ВИШНАТА - ЦЕНЕН ОВИЩЕН ВИД

ВИШНАТА

ЗНАЧЕНИЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Обикновената вишна (Cerasus vulgaris) е ценна овощна култура, известна още преди около 4000 г. Отглежда се предимно в зоните на преходния и умерено континентален климат. Плодовете узряват в началото на плодовия сезон и са търсени в края на пролетта и началото на лятото. Консумирани в прясно състояние те действат освежаващо и лечебно. Препоръчват се като лечебно средство против пясък и камъни в бъбреците, анемия и чернодробни заболявания. Плодовете на вишната са една от най-ценните суровини за  преработка в консервната промишленост и при домашни условия като компоти, сокове, сиропи, замразяване в свежо състояние и пр. В нашата страна вишната е разпространена навсякъде, но заема ограничени площи – в миналото около 60 х. декара. По-големи масиви са създадени в Кюстендилско, Софийско, Ботевградско, Разградско и др. През 2010 г. по данни на „Агростатистика” в страната са реколтирани само 15,750 дка с вишни, при среден добив 179,4 кг/дка и общо производство 2,825 тона.


БИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ
По характер на растеж и плододаване се различават два типа вишни – храстовидна и дървовидна. Храстовидната форма се развива като малко дърво със закръглена корона и голяма склонност към образуване на коренови издънки. Дървовидната вишна представлява дърво с добре изразен ствол и развити скелетни клони. Образува висока, кръгла или конична корона, която може да достигне височина до 10 м. Вишната встъпва рано в плодоношение – на 3-4-та година след засаждането. Плододава обилно всяка година и средната продължителност на живота достига до 40-50 години. В първите години след засаждането всички сортове проявяват силен растеж с образуване на гъста корона, но със значителни сортови различия по отношение силата и положението на клоните. В зависимост от съотношението на различните плододаващи клончета са обособени следните групи сортове:
1.Сортове, плодадаващи предимно с букетни клончета (Облачинска, Монтморенси, Метеор и др.);
2.Сортове със смесен тип на плододаване (букетни, цветни, смесени клончета (Унгарска, Хейманов Рубин, Нефрис, Ботевграска и др.);
3. Сортове, които плододоват предимно с цветни клончета (Сенчеста морела, Остхаймска и др.). Плодаващите клонки при тях ежегодно се оголват към основата, с което плододаването се изнася към едногодишната връхна част. Сортовете имат заоблени и гъсти корони без изразен водач, със силно увиснали клони.

Автор: 
Агроном
Брой : 
Юли Август 2019
randomness