Създаването, развитието и успехът на малките и средните предприятия в агрикултурата са сред основните бъдещи приоритети при осъществяването на радикалните промени в отрасъла през следващите 5 - 7 години. А преобладаващата част от производителите, чиято продукция е предназначена за пазара, носят стопанските характеристики на представители на малкия и средния бизнес. По тази причина техните проблеми, трудности, перспективи и възможности за развитие определят до голяма степен и бъдещето на този отрасъл, както и намирането на възможни алтернативи за развитието му.
По данни на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) до средата на август тази година у нас са прибрани 5,344 млн. тона пшеница или с близо 7% по-малко в сравнение с миналата година. Информацията е при 98% реколтирани площи - 11 207 760 декара. Националният добив на пшеница ще е приблизително с 20% по-малко от миналогодишния или се очакват близо 5 млн. тона зърно заради проливните дъждове през юли, сочат разчетите на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).
Неблагоприятните климатични условия в началото на новата стопанска година продължават да оказват влияние върху прогнозните оценки особено за реколтата от пшеница. През юли от Международния съвет по зърното намалиха значително прогнозата си за производството на пшеница в света през 2018/19 година с 16 млн. тона до 721 млн. тона. В това число се очаква спад в производството на пшеница в ЕС със 7,4 млн. тона до 139,9 млн. тона. Прогнозата за руската реколта също е редуцирана с 4,9 млн. тона до 66 млн. тона.
Производството на тютюн има голямо икономическо и социално значение за България, тъй като е традиционен и основен поминък на населението в райони с ниско продуктивни почви. В дълги периоди от време България е била сред основните производители и износители на тютюн и тютюневи изделия и те са много важно приходно перо на държавния бюджет. На глава от населението България е била водещ производител и основен износител на цигари в света и специално в страните на СИВ.
С дискусия, в която активно се включиха всички големи браншови организации от земеделието и преработвателната индустрия у нас, приключи Четвъртият Обзорен форум „Развитие на земеделието и тенденции на стоковите пазари“, организиран от Института по аграрна икономика и Фонд „Научни изследвания“ към просветното министерство. Провеждането й в Деня на Народните будители бе някак символично.
Добрите новини през август за производителите на пшеница в Черноморския регион продължиха, защото експертите от Международния съвет по зърното повишиха прогнозните си оценки за новата реколта в Русия, Украйна и Казахстан с общо 12 млн. тона до 119,8 млн. тона. През последните седмици именно новините за нови рекордни добиви в страните от този регион, включително и за България, където по последни данни на аграрното ведомство са прибрани 5,7 млн. тона пшеница, оказват негативно влияние върху пазара, Очаква се трите водещи производители да предложат на международните пазари общо 47,8 млн.
След силния бум на търсенето и предлагането на земеделска земя и шеметните цени, до които достигнаха сделките през последните десет години, 2017-та ще се окаже годината на застой, тъй като още от януари пазарът на земя се сви въпреки масовото предлагане от страна на инвестиционните фондове. Отливът се дължи на срива в цените на селскостопанската продукция, които продължават трета година и силно ограничиха инвестиционната активност на фермерите. До този момент основните купувачи на земя бяха именно фондовете, които от тази година започнаха да се освобождават от своите активи.
Глобалната зърнена реколта през следващата година ще е по-слаба от текущата с около 50 млн. тона и ще достигне до 2,05 млрд. тона по оценки на Международния съвет по зърното (IGC) , от който вече публикуваха първите си прогнози за реколтата през 2017/18 година. Според тях обаче големите преходни запаси могат да компенсират очакваните по-слаби добиви. Крайните запаси през новата стопанска година се очаква да достигнат втория си най-голям исторически връх – 484 млн. тона (513 млн. тона през 2016/17 година).
Имат ли нужда фермерите от промяна в земеделската политика и директното подпомагане или всички вече жадуват за поне относителна стабилност на средата, в която работят?
Автор:
Светлана Боянова, Председател на Институт за агростратегии и иновации
