През месец октомври новозасетите рапични посеви се нападат от редица неприятели още от поникването, което е проблем и за по-нататъшното развитие на растенията. В края на октомври и началото на ноември трябва да се следи за появата и плътността на вредни насекоми - като например кръстоцветните бълхи, които първи заселват и атакуват новопоникналите растения на рапицата.
Слънчогледът е втората култура след житните, заемаща най-много земеделски площи в България. Земеделците се доверяват и залагат на слънчогледа, като по този начин си осигуряват рентабилно производство в техните стопанства. През 2017 година се наблюдава леко повишение на площите от слънчоглед в цялата страна и особено в Южна България, поради факта, че изключително голям процент от рапичните полета бяха развалени. Зад това един земеделец да получи висок добив с добри качествени показатели ключово значение има и правилното извеждане на растителната защита при тази култура.
С настъпване на пролетта, при затопляне на почвата до 9-10 градуса и въздуха 18-20 градуса, житните пиявици напускат местата на презимуването си и започват да се хранят с листата на житните растения. Появата на пиявиците в есенните житни посеви в отделните години и агроекологични райони е в зависимост от климатичните условия – в началото н април, а масовата им поява – в средата на април или началото на май, когато вретенят пшениците. При пролетните житни посеви – овес и ечемик, те се хранят след поникването им, но най-многочислени са по време на вретененето.
Рапицата се напада от редица неприятели, които в отделни години се размножават масово, нанасят сериозни поражения и могат да компрометират реколтата. Неприятелите атакуват рапицата от поникването до жътва и са основен проблем за отглеждането й. Нападат се всички части на растението - корен, стъбло, листа и шушулки. Големият брой на неприятелите и болестите, трудностите при идентифицирането им и зависимостта от редица фактори затрудняват провеждането на растителната защита при рапицата.
Загубите на зърнени продукти, причинени от складовите неприятели могат значително да надминат дори полските загуби на реколтата растения в процеса на тяхното отглеждане. По данни на ФАО (световната организация за прехрана към ООН) загубите от складови неприятели всяка година надвишават 65 млн. тона зърно. Вредителите по зърното на житните и бобовите култури и техните продукти провеждат своя жизнен цикъл и се размножават в складовете за съхранение.
Ето как описа и коментира новостите Институтът за агростратегии и иновации
Министерският съвет на Р. България внесе в Народното събрание Законопроекта за защита на растенията на 31 юли 2013 г. На първо гласуване Законопроектът беше приет на 10 октомври 2013 г. Законът за защита на растенията на етап второ четене в Пленарна зала бе внесен на 04.06.2014 г. През юли той вече е приет. Приемането на изцяло нов Закон за защита на растенията е необходимо, за да се осигури прилагането на Европейското законодателство, по-конкретно Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и Директива 2009/128/ЕО за постигане на устойчива употреба на пестициди.
AgCelence e иновативната концепция на БАСФ без аналог в света на растителната защита. Продуктите от концепцията AgCelence® са последен клас фунгициди, които предоставят на растенията възможността да проявят целия си генетичен и производствен потенциал. Как? Като повишават физиологичните процеси в растенията, толерантността на стрес при културите и защитата на посевите от болести. В следствие растенията по-пълноценно усвояват водата и хранителните вещества, предпазени са от преждевременно узряване и се развиват жизнени и здрави. Предимства:
Защита на растенията през цялата вегетация от болести = здрави растения и високи добиви. Фенологичното развитие на зърнено-житните култури и климатичните прогнози правят актуален проблема с развитието и на втората вълна от болести - ръжди и септориози по класа. За да се достигнат максималните добивни възможности на културите е необходимо те да бъдат предпазени от заболявания през цялата вегетация. Към момента повечето стопани успяха да предпазят растенията си от първата инвазия на заболяванията, остава обаче проблема с видовете ръжди и септориози.
През последните няколко години употребата на фунгициди в житни култури драстично се увеличи. Основната причина за това е, че земеделците видяха пряката връзка между фунгицидните приложения и повишаването на добива и качеството. Разбира се, не трябва да подценяваме и факта, че цените на житните култури се стабилизираха на едни относително добри нива, което дава възможност да се планират и по-високи инвестиции в тези култури.
