвите, биологичното разнообразие, намаляване на монокултурния модел на земеделие. Общата селскостопанска политика цели подобряване и на конкурентоспособността на земеделския бранш, дигитализация и въвеждане на нови технологии. До 2027 година финансирането за българските земеделци ще достигне 95 процента от средния размер на подпомагането на европейските фермери.

Събев представи и част от Националния план за възстановяване и устойчивост – компонентът му „Устойчиво селско стопанство“. Министерството на земеделието е защитило два проекта и ще направи реформа, свързана с актуализация на законодателната рамка. Целта на проекта „Дигитализация на процесите от фермата до трапезата“ за 20 млн. евро е всички системи, които съществуват в сектора, да се обединят в една. Финансирането на инвестициите за напояване и използване на водни ресурси в частните стопанства, по Фонда за технологичен и цифров преход в земеделието, е с бюджет 100 млн. евро, посочи Събев. Съфинансирането е до 50 процента. Други направления са изграждане на центрове за подготовка на плодове и зеленчуци, изграждане на център за мъжки разплодни животни. Най-големият компонент е общият фонд за дигитализация и екологичен преход в земеделието, по който ще могат да се купуват нови техники и технологии, както и да се изграждат мощности за възобновяеми енергийни източници.

Стратегическият план за земеделието е по-сложен и по-зелен, обяви Явор Гечев

Надявам се с новия Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони фермерите да получат европейската подкрепа за модерно и конкурентоспособно земеделие, която им е нужна, заяви служебният земеделски министър Явор Гечев на среща със земеделски производители за представяне на плана за 2023-2027, организирана от Български фермерски съюз в Бургас.

„Планът съдържа всичко, което ще се изпълнява в земеделието следващите пет години, той е по-различен, по-сложен и по-зелен. В него са и директните плащания, и инвестиционните мерки, и европейските цели, които трябва да постигнем“, коментира агроминистърът, цитиран от пресцентъра на земеделското ведомство. По думите му в Стратегическия план са заложени около 98 интервенции. Ясни са параметрите на Първи стълб, по който предвиденият бюджет е 1,6 млрд. лева на година. От него 3% се насочват за млади земеделски стопани, 10% са заложени за преразпределителни плащания за малките производители. Предвидено е 25% от средствата да са за екосхеми.

Земеделският министър поясни, че до момента се е вземала една цялостна ставка, а с новия план една трета от нея ще зависи от екологични дейности, които фермерите трябва задължително да изпълнят. 15% от бюджета на Първи стълб ще бъдат насочени за обвързана подкрепа, от които 60% е за сектор „Животновъдство“ и 40% за „Растениевъдство“, като 2% от тях са за протеинови култури. Явор Гечев потвърди, че за секторни интервенции ще бъдат заделени около 1,5% от общия бюджет на директни плащания, както са поискани от бранша, но уточни, че ще се изисква по-правилно коопериране на организациите на производителите, за да се постигне по-конкурентно българско земеделие.

Земеделският министър напомни, че Стратегическият план ще може да се променя през първите две години от неговото прилагане. По него задължително трябва да се прилагат екологични мерки, които да доведат до увеличаване на биологичното производство. Гечев обърна внимание на земеделските производители, че екосхемите трябва да се изпълняват, за да получат фермерите допълнителна доходност. Той подчерта, че ако тези средства не бъдат усвоени, ще бъдат загубени, защото не могат да бъдат пренасочвани към други дейности.

За да получават европейско подпомагане по схемата за разнообразяване (или „диверсификация”) на културите през следващия програмен период, всички земеделци трябва да увеличат броя на отглежданите култури още с една, като нейната площ се увеличава спрямо диверсификацията, прилагана от фермерите до момента. Разяснението е направено от експерт на дирекцията „Директни плащания” в Министерството на земеделието пред десетия агросеминар на Националната асоциация на зърнопроизводителите през декември в Пловдив. За първи път на този форум ръководителите на всички дирекции в министерството подробно разясниха промените в Националния стратегически план за развитие на земеделието 2023- 2027 г., който беше внесен в Брюксел.

Новото при схемата за диверсификацията на културите е, че от 2023 г. по нея могат да кандидатстват и земеделци, отглеждащи до 10 хектара земя, така че помощта да достигне производителите на плодове и зеленчуци. Става ясно, че понеже бюджетът по екосхемите ще бъде по-малък (едва 25% от общия бюджет за Директните плащания) спрямо този на досега прилаганите зелени плащания (които бяха 30% от бюджета на Директните плащания), затова и ставките за разнообразяване на културите са по-ниски. Стопаните, които обработват под 100 декара, или 10 ха, трябва да имат поне две култури, гласят правилата. Като основната култура ще заема 90%, а втората – поне 10%. Досега прилаганите проценти бяха 95% за основна култура и 5% – за втората. Проблемът за българските земеделци е, че те трудно намират пазари за реализация на вторите си култури, които обикновено са протеинови и друг вид култури. С намалението на площите за основните произвеждани от тях растения, които за зърнени или маслодайни, те ще понасят загуби. В преговорите с Европейската комисия от българска страна са успели да постигнат само 5-процентно намаление на площите на основните култури, докато фермерите искаха да остане сегашното съотношение 95% към 5% за втората култура.

Прогнозната ставка за компенсаторното подпомагане, която ще се отпуска при диверсификация до 100 декара площ, ще бъде 48 евро за хектар, или 9,60 лв. на дка.

Подпомагането за площи от 100 до 300 декара (от 10 до 30 ха) за отглеждане на ароматни и медицински растения отглежданите култури трябва да са поне три, за да се отпуска подпомагане по схемата за диверсификация на културите. Максимално основната култура трябва да заема до 75% от площите, а две от културите – до 90%, това означава, че третата трябва да бъде върху поне 10% от обработваемата земя. При отглеждане от 100 до 300 декара ставката на хектар ще бъде 37 евро, или 7,20 лв. на дка.

При площи над 300 декара земеделците трябва да отглеждат поне 4 култури, като основната ще заема 75%, а общо трите – да не надхвърлят 90%. Според зърнопроизводителите този спад от 95% на 75% е изключително голям, още повече че не е ясно дали ще намират пазар за останалите три земеделски култури. Очевидно, че предизвикателството за сектора ще бъде голямо. Ако все пак те кандидатстват, ставката на хектар ще бъде 20 евро на ха, или 4 лв. на дка.

Служебното правителство не е правило промени в бюджета в сектор „Животновъдство“

Бюджетите и конкретните ставки за подпомагане на земеделските стопани по интервенциите, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони 2023-2027г. (СПРЗСР), са определени и публикувани в Проекта на Стратегическия план, изпратен на 25 февруари 2022 г. на Европейската комисия (ЕК). В рамките на мандата на служебни я кабинет не са правени промени в бюджета на интервенции за обвързано производство в сектор „Животновъдство“, който възлиза на 626,5 млн. лв. Индикативните ставки със съответните бюджети за отделните интервенции са определени на база на оторизирани плащания за брой животни от Кампании 2017, 2018 и 2019 и прогнозни за 2020 и 2021 г., съобщиха в началото на декември от Министерство на земеделието. Информацията сочи, че след получените през май 2022 г. коментари на ЕК по внесения от страната ни Проект на Стратегическия план, Министерство на земеделието е провело диалог със службите на Комисията. Като резултат от него са отстранени бележките по тях и СПРЗСР е бил официално предаден на ЕК на 9 ноември 2022 г.

В частта на Обвързаното с производството подпомагане за сектор „Животновъдство“ коментарите на ЕК, касаещи финансовите параметри, бяха единствено относно процента на отклонение от средните ставки, приложими за всички интервенции по директните плащания. Промяната е наложена от изискването на ЕК, представено по време на преговорния процес, максималното отклонение от определените средни ставки за интервенциите по директни плащания да не надхвърля 20 %. Адаптирането на интервенциите, в резултат на отразените бележки от ЕК, не засяга разпределението на бюджетите, а само процента на максималното отклонение от средните ставки, което дава възможност на животновъдите с допустими животни да получат по-високи ставки. Следва да се има предвид, че точният размер на ставките може да бъде определен след подаване на заявленията за подпомагане и отчитане на допустимостта на броя на животните за Кампания 2023, уточняват от агроведомството. Министерството предоставя калкулации и допълнителни таблици и в следствие на тях се посочва, че настоящия програмен период, и в СПРРЗСР се прилага различна модулация на ставките за сектор „Животновъдство“ при Обвързаната подкрепа. Модулация на ставките в СПРЗСР се базира на Анализа на структурата на земеделските стопанства в България, съобразно който малки стопанства са отглеждащите от 10 до 50 бр. говеда и биволи, както и от 10 до 100 овце-майки и/или кози-майки. В категорията средни земеделски стопанства попадат тези отглеждащи от 51 до 200 говеда и биволи, както и от 101 до 300 овце-майки и/или кози-майки, за да се постигне една от най-важните цели на новата Общата селскостопанска политика - осигуряване на по-справедливо разпределение на директните плащания и по-ефективно и ефикасно насочване на подпомагането на доходите.

При съпоставяне на данните от таблиците се вижда, че се прилага различна модулация на ставките - през 2023 модулацията на ставките се прилага за първите 150/300 животни в стопанството с по-висок размер на подпомагането, а през 2021, модулацията се прилага за първите 50/200 животни в стопанството . Различната модулация е един от компонентите, който съществено влияе върху размера на ставките, като този подход е заложен в СПРЗСР още при подаването му през февруари 2022 г., а не от служебното правителство. Целта на промяната на нивата на модулация на ставките е била да бъдат обхванати малките животновъдни стопанства, както и средните такива. През новия програмен период ще се подпомогнат и по-голям брой животни с по-висока ставка. Вижда се, че при различната модулация, заложена от редовния кабинет през февруари 2022 г. ставките, предвидени в СПРЗСР за интервенциите за автохтонни породи и такива в планински райони: Обвързано с производството подпомагане за овце и кози от застрашени от изчезване породи, Обвързано с производството подпомагане за овце и кози в планински райони, Обвързано с производството подпомагане за крави от застрашени от изчезване породи - за мляко, Обвързано с производството подпомагане за говеда в планински райони намаляват спрямо настоящия програмен период – последна завършена кампания 2021. Намаление има и при Обвързаното с производството подпомагане за млечни крави включени в развъдни програми намалението, вариращо от 3,56 до 4,45 лв./животно. За всички останали интервенции в сектор „Животновъдство“ ставките в СПРЗСР от февруари месец са по-високи в сравнение с последната завършена кампания (2021 г.), а аномалията с намалението на ставките бе установена от служебния кабинет на Министерството на земеделието.

Във връзка с правилата на ЕК за одобрение на Стратегическите планове (чл. 118 от Регламент 2021/2115) служебното ръководство не може да извършва промени към настоящия момент относно определените ставки. Поради това и в защита на сектор „Животновъдство“ служебният кабинет предприе бързи действия за подготовка на Първо изменение на СПРЗСР през 2023 г. Това изменение ще се базира на изготвени от МЗм технологични карти, които ще имат нова методика за определяне на ставките за различните видове животни, и ще бъдат обсъдени с членовете на Консултативния съвет по „Животновъдство“, преди да бъдат официално утвърдени и внесени за Първо изменение на СПРЗСР.

По отношение на изготвянето на СПРЗСР се уточнява, че консултациите със заинтересованите страни са проведени съгласно изискванията на чл.106 от Регламент (ЕО) 2021/2115:„….държавите членки включват ефективно тези партньори в изготвянето на стратегическите планове по ОСП и се консултират със съответните заинтересовани страни, включително по отношение на минималните стандарти, посочени в член 13, когато е уместно...“. Те се провеждат в рамките на заседанията на Тематичната работна група (ТРГ), определена със заповед на министъра на земеделието №РД09-2016/26-02-2020г. В процеса на изготвяне на СПРЗСР са проведени 23 заседания на ТРГ. Правилата и условията за подпомагане на интервенциите, насочени към сектор „Животновъдство“, финансирани чрез инструмента за Обвързаното с производството подпомагане са разгледани в 19-то заседание на ТРГ, проведено на 09 февруари 2022 г., като на участниците в ТРГ предварително са изпратени разработените интервенции в секторите „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“. По изпратените проекти на интервенции, които са разгледани в рамките на заседанието не са постъпили писмени становища от заинтересованите страни в сектор „Животновъдство“.

Финансовият план, към СПРЗСР е представен на 20-тото заседание на ТРГ, проведено на 20 февруари 2022 г. По разпределението на средствата във Финансовия план, представен на проведеното заседание на ТРГ не са постъпили писмени становища от заинтересованите страни в сектор „Животновъдство“. В рамките на СПРЗСР, българските животновъди освен до инструментите на обвързана подкрепа и „Агроекологични плащания“ имат достъп и до други инструменти в СПРЗСР.

Мариела Илиева